Катрин Маноилова е поредният спортен талант, който представяме в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. От началото на миналата година Sportal.bg започна да запознава читателите си с историите на млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. През февруари Маноилова спечели два бронзови медала в шорттрека на Зимните младежки олимпийски игри в Лилехамер - на 500 метра и със смесена щафета с представители на други държави. През 2014 г. пък 17-годишната в момента софиянка стана европейска шампионка за девойки пред родна публика в "Зимния дворец".
Началото
Първите си стъпки на леда прави на 4-годишна възраст, но като фигуристка. Едновременно с това започва да се занимава и с плуване. Насочва се към спорта, тъй като има проблем с астма и лекарите я насърчават да избере спорта, с който да пребори здравословните си неразположения: "На 9-годишна възраст трябваше да сменя фигурното пързаляне. Първо се насочих към хокея, но по това време нямаше женски отбор. Затова реших да пробвам шорттрека и с годините моите първи треньори (Пандови) ме накараха да заобичам този спорт. До момента заема много сакрално място в мен."
Ориентира се именно към зимните спортове по препоръка на медицинските лица: "Лекарите казаха, че зимните спортове много помагат да се пребори астма. А и винаги съм си падала по спортове, които носят адреналиново усещане. Никога не съм харесвала толкова фигурното пързялане, но започнах с него, защото като всяко малко момиче трябваше да е нещо грациозно. След това намерих правилния път."
Живот на скорост
Катрин много добре осъзнава колко опасен е спортът, с който се занимава, но казва, че не би заменила с нищо това усещане: "Развиваме 50-60 км в час. Наистина се развиват много големи скорости - опасно е както на леда, така и извън него. Всеки един спортист обаче знае пред какво е поставен, така че ние не се страхуваме. Най-важното е точно това - да си освободен психически и да не мислиш какво би могло да се случи. Просто да се наслаждаваш на момента."
Адреналиново момиче
17-годишната красавица определено може да бъде наречена Кралица на адреналина, защото именно той изпълва съществото й през голяма част от времето: "Адреналинът ми по време на състезание се покачва