Северозападът – без отклонения от традиционният маршрут

Есенният полусезон на Северозападна В аматьорска футболна група вече е история. Какво се случи в периода август – ноември по терените в региона? Първият дял на шампионата за пореден път беляза спортно-техническо снижаване.  

Подобно заключение е напълно нормално с оглед на цялостното ниво на футболът в България. Изобщо смешно е да обсъждаме качеството му, тъй като този спорт у нас отдавна е в кома. В тази връзка напълно логично и в Северозападна В група този показател да бележи спад. Причините – оскъдни финансови средства, лоша материална база, слаба организация … Освен това след Избори, особено местните почти винаги във ФК се зараждат катаклизми и в повечето случаи те избуяват след смяна на властта. Споменатите недостатъци пречат дори на можещите и амбициозните клубове да изграждат футболисти. За това по-често се залага на опитни ветерани, които вече са набелязали пирона, където скоро ще окачат бутонките си. Другаде пък хвърлят в боя голобради юноши, защото само с това разполагат. Освен това само водещите тимове водят нормален тренировъчен процес. С оглед на всичко споменато напълно нормални са победните резултати от мачове със съотношение от половин дузина /дори и повече/ голове от случилите се през току що завършилият полусезон.

Негативно е, че запалянковците този път показаха рога. Постоянна фенска маса в цялата група имат само Ботев (Враца) и Етър (Велико Търново). И двата отбора понесоха наказания заради изцепките на привържениците си. Но феновете не са главните виновници. Те отиват на стадионите най-вече за дербитата. Логичен засилен зрителски интерес има при новаците. Повечето привърженици обаче предпочитат да не си губят времето на стадиона, заради предлаганата посредствена продукция. Отливът е факт и в професионалния футбол.

Наред с неприятностите се забелязват и положителни неща. Те касаят съдийството. Реферите не допуснаха грешки, които да повлияят на крайния изход на мачовете. Доказателство за това са липсата на протести от клубовете и феновете. Тук заслуга има и ръководството на Зоналният съвет – Велико Търново, което при възможност винаги поверява мачове на съдии от професионалния футбол. Адмирации и за футболистите, чийто феърплей помага много на реферите.

Заключението от всички аспекти гласи: Футболният Северозапад се движи без отклонения от традиционният маршрут. Просто не се случи нищо по-различно от това на което бяхме свидетели през последното десетилетие. Няколко отбора газят останалите, преследвайки място сред професионалистите. Друга група разполага с потенциал близък до този на първите, но не си дава много зор. Основната част от състава на компанията пък живурка, участвайки за идеята. За останалите първенството е тежко бреме.
Безспорно най-често задаваният въпрос от лятото насам е: Кой ще е новият шампион на региона? Още в края на месец юли стана ясно, че предстои...

Двубой за върха

В него открито влязоха изпадналият от Б група – Ботев (Враца) и вицешампионът на аматьорският Северозапад – Етър (Велико Търново). Крайното есенно класиране показва, че футболната мода в региона се диктуваше от връх Околчица. Врачани са заслужено лидер, след като спечелиха 13 от 15-те мача /загубиха само 6 т./, вкараха 51 гола и допуснаха едва 9 във вратата си. За високата резултатност най-голям дял имат ветерана Ангел Русев /10 гола/, Цветомир Версанов и Милен Василев /по 7 г./ и Валдемар Стоянов /5 г./. Селекцията на Атанас Джамбазки надви основните си конкуренти – Етър и Академик, което й позволи да зимува на върха. Този резултат бе постигнат след като тима запази инерцията от Б група, състава, привлече опитни попълнения, конкуренцията за всеки пост беше факт, а общината се зае с издръжката. Така от рутинираният треньор с опит в професионалния футбол Джамбазки се изискваше да сглоби победен състав. И той го стори.

Не всичко обаче на стадион „Христо Ботев“ е перфектно. Извършената селекция през лятото бе подплатена с излишно завишени заплати. В края на полусезона обаче изплащането им стана проблем и футболистите веднага скочиха, поставяйки ултиматуми. Изпълниха заканата си и в последният мач в Павликени играха юношите, което коства загуба с 0:3. Предишният кмет на Враца – Николай Иванов е „болен“ на тема футбол и помагаше на клуба. Не е ясно какви са намеренията на новият градоначалник Калин Каменов.

Въпреки първото място притеснения има и от спортно-техническа гледна точка. В повечето мачове съперниците излизаха срещу Ботев с огромен респект и това предварително им отреждаше ролята на жертва. В двубоите срещу Трявна и Етър обаче се видя, че Ботев си има слаби страни. Трявна просто надигра врачани и логично му нанесе загуба – 1:0. Търновлии пък им подариха трите точки – 0:1, лутайки се цяло първо полувреме. След почивката обаче се видя, че „болярският“ натиск доведе до сериозни пропуквания във врачанският състав и само шансът спаси гостите от изравняване. Ако проблемите бъдат разрешени или поне сведени до минимум трудно някой ще свали състава от първото място. Още повече, че през пролетта основният конкурент Етър ще гостува във Враца.

