От днес на книжния пазар е автобиографичната книга на Валентин Михов "В играта на живота". В една от главите бившият президент на ЦСКА размишлява върху перспективите пред червения клуб в началото на демократичните промени. Бившият началник на българския футбол се чуди на кого е било нужно да се убие взаимодействието между армията и ЦСКА.
"Заварих рекламен договор със "Синтофарм" и контракт за екипировка на стойност $200 000. Никога не сме имали дупка в бюджета. За положителния баланс естествено ни помагаше и военното министерство, което поддържаше стадиона в парка и базата в Панчарево. Сега се питам на кого бе нужно да се убие това взаимодействие между армията и армейския клуб? Кой и какво спечели от изтръгването на корена?", чуди се Михов.
"От дистанцията на годините се питам защо бе необходимо да се въвеждат кухите, самоцелни и формални АД-та, след като футболните клубове спокойно можеха да функционират както в началото на 90-те. Промяната бе извършена от някогашния спортен министър Цеко Барчовски, но едва ли той е измислил яловата формула. Вероятно на някого му се е сторило, че по-лесно се живее извън контрола на държавата и обществото. Резултатите обаче са плачевни и виждаме, че в наши дни българският футболен "елит" едвам свързва двата края и живее ден за ден. А в същото време в "А" група съжителстват АД-та, държавно дружество и общински клубове", продължава Вальо Дузпата.
"Драмата около любимия ми ЦСКА също до голяма степен се дължи на сбърканата система. За кой ли път подчертавам, че е време за законодателни промени в областта на спорта с акцент върху публично-частното партньорство. Тоест дружества с идеална цел да представляват феновете, традицията и историческата база на клубовете, а АД-тата да се занимават с комерсиалната част и представителните отбори. Така както се прави на много места в Европа. Нищо лошо няма например МО и МВР да стопанисват обектите съответно на ЦСКА и Левски в симбиоза с гражданските формации, а професионалната част на клубовете да бъде за сметка на търговските фирми. Защо в Италия Интер и Милан или Рома и Лацио десетилетия играят на един и същ общински стадион, а ние се правим на "частници"? За нашия случай народът има една хубава приказка - на гол задник чифте пищови", твърди още бившият шеф на ПФЛ в мемоарите си.