Ливърпул играе на емоция, не на футбол

Играйте на футбол, не на емоция – така мъдро съветват опитните футболни ветерани. На „Анфийлд” в четвъртък вечерта обаче нямаше никакъв шанс това да се случи.

А и защо да се случва, когато емоцията е най-доброто нещо, което има Ливърпул при Юрген Клоп?

Ако преди мача бяхте посъветвали германеца да играе на футбол, а не на емоция, той вероятно би приел предложението като нещо в стилистиката на обида, проява на тъпоглава глупост, при положение че може толкова много да се спечели, когато Ливърпул прави каквото прави със себе си в европейските вечери.

И го направи отново сега, помитайки Виляреал в една вечер на истинска, интензивна емоция.

В деня преди мача Деян Ловрен каза, че се надява този сблъсък да е по-малко драматичен в сравнение с четвъртфиналния срещу Борусия (Дортмунд) и в едно отношение бе прав. Головете – един през първото полувреме и два през второто – бяха просто потвърждението за нещо, което сякаш всички от страната на Ливърпул знаеха от момента, в който мачът започна. Играчите на Виляреал вероятно също го знаеха.

Те бяха победени от отбор, който направи футбола емоция. Бе невъзможно човек да разбере къде свършва едното и започва другото. Това беше изключителна смесица от нещата, които Ливърпул и неговите поддръжници вярват за себе си, подкрепена с несдържан гняв, който така и не си е отишъл.

Мачът бе първият на „Анфийлд”, откакто излезе присъдата по делото за масовото убийство на „Хилзбъроу”, и емоцията от тази чакана 27 години развръзка бе отвързана в атмосферата, осигурявайки могъщо усещане за праведност, което добави допълнително значение на събитието.

Виляреал взе смелото решение да се защитава пред трибуната Коп през първото полувреме, ала това се оказа лудост от първия момент, в който срещата започна. От началната секунда „червените” подеха заплашителна атака, показвайки убеденост в нуждата да решат изхода бързо.

Клоп се бе съгласил с журналист преди двубоя, че е важно да се прояви търпение, но даде да се разбере, че не смята за нужно отборът му да е твърде търпелив. Оказа се, че играчите му започват с дзен спокойствие и сдържаността на малчуган, чиято любима играчка му е отнета от ръцете на площадката.

Играчите на домакините бяха откачили и сякаш бяха освободени от някакво неизвестно мъчение. Клоп, странно, бе най-спокойният човек на стадиона, а по-късно Коло Туре така бясно нареждаше на съотборниците си да се успокоят, че се наложи Емре Джан тихичко да му подшушне да се върне на позицията си.

Ливърпул атакуваше, а Виляреал изглеждаше изумен от всичко, пред което му се наложи да се изправи. А трябваше да се изправи пред доста неща. Роберто Фирмино не се спираше да тича и блестеше с топката в краката си, а Джан се завърна в центъра така, сякаш никога не бе отсъствал, превъплъщавайки се едновременно в Чаби Алонсо, Хавиер Масчерано и Стивън Джерард. Даниел Стъридж бе избран да започне мача заради носената от него голова заплаха и, предвид предизвикването на автогола на Бруно Сориано, вкарването на втория гол и участието в третия на Адам Лалана, може да се каже, че свърши работата, която бе призван да свърши.

Накрая Виляреал бе разбит и изстрелваше отчаяно куршуми напосоки, докато Клоп призова публиката да даде повече подкрепа, повече опора, при все че мачът бе вече спечелен.

Преди него автобусът на „жълтите” трябваше да минава бавно-бавно през тесните улици, оставащи незасегнати от ремонта на остарелия стадион. Феновете на Ливърпул дразнеха по всеки възможен начин пътниците, вече част от традиция в града, осигурявайки нежно въведение на отбора на Марселино Гарсия Торал за онова, което му предстои.

Когато дойде и автобусът на Ливърпул, сцените бяха добре познати и все пак изключителни – знамената и скандиранията отбелязваха великите вечери в живота на клуба, както и най-лошия ден в историята му. И извън, и вътре в стадиона феновете на „червените” драха гърла за справедливост – нещо, до което днес са все по-близо.

Те почетоха издадената наскоро присъда с изумителна версия на химна „You’ll Never Walk Alone” и сякаш бе изненадващо да се види, че от тунела излизат футболистите – толкова всепоглъщащ беше мигът.

Играчите на домакините започнаха така, сякаш бяха попили всички искания на Клоп и сякаш, както каза той в сряда, всичката свършена работа след идването му през октомври е водела към тази вечер и този двубой.

Виляреал се втурна на свой ред напред и в първите пет минути опита рефлексите на Симон Миньоле и защитниците пред него. В този отбор на Ливърпул има слаби места, ала „жълтата подводница” успя да насочи оръдията си към тях твърде за кратко. Само в рамките на минути мърсисайдци вече водеха в резултата.

Това обаче не бе обикновен мач. Това беше нещо различно. Това беше клубът, към който Юрген Клоп си мислеше, че се присъединява миналата година – сила, която във вечери като тази може да изглежда невъзможна за спиране.

Дион Фанинг, SportsJOE

Следвай ни: