Илиан Илиев вече не е треньор на анголския Интерклуб (Луанда). 46-годишният специалист се раздели с клуба на полусезона заедно със своите помощници Здравко Здравков и Петър Костадинов. Илиев обяви пред "7 дни спорт", че причината за раздялата е нарушаването на добрия тон с ръководството по въпроса за привличането и освобождаването на играчи. Извелият през 2010 година Берое до първи трофей от турнира за Купата на България специалист обясни, че засега иска да се отдаде на почивка и след това ще мисли къде ще продължи да работи - в България или отново зад граница.
- Г-н Илиев, защо толкова изненадващо си тръгнахте от Интерклуб? Все пак отборът е на горните места в таблицата?
- Така е. Това беше изненада и за анголските медии, защото сезонът ни бе добър. Бяхме лидер в класирането през първите десет кръга. Но за нас тримата със Здравко Здравков и Петър Костадинов не е изненада, защото го бяхме решили още отпреди месец. Искахме само да завършим полусезона. Да оставим отбора в добра позиция, както е сега. Отборът е на 3 точки от второто място. Разделихме се с клуба по взаимно съгласие.
- Всичко при вас изглеждаше наред. Каква е причината да си тръгнете от Интерклуб?
- Причините предпочитам да запазя за себе си. А и така се разбрахме с ръководството. Но за да се вземе такова решение, можете да бъдете сигурни, че сме имали основателни причини да го направим.
- Да разбираме ли, че ръководството се е месило в работата ви? Защото преди време намекнахте, че са се опитвали да го правят.
- Не искам да коментирам, но това беше моментът да се разделим цивилизовано. Защото нещата започнаха да преминават добрия тон в нашите отношения по въпроси за освобождаване и привличане на нови футболисти.
- Съжалявате ли за нещо от това, което се случи в Ангола?
- Не, не съжалявам за нищо. Помня къде заварихме отбора и в какво състояние беше. Знам и в какво състояние е в момента. Беше добър опит за нас. Работихме на друг континент с футболисти, които имат различна физиология и характер от европейските играчи. Натрупахме още опит и останахме в много добри отношения със служителите в клуба и с всички момчета от тима. За наша радост за предстоящите квалификации за Купа Африка в националния бяха повикани четирима наши футболисти.
- От тук накъде - България или отново чужбина?
- Ще видим. След една година в Африка мисля, че заслужаваме малко почивка.
- Пожелахте късмет на Черно море във финала за Купата на България срещу Левски и варненци победиха.
- Това създаде доста полемика. Мисля, че е най-нормалното нещо да пожелая успех на родния си клуб. Все пак в 102-годишната история на Черно море не са много възможностите за трофей.