Блусът в душата на Виктор Валдес

На 26 март 2014 г. Айса Гамес, съдията на Барселона – Селта, свири дузпа за нарушение очевидно извън наказателното поле. Облечен в сиво и като капитан на отбора си, Виктор Валдес оспори до такава степен решението, че реферът го промени. “Ако ми бяха били дузпа, щеше да е гол и точка по въпроса, но рано или късно все пак щях да се контузя”, приема така нещата 10 месеца по-късно в Манчестър вратарят.

“Беше ни предупредил”, споделя негов бивш съотборник в Барса. “Така е. Не зная кой ти го е казал, но е така – признава Валдес. – Знаех, че ще си прецакам коляното. Не знаех кога точно, но знаех, че всичко ми върви прекалено добре и ще скъсам връзките.” Той ясно съзнава, че в живота нищо не се случва хей така. Неслучайно носи на лявата си предмишница рисунка, напомняща зодиакалния му знак козирог, с мастилената фраза “Съдбата ми е предначертана”.

“От първия момент знаех, че съм скъсал връзките”, спомня си онова положение с Кабрал, когато блокира топката. Няколко месеца тази снимка бе профилната му в Уотсап заедно с фразата “Скъсах си коленните връзки, но топката остана моя”.

“При стъпването чух изхрущяване в коляното и вече знаех – разказва и си спомня как на земята чул отекващ в главата му глас: - “Спокойно. Всичко свърши. Няма да страдаш повече.” Гласът, нека го кажем, ако още има нужда, дошъл не от трибуните или от наобиколилите го съотборници. Чул го от дълбините на себе си и не го забравя.

Лекарят на Барса Рикард Пруня се объркал. В началото решил, че е скъсване на предни кръстни връзки на дясното коляно, ала се оказало нещо много по-голямо: откъсване и на външна странична връзка плюс увреждане на хрущял. Оттук насетне – нищото, “гадорията”, както казва Валдес. На въпроса на германския хирург Улрих Бьониш с кого ще дойде на операцията, отвръща “Сам!”. И така живя повече от 300 дни – сам. В последните 10 месеца ВВ, както го знаят в съблекалните на испанския футбол се изправи на крака с помощта единствено на своята собствена философия, тъй като не потърси никого.

“Други на твое място биха се оттеглили”, казват му. “Бях близо, но имам три деца”, отговаря той. В този период понася лъжи, според които е изоставил своите съотборници в деня на решаващия за титлата сблъсък с Атлетико Мадрид на “Камп Ноу”, когато бе вързан осем часа всекидневно за възстановителна машина в дома си в Гава. Дом, който още не е продал и в който живяха жена му Йоланда и децата до вчера, когато се преместиха в Манчестър.

В това време Валдес се наслаждава, или поне така казва, на величието на това да си никой, плащайки по евро за билетче за трамвая от хотела му в Аугсбург (където живя сам) до клиниката. Там дели стая с пенсионер с оперирано рамо, незнаещ с кого споделя тайни за внука си. Извън болницата пие местни бири и се учи да свири блус с една стара и вече извън производство китара “Гибсън”, подарена му от неговата съпруга.

Валдес, който един ден поискал от доктора да се върне в Гава заради чудовищната липса на децата, накрая отвръща на зова на Франц Хук – някогашен негов треньор в Барса и настоящ помощник на Луис ван Гаал в Манчестър Юнайтед, да се присъедини към отбора му, въпреки че по това време изглежда сигурен за Ливърпул. Отива в Англия.

Там още при пристигането си влиза в насрещното движение на пътя. Иначе се оправя добре с английския след почти 15 години из Европа с Барса. Макар да му липсват жената и децата, се приспособява така добре, че даже може да бъде видян понякога в един блус клуб с бира в ръка. От две седмици е съсед на съотборниците си Хуан Мата, Андер Ерера и Давид де Хеа, когото сочи за “най-добрия вратар в света в момента” и комуто помага да разгрява преди мачовете.

Валдес улови пулса на града и, въпреки контактите с някои бивши колеги в Барса, не мисли да се връща в Испания, при все че му липсват вечерите в ресторанта AbAC, където изнася лекции неговият приятел Жорди Крус. Както си пада по гурме, намери в Манчестър подходящо място за вкуса си в лицето на House, където вдигна наздравици с френско и бяло южноафриканско вино за завръщането си на терена.

Уважаван е в съблекалнята на “червените дяволи”, води разговори с Уейн Рууни за бокс и дава уроци по поведение на младоците. “Изненада ме трудоспособността му дори когато нямаше договор. Обожава да тренира. Натисна се да се приспособи към езика и отбора. Добър съотборник е, създава отлична обстановка в колектива”, отдава му признание Ерера, а Де Хеа допълва: “Има огромна скромност. Пример е за подражание.” Треньорът на дублиращия отбор Уорън Джойс се включва в хора: “Това световен шампион да показва на хлапаците как да се държат е голям пример. Много скромен човек е и професионалист от класа.” Не е случайно, че 91% от феновете на Юнайтед са “за” привличането на играч, бил техния отбор дваж във финали на Шампионската лига.

Първата строфа на блуса на Валдес разказва за едно дете, което не искало да стане вратар, а накрая се превръща в най-добрия, поне по мнението на някои като обожествяващата го до такава степен фенка от Галисия, че миналата седмица отиде до Кеймбридж само защото си мислеше, че вратарят ще е там.

И представя едно уравнение: “Желание=цел=очаквания=несигурност=страх=стрес. Стресът се подхранва от страха от провал. Грешката е чувството за срам. Ако няма какво да губя, мога само да спечеля.”

Луис Мартин, “Ел Паис”

Следвай ни: