"От скрина": Един от тези, които промениха най-много футбола

"От скрина": Един от тези, които промениха най-много футбола

Жан-Мари Фостен Гьодефроа "Жоао" де Хавеланж. Без съмнение това е една от най-важните фигури в историята на футбола. Роден е на 8 май 1916 г. в Рио де Жанейро в заможно семейство на белгийски емигранти. Баща му Фостен е преуспяващ търговец на оръжие, но младият Жоао се захваща с правото. През 1940 г. той вече е дипломиран юрист.

Паралелно с обучението Хавеланж е и активен спортист. През 30-те години на миналия век той е сред най-добрите плувци в Южна Америка. Участва на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, като пътува три седмици с кораб през Атлантическия океан, за да пристигне в Нацистка Германия. Бразилецът обаче търпи провал в състезанията нa 400 и 1500 метра свободен стил. Слабите резултати в басейна не са единствените грижи за бъдещия шеф на футбола. Той свършва парите и започва да търси начин, по който да успее да се прибере в родината си. Неволята го отвежда на боксов ринг в Хамбург, където паралията трябва да припечели с бой конкретен брой райхсмарки за билет до Южна Америка.



През 1952 г. Жоао Хавеланж взима участие и на Олимпиадата в Хелзинки, като този път е част от олимпийския отбор на Бразилия по водна топка. Южноамериканците обаче завършват извън топ 10, далеч зад златните медалисти от Унгария. Извън спортната кариера Хавеланж носи доста дини под мишница. Той е съветник по правните въпроси в една автобусна компания, а малко след това започва да оглавява друга такава. Наред с това бившият плувец е съдружник в бизнес, свързан с химията и металургичния сектор. Покрай всичко останало Жоао Хавеланж завзема позиция и по високите етажи в Бразилския олимпийски комитет. Той води делегацията на своята страна на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. През 1963 г. функционерът вече е член на МОК, какъвто остава до 2011 г. Това го прави човекът с най-дълъг стаж на тази длъжност.

През 1974 г. идва големият пробив на бразилеца във футбола. В оспорвана битка със своя предшественик във ФИФА сър Стенли Роуз, Хавеланж печели и става седмият бос на световния футбол. До 1998 г. името му е замесено в няколко скандала, които хвърлят сянка върху неговото управление. Такъв например е случаят с аржентинския вицеадмирал Карлос Алберто Лакосте, който е шеф на организационния комитет на Аржентина'78. Той заема тази длъжност след убийството на Омар Актис през 1976 г. Световното, което е първо в ерата "Хавеланж", става известно като "Мондиала с танковете" заради режима на хунтата на генерал Хорхе Рафаел Видела. По-късно Лакосте става шеф във ФИФА и представя аржентинците на жребия за Мексико'86, въпреки че след края на диктатурата е съден за корупция в началото на 80-те години.



Хавеланж е свързван и с Кастор де Андраде, известен с криминалното си досие в Бразилия и осъден на шест години затвор през 1994 г. В края на ХХ век за вече бившия шеф на ФИФА се появява информация в Холандия, че е получавал скъпи подаръци под формата на диаманти и пр., за да лобира за Амстердам по време на кандидатурата на града за Летните олимпийските игри през 1992 г. 

С идването си на власт във ФИФА Жоао Хавеланж променя характера на организацията, а и шлифовката на играта в световен мащаб. По негова инициатива е увеличен форматът на световните първенства (първо през 82-а от 16 на 24 отбора), а започват и различни международни надпревари: световното за юноши до 17 години (1985), за младежи до 20 години (1977), за жени (1991) и турнирът за Купата на конфедерациите (1992). Хавеланж е този, който превръща световните финали в голям басейн от пари, основен източник на които са телевизионните права. На конференцията на ФИФА в Чикаго през 1994 г. той обявява, че от Франция'98 участниците на най-големия футболен форум ще са вече 32 на брой. В предаването "Отзвук" по Канал 1 Димитър Пенев се изказва скептично относно промяната, а по-късно Пената е подкрепен от икони като Пеле и Франц Бекенбауер.



Хавеланж винаги е бил за разширяване на футболната география. След шокиращата победа на Алжир над европейския шампион ФРГ (2:1) през 1982 г. той казва: "Истински съм щастлив от този резултат! Ще се радвам един ден отбор от Африка или Азия да участва на финал". Няколко дни по-късно бразилецът гледа строго от ложата на "Сария" краха на сънародниците си срещу Италия на Паоло Роси. След осем години пред очите на Хавеланж се играе друг драматичен сблъсък - "Скуадра адзура" губи полуфинала в Неапол от Аржентина. След това началникът на ФИФА дава пресконференция в Рим, на която заявява дръзко и странно, че "съдийството на Италия'90 е превъзходно".

След последния съдийски сигнал на мексиканеца Едгардо Кодесал Диего Марадона получава своя сребърен медал, леейки горещи сълзи. Аржентинският капитан скандално не подава ръка на Хавеланж по време на награждаването. Точно преди финала с Германия в италианската столица гръмва голяма дандания около брата на мегазвездата - Раул, който е заловен да шофира без книжка. Марадона заформя голяма разправия на базата на своя тим в Тригория, потушена от наставника Карлос Билардо.



По-късно Диего прави скандални разкрития, според които президентът на аржентинската федерация Хулио Грондона опитал да упражни натиск върху "гаучосите" преди финалния двубой. "Той ми каза следното: "Браво, големци. Стигнахте толкова далеч, но е време да спрете", твърди легендарният №10.

Тук някъде любителите на конспирации виждат старта на една от най-големите завери във футбола. Според тази теория ФИФА и Италия започват да мъстят на Марадона и Клаудио Каниджа за фиаското на "Сан Паоло". Върхът на отмъщението се явява Мондиал'94, когато капитанът на Аржентина е отстранен от турнира заради допинг.

Ето какво споделя Диего в документалния филм на Емир Кустурица "Марадона": "За 20 години при управлението на Хавеланж Бразилия не спечели нито веднъж световното първенство. Знаеш ли защо? Защото Онзи горе е справедлив. Ако за 20 години мафиотът е неспособен да спечели световната титла, това е доста яко, нали? Аржентина бе спряна на световното. Трябваше да играем с Австралия. Резултатът там беше 1:1, а на наш терен бихме с 1:0 и се класирахме. Нямаше скандал с допинг. Нямаше нито тук, нито там. Нямаше ефедрин - нито тук, нито там. Нямаше кокаин - нито тук, нито там. На световното в САЩ, след като бихме Нигерия с 2:1, те казаха: "Тези ще вземат да ни прецакат". Бих казал, че Хавеланж е оръжеен търговец, а Блатер продава куршумите".



През 1998 г. Жоао Хавеланж предава властта на дългогодишния си пръв помощник Сеп Блатер, с което е затворена една от най-важните страници в световната футболна история, колкото и противоречива да е тя. По време на своето царуване Хавеланж посещава няколко пъти България. Макар никога да не е лобирал директно, в лагера около кандидатурите на София за домакинствата на Зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 г. броят бразилеца за близък до българската кауза.

През 1986 г. София стига до финалния бараж за домакинството през 1992 г. Уви, битката срещу Албервил е загубена с 25:51 гласа. Това обаче вече е друга история. По този повод след години Иван Славков разказва следното: "Като се върнах, когато загубихме първия път срещу Албервил, журналистите ме питат: "Защо загуби София срещу Албервил?". Казвам им: "Правите огромна грешка. София загуби срещу Франция, не срещу това село".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook 

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!

Още от От скрина

Виж всички