Офанзивното трио на Барселона, съставено от Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар, вече година и половина не спира да надхвърля и без това огромните очаквания към себе си. Но то ли е най-доброто нападателно трио в цялата история на футбола? За мнозина е така, но нека припомним и другите кандидатури.
ДИ СТЕФАНО – ХЕНТО – ПУШКАШ (РЕАЛ МАДРИД)
1960 година. Реал Мадрид взема петата си поредна КЕШ, след като се забавлява за 7:3 във финала срещу Айнтрахт (Франкфурт), смятан за един от най-красивите в историята и белязал апогея на „белите” и тяхното вълшебно трио. Трио, оформено през 1958 г. с идването на унгарския гений Ференц Пушкаш.
Рамо до рамо с Галопиращия майор са лявото крило Франсиско „Пако” Хенто, който иначе е свободен електрон по целия фронт на атаката и блести както с бързина, така и с техника, и легендата Алфредо Ди Стефано. Срещу Айнтрахт на „Хемпдън Парк” в Глазгоу четири пъти се разписва Пушкаш, а Ди Стефано добавя останалите три гола.
БЕСТ – ЛОУ – ЧАРЛТЪН (МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД)
Толкова е впечатляващо това трио, че му лепват прякора „Holy Trinity” („Светата троица”). Джордж Бест, Денис Лоу и сър Боби Чарлтън са с три коренно различни характера и стилове на игра, които обаче се допълват идеално. Бест е лудият гений, натоварен със задачата да прави разликата със съперниците. Чарлтън е идолът и разпределителят на топката във всяка атака на „червените дяволи”. Лоу пък е несравнимият реализатор.
Тримата печелят „Златната топка”: Лоу през 1964 г., Чарлтън през 1966-а, а Бест през 1968-ма. Утвърждаването идва с Европейската купа през 1968 г. с победа във финала над Бенфика (4:1).
ЖАИРЗИНЬО – ТОСТАО – ПЕЛЕ (БРАЗИЛИЯ)
Бразилският отбор от Мондиал 1970 често се сочи за най-добрия в историята на футбола – едновременно и блестящ технически, и ужасяващо ефикасен. Трима обаче се отличават над всички: Пеле е към края на кариерата си, но изнася рецитал по време на цялото световно първенство; Жаирзиньо и Тостао – неговите двама млади лейтенанти, движещи се около оста на Краля, вършат останалото. Пеле записва 4 гола и 5 асистенции на Мондиала, Жаирзиньо вкарва 7 гола (по един средно на мач) с една асистенция, а Тостао прави два гола и четири асистенции.
КРОЙФ – РЕП – КАЙЗЕР (АЯКС И ХОЛАНДИЯ)
Също толкова изумителни за Холандия, колкото и за Аякс, тримата печелят два пъти КЕШ през 1972 и 1973 г. (Джони Реп не бе в тима през 1971-ва). Веднага след това извеждат „лалетата” до финал на Мондиал 1974, макар че Пийт Кайзер е с по-малко влияние в националния отколкото в клубния си отбор (5-и голмайстор е в историята на Аякс).
Фурията Реп отдясно, Йохан Кройф основно в центъра, но иначе напълно свободен в движението си и иначе чистото крило Кайзер отляво: едно офанзивно трио, което фамозно унизи Байерн (Мюнхен) на Франц Бекенбауер с 4:0 на ¼-финалите за КЕШ през 1973 г., преди да отстрани Реал Мадрид на полуфинал и после да бие Ювентус на финала (1:0 с гол на Реп). Със Стефан Ковач на пейката – достоен наследник на Ринус Михелс, тоталният футбол е изведен до съвършенство от тези трима мъже.
ХЬОНЕС – МЮЛЕР – РУМЕНИГЕ (БАЙЕРН)
Байерн от средата на 1970-те години доминира в европейския футбол с израстването на изключително трио в атака: Ули Хьонес със своята руса грива се чувства еднакво удобно и на върха на нападението, и на кой да е от фланговете, и зад фантастичния дрибльор Карл-Хайнц Румениге и върховния голмайстор Герд Мюлер.
Румениге е твърде млад, за да участва в завоеванието на КЕШ през 1974 г., но е важен през 1975-а и особено през 1976-а. В тази ера Байерн се въплъщава най-вече от Бекенбауер, ала атаката на баварците също е в своя апогей. Двама от нея печелят „Златната топка”: Мюлер (1970) и Румениге (1980 и 1981). Deutsche Qualität.
ЛАУДРУП – СТОИЧКОВ – РОМАРИО (БАРСЕЛОНА)
Михаел Лаудруп е по-свободният като „фалшива деветка” и захранва с топки Христо Стоичков и Ромарио, които тероризират защитите на съперниците. Механизмът е безгрешен. Кройф е гениален както на терена, така и в конструирането на Дриймтима на Барселона.
Ромарио, Стоичков и Лаудруп играха заедно само един сезон – 1993/94, в който спечелиха титлата в Примера и Суперкупата на Испания преди краха срещу Милан във финала на ШЛ (0:4). Лаудруп веднага преминава в редовете на мадридския враг. „С Ромарио имахме взривове, но хората не бива да се бъркат – Лаудруп му беше равен. Той е най-добрият халф, с когото съм играл”, сподели Стоичков през 1994 г. пред „So Foot”.
РИВАЛДО – РОНАЛДИНЬО – РОНАЛДО (БРАЗИЛИЯ)
Трио „Р” избухна по време на Мондиал 2002. В ултраофанзивна формация 1-3-4-1-2 с Кафу и Роберто Карлос като бекове крила, Бразилия спечели турнира благодарение на тези тримата: Роналдо вкара 8 гола, Ривалдо направи 4 гола с 2 асистенции, а Роналдиньо записа 2 гола (единият бе незабравим фаул срещу Англия на четвъртфинала) и 3 асистенции. Още играч на ПСЖ тогава, Рони игра зад двамата си партньори и трябваше да ги захранва с пасове. Триото взаимодейства идеално.
Извън това състезание обаче съчетанието на тримата на терена бе рядко. Роналдиньо бе викнат в Селесао бразилейра едва през 1999 г., когато Роналдо вече бе започнал серията си тежки контузии, а Ривалдо се оттегли от националния тим през 2003-а. Краткотрайно удоволствие. Но пък интензивно…
КРИСТИАНО – ТЕВЕС – РУУНИ (МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД)
Звездата Роналдо отляво, питбулът Тевес на върха на атаката и Уейн Рууни леко отдясно, но влизащ навътре при всяка възможност. Триото, оформено от Алекс Фъргюсън, бе невъзможно за спиране и в сезон 2007/08 Манчестър Юнайтед сгази своите съперници. Наследниците на Лоу, Чарлтън и Бест изглеждаха намерени. „Червените дяволи” вдигнаха трофеите в ШЛ, Премиър Лийг и Къмюнити Шийлд, а тримата записаха 81 гола, 42 от тях дело на португалския ас. CR7 и Тевес си тръгнаха един сезон по-късно, а Рууни и до днес търси партньори от тази величина.
МЕСИ – ЕТО’О – АНРИ (БАРСЕЛОНА)
Меси бе част и от друго огнено трио. През сезон 2008/09 Барса прави първия требъл от титла, купа на страната и Европейска купа в историята на испанския футбол. Тиери Анри пристига в Каталуня през 2007 г. и е нужна една година, за да стане взаимодействието между тримата в атака напълно автоматизирано. Разположението е: Анри отляво и Ето’о отдясно като инсайдове и Меси зад тях като „фалшива деветка”.
Вторият им сезон заедно е този, който бележи апогея им, а триото е може би дори по-завършено от днешното MSN. Те вкарват общо 100 гола (Меси с 38, Ето’о с 36 и Анри с 26), а аржентинецът печели първата си „Златна топка”. Камерунецът напуска още със завършека на сезона, а спадът на французина следва незабавно.
БЕЙЛ – КРИСТИАНО – БЕНЗЕМА (РЕАЛ МАДРИД)
Към ден днешен триото ВВС живее в сянката на барселонското MSN, ала най-скъпата офанзивна колекция в историята (обща стойност над 220 млн. евро) също не е по-назад по отношение на статистиките. Гарет Бейл, Карим Бензема и Кристиано Роналдо вкараха общо 97 гола в първия си сезон заедно, ознаменуван със спечелването на Десетата (Европейска купа), а през миналия записаха общо 100 – цифра, която през този може да бъде и подобрена.
Минусът е несъвсем идеалното разбирателство между тримата извън терена с някои различия в гледните точки между Роналдо и Бейл. Те двамата обаче си остават ултраефикасни, когато са по крилата, а Бензема не буди съмнения като реализатор на върха на атаката.
МЕСИ – СУАРЕС – НЕЙМАР (БАРСЕЛОНА)
Последната им демонстрация в ШЛ – 6:1 срещу Рома, за пореден път доказа всемогъществото на триото звезди на Барса. Ако съставът на каталунците е впечатляващ, тяхната атакуваща линия е почти съвършена. Миналия сезон триото записа 120 гола във всички състезания, и то въпреки няколкоседмичното отсъствие на Суарес поради наказание. През този тримата се допълват дори още повече.
При все че Меси отсъства няколко седмици заради контузия, MSN вече имат 39 гола на сметката си (17 за Суарес, 16 за Неймар и 6 за Меси). Далеч отвъд цифрите, истински впечатляващото нещо е способността на тримата да се намират идеално по терена. Силните страни на всеки от тях – ритъмът на Неймар, усетът към гола на Суарес и гениалното докосване на Меси – оформят един почти идеален съюз. От началото на календарната година те са вкарали 121 от общо 156-те попадения на Барса. Чудовищно!
Натан Гурдол, „Екип”