Защо отборът от Велико Търново изостава? Нима след Литекс, Етър не е най-успешният клуб в региона … Отговорът на този въпрос трябва да се потърси вътре в самия град. Откакто се завърна във В група отборът всеки сезон стартира с нови треньор и селекция. Това текучество показва, че нещо куца в организацията на клуба и напълно логично се отразява негативно на представянето на отбора. С други думи – Етър не бе готов на сто процента за съперничеството с основните си конкуренти, както миналия сезон, така и през току що завършилият първи дял на настоящият шампионат. Пример за това са пораженията в срещите с преките съперници за върха. Иначе младият треньор Мартин Дойчев залага на атакуващият футбол, като държи възпитаниците му да се развиват комплексно. Показателно за това са играчите от различни позиции, които завършват атаките – Джихат Кямил и Николай Николаев /с по 9 гола/, Иван Петков и Альоша Илиев /с по 8 г./, Ивайло Тодоров /4 г./, Радослав Байчев /3 г./, Илиян Трифонов /по 2 г./ и др.

Президентът Александър Нанков е голям ентусиаст в намеренията си. Необходимо е също обаче и активизиране на всички структури във Велико Търново. Прословутият „болярски“ дух винаги е на лице. Несъмнено Етър ще дебне до последно врачани и ще накаже всяка тяхна грешка. Никак няма да е чудно ако в края на месец май 2016 г. Велико Търново позира с шампионската купа и пропуск за професионалният футбол.

Двубой за първото място! Началото на сезона обаче не потвърди тези прогнози – цял квартет /Ботев (Враца), Етър (Велико Търново), Академик (Свищов) и Бдин (Видин)/ се утвърди на върха с пълен точков актив. Позициите на споменатите съперници определяха само няколко гола. Развръзката настъпи след 7-ия кръг, когато видинчани първи загубиха точки. После кръв пуснаха и останалите. 
Академик (Свищов) пък затвърди лицето си на традиционно стабилен клуб.

Той бе водещият в определени моменти през кампанията. „Студентите“ загубиха първи точки чак в 11-ия кръг, завършвайки 2:2 у дома срещу Трявна. След това загубиха гостуванията си в Левски и Враца, но пък победиха Етър и Бдин.

Преди началото на първенството малцина вярваха в крайдунавският тим. Причината – половината от титулярният състав от миналия сезон бе привлечен в други отбори. Отлична организация и координираност са най-силния коз на клуба. Главна движеща сила бе общинското ръководство начело с кметът Станислав Благов. Градоначалникът дори присъства и на мачовете на тима като гост. Другите две важни звена от веригата са изпълнителният директор Анатоли Дончев и младият играещ треньор Борислав Борисов. Той сглоби състав от местни футболисти и студенти в Свищов, сред които и голмайсторът на групата Кристиян Тафраджийски /11 гола/. Резултатът – Академик играе атрактивен футбол и може да бие всеки от съперниците си. Единственият проблем е, че клуба няма амбиции за първото място.

Същото се отнася и за Бдин (Видин). Лятото беше доста тревожно. Заради несигурността част от най-добрите играчи си тръгнаха. Воденият от Любомир Симов състав започна късно подготовка. Наставникът обаче стискаше зъби и единствено повтаряше: „Сигурно е само, че няма да изпаднем“. Бдинци обаче започнаха добре в шампионата и до средата на полусезона бяха с пълен точков актив. Точно тогава обаче лъсна късата скамейка. Част от титулярите излязоха заради наказания и контузии и Симов пусна юноши, които очаквано се огънаха. Резултатът – Бдин загуби точки и изостана.
Надеждите видинчани за оздравяване на местния футбол са свързани с новото общинско ръководство.

Коварните

За Трявна (Трявна) и Левски (Левски) настоящото първенство е забавление. Това са отборите, които могат да победят всеки съперник без значение вкъщи или като му гостуват. Разполагат с потенциала, психиката и нужния опит за това.

Ботев (Враца) е лидерът, но Трявна е същинският Хит на есенният дял. Съставът от балканското градче е новак в групата. Завърна се в нея по блестящ начин. Доскорощният кмет Драгомир Николов показа, че знае как се прави футбол. Създаде необходимата организация, подбра нужните хора и им даде картбланш за действие. За треньор бе доведен от Севлиево опитният Димитър Тодоров. Той направи селекция от местни момчета. Възнагражденията им не са високи, но ги получават редовно. Състезателите се отблагодариха със седем победи, най-престижната от които срещу Ботев (Враца). Трявна бе на минути да подчини и Академик в Свищов, но „студентите“ накрая измъкнаха точката.

За доброто представяне помогна и спокойствието – от клуба са сигурни, че и новият кмет Дончо Захариев ще помага на отбора. Сходни са резултатите и на Левски (Левски). Там обаче подходът е по-различен. На практика това е тимът на Плевен. В него играят бивши футболисти на Спартак и Белите орли. Техен лидер е Петър Ванков, който е обличал екипите освен на двата плевенски тима и на Етър и Видима-Раковски. Именно Ванков е треньорът на бившите си съотборници и приятели. Напълно естествено е климатът в състава да е отличен. Наборите сами си водят подготовка, обсъждат тактика, мотивират и забавляват местните фенове. Тази формула е печеливша за Левски вече втори пореден сезон. През миналия спряха конкурентите на Спартак (Плевен), а сега свалиха от върха Академик. От този тим е и лидерът при голмайсторите на първенството – капитанът Ивайло Емилов Иванов с 11 попадения.

Великолепната седморка

Павликени (Павликени), Партизан (Червен бряг), Вихър (Славяново), Кариана (Ерден), Ювентус (Малчика), Севлиево (Севлиево) и Ботев (Луковит). Тази компания просто търкаля топката да минава времето – без амбиции за нещо голямо, без страхове от изпадане.
В сравнение с предишните два сезона Павликени демонстрира развитие и израстване. Заслугата да има футбол в градчето е на кмета Емануил Манолов. Отборът е изграден от състезатели от региона, а негов лидер е Димитър Кушев.

На същата формула зарчитат и Партизан (Червен бряг), където лидери са Дедислав Русев и капитанът Цветан Петров. Водени от двамата „партизаните“ изненадаха като гости Етър /1:1/. Адмирации и за абсолютният дебютант Вихър (Славяново). Там звездата е треньорът – Красимир Бислимов. Бившият наставник на Спартак селектира плевенски футболисти на средно ниво, но успя да им придаде тактически умения и здрава психика. Така завърши 3:3 във Видин.

Другият дебютант – Кариана (Ерден) тръгна с голямата кошница, афиширайки амбиция за класиране на 1 – 3 място. Приземяването обаче бе свръхзвуково – след 7-ия кръг отборът имаше едва 3 точки /победа над аутсайдера Ботев (Козлодуй) с 2:0/ и голова разлика 4:22. Постепенно селекцията Георги Владимиров намери верния път и полека потегли, за да се оттласне от дъното към средата. Всичко в клуба е дело на усилията на собственика Милан Йосифов. Ювентус (Малчика) запази нивото от миналото първенство. Основната заслуга е на Анатолий Ангелов, кмета Мирослав Кунев, треньора Радослав Йорданов и помощника му Веселин Караиванов.  

След фалита на Видима-Раковски, ФК Севлиево възстанови футбола в градчето. Това се случи с помощта на общината и бизнесмена Цецо Ботев. Отборът заложи на юноши, които нямаше как да не са стъписани в безкомпромистните битки. За това и крахът бе на лице. В хода на полусезона бяха привлечени няколко опитни играчи и разликата веднага стана видна. Севлиевци разчитат най-вече на домакинствата си. Ръководството е амбицирано през пролетта отборът да играе важна роля в шампионата – предстои мащабна селекция. 

Ботев (Луковит) бе разочарование. Причината – липсата на основни футболисти. Заради скандалните прояви през миналия сезон в мача с Ботев (Козлодуй) част от лидерите изтърпяваха тежки наказания. Въпреки усилията на треньора Ивайло Петков не се получи познатия от предишните сезони безкомпромисен тим. Явно повечето от състезателите вече няма какво повече да дадат. Ще има ли обаче селекция...

На доизживяване

От показаното през полусезона стана ясно, че участието е в шампионата е непосилно бреме за Янтра (Габрово), Гигант (Белене) и Ботев (Козлодуй). Случващото се с футбола в Габрово е пълна трагедия. В града на Рачо Ковача всичко което се прави за този спорт е против правилното му развитие. Вече трета поредна година там има 6 футболни клуба и всеки от шефовете им си мисли, че е габровския Берлускони, Абрамович, Перес... Липсва помощ от общината. Няма заинтересованост и от габровлии. В клуба пък няма добра организация. Единствениаят светъл лъч е голмайсторът Пламен Кожухаров.
И в Белене катаклизмите бяха водещи. Бившият вече кмет Момчил Спасов неистово желаеше Гигант да се завърне в Северозападна В група.

Футболистите обаче са вече на възраст и не посрещнаха с ентусиазъм тази идея. Все пак се склониха и... започнаха добре първенството. Ремонтът на базата обаче принуди отбора да домакинства в Свищов и последваха седем поредни загуби, които свалиха отбора на дъното. Футболистите обаче са категорични, че през пролетта ще излязат от незавидната ситуация. Вече втори пореден сезон Ботев (Козлодуй) е абсолютният аутсайдер. Воденият от Анатолий Тонов тим има едва 5 точки. Явно има проблеми с издръжката на клуба. Доскорощният президент си тръгна, а мястото му зае предишният Юлиян Тошев. Той е амбициран да извърши солидна селекция за пролетта, която да спаси Ботев от изпадане. 

Следвай ни: