Капитанът на Нефтохимик Станислав Жеков: Обичам този отбор, той ми е дал много

Станислав Жеков – Тачо е централен защитник и капитан на отбора на Нефтохимик. Роден е на 06.02. 1980 г. и първите му стъпки във футбола започват от отбора на „шейховете“. Преминава през всички възрастови групи и стига до мъжкия отбор, където играе 8 години. Футболната му кариера минава и през отборите на Спартак (Варна), Монтана, Лудогорец, Пелита Джая и Персеман в Индонезия. След завръщането си в България играе един полусезон за Несебър, след което отново влиза в състава на Нефтохимик, през 2013 г.

Ето какво сподели Тачо пред клубния сайт за постиженията си в кариерата и любовта си към Нефтохимик.

С какво ще запомниш работата ти в Индонезия?

След Нефтохимик, най-добре съм се чувствал докато играх в Индонезия. Първенството там е много трудно за европейците. Повечето чужденци, които привличат са бразилци, аржентинци и африканци, но аз много бързо се климатизирах там. Трябва да си добре подготвен физически, защото първенството е тежко, играе се при много високи температури, което изисква добра физическа подготовка. Там футбола е много бърз. Бързо се прелива от защита в нападение. Стилът на футбола е много атакуващ и трябва сериозна подготовка, за да можеш да играеш с успех там. Първенството ми пасна добре и съм доволен от престоя си там. Футболът е много добър, с качествени играчи - големи имена. На мачовете имаше публика от 40-50 хил. души, които създаваха невероятна атмосфера. На всеки мач в Индонезия има много хора, защото хората там обичат футбола.

Какво ти хареса най-много в страната?

Аз бях в столицата Джакарта. Това за мен е изключителен град, много ми харесва и имам само хубави спомени от там. Намерих приятели, сред съотборниците си, с които и до ден днешен поддържам контакт.

Имаше ли много големи имена сред съотборниците ти?

В моя отбор беше Александър Баджиевски – бивш македонски национал, футболист с голяма визитка, играл е групова фаза на Шампионска лига и на Лига Европа. Капитанът на Малайзия също беше в моя отбор. Той е голямо име за азиатския футбол, не само за индонезийския. Също така имахме един нападател от Нидерландия – Джони ван Букеринг, който също беше много добър футболист. Във всеки отбор чужденците бяха на доста добро ниво. Запознах се и с Настя Чех, който беше в противников отбор. Също много сериозен футболист, с който поддържам отношения и до ден днешен. Играл е в Брюж дълги години, словенски национал. Има много добри футболисти там.

Липсва ли ти Индонезия?

Аз съм доволен от престоя си там, защото играх във всички мачове и се представих на ниво. Оцениха ме много добре и се чувствах чудесно. Когато е трябвало да бъда там, съм бил. Сега продължавам да поддържам високо ниво тук в България и в Нефтохимик.

Как дойде предложението да се върнеш в Нефтохимик?

Аз се върнах в ПФК Бургас. Тогава не беше тайна за никой, че от лятото ще се казва Нефтохимик. Тогавашният треньор Ангел Стойков ме покани да се върна и аз приех. Тогава тренирах в Несебър, защото чаках дете и за мен беше много важно да остана близо до Бургас. Там играх един полусезон, след което се върнах в Нефтохимик.

Зарадва ли те това, че отново ще играеш в отбора, от който е започнала кариерата ти и ще се върнеш в родния ти град?

Да, аз наистина обичам този отбор. Той ми е дал много, затова и аз се старая да му дам колкото мога и на всеки един мач да съм на ниво. Дори на тренировките за мен е важно да бъда на ниво. Бих искал да благодаря на собственика на клуба, който осигурява всичко необходимо за прогресирането на отбора. Всичко каквото се иска от него, той го е осигурил на 100 %.  Нефтохимик го очаква добро бъдеще с толкова сериозен човек зад гърба си. Рано или късно нещата ще си дойдат на мястото.

Кои са примерите ти във футбола? Има ли играчи и треньори, на които се възхищаваш и си взимал пример от тях?

Аз чета много за големите имена във футбола. Те са на върха, защото правят нещата правилно и аз съм взимал пример от различни футболисти за индивидуални неща, които съм правил лично за себе си, защото искам да поддържам постоянно високо ниво.

Кое смяташ, че е най-голямото постижение в кариерата ти?

Имам няколко мача с Нефтохимик, които са ми много скъпи. Моментите с Нефтохимик са специални за мен. Също така влизането с Лудогорец в „А“ група, в Монтана направихме една серия от 6 мача без загуба в „А“ група, която им остана в историята до ден днешен. Извън България, престоят ми в Индонезия беше чудесен, там също беше много интересно и имам само хубави спомени. През цялата ми кариера, където и да съм играл, съм имал навсякъде хубави моменти и съм благодарен на всички, с които съм работил.

Разкажи ми за Лудогорец. Бил си част от възхода на клуба.

Да, беше в „Б“ група и изоставаше със 6-7 точки от първия в класирането, но се направи една мащабна селекция, с много добри футболисти и успяхме да влезем в „А“ група. Знае се какво стана после с отбора. Този отбор е изключително положителен фактор за българския футбол, с изключителен президент в лицето на Кирил Домусчиев, който наистина прави много за футбола в страната.

Поднесохте голяма изненада с последния мач срещу Локомотив (Горна Оряховица). На какво мислиш, че се дължи този успех?

Този успех се дължи на абсолютно всички, които са свързани с клуба. Имахме указания от треньорите как трябва да проведем мача и както казаха те, ако спазим тактическите им указания, ще постигнем успех. Така и стана. Старахме се да изпълним това, което ни казаха и нещата си дойдоха на мястото. Заслужено победихме един добър отбор като Локомотив ГО, който преди нашия мач имаше една сериозна серия от победи. Това е добър момент за клуба, надявам се той да е началото на много други победи. Но все пак този мач мина и трябва вече да гледаме следващия.

Старши-треньорът Диян Петков е много доволен от представянето ви. Какво ви каза след мача?

Той ни поздрави. Забележките, които има към нас, той ги казва само пред нас, защото ние трябва да подобряваме нивото. Каза ни, че е доволен, но има още неща, които да се подобряват. Това е начален етап и мисля, че отборът поема правилния път. Надявам се да продължим в тази посока, заради всички, които обичат Нефтохимик.

Това беше най-добрият ви мач от началото на първенството. Каква според теб е причината до сега да сте нямали толкова добро представяне?

Това може да го кажат треньорите, но според мен този мач беше изключително добър и се доближаваме до футбола, който старши-треньорът иска. Но имаме да подобряваме още доста неща, за да достигнем нивото, което се изисква от нас. Няма да се връщам назад , каквото било било. Всеки, който е работил в отбора се е старал да развива клуба, да допринася за победи, както треньорите, така и футболистите . Това са минали неща, не се е получило, причините според мен са комплексни, но трябва да се гледа напред. В момента мисля, че вървим по правилния път и трябва да се задържим там. Наистина отборът играе много добре в последните четири мача.

Какви са очакванията ти за следващата среща с Оборище, Панагюрище? Ще излезете ли с по-голямо самочувствие след последната победа?

Очакванията ми са за един изключително сериозен мач, срещу един силен отбор, който се представя много добре, има добри футболисти и е нагоре в таблицата на класирането. Ние трябва да имаме пълна мобилизация, да изпълняваме тактическите указания на 100% и да направим всичко по силите си, за да спечелим трите точки, които са ни важни.

Феновете имат много положително отношение към теб. Дори когато отборът се представя слабо ти винаги си бил уважаван от тях. На какво мислиш, че се дължи това?

Аз мога да им кажа, че те са една от големите причини да се опитвам на всеки мач да се представям максимално добре. Защото те са доказали, че истински обичат отбора и във всякакви моменти са го подкрепяли, не са се предали. А щом те не са се предали, ние нямаме право да се предаваме по време на мачовете, докато не отсъди съдията. Трябва да се борим до край за победата. Просто те са наистина страхотни фенове, правят много добра атмосфера и са важна част от Нефтохимик и от футбола в Бургас.

Следвай ни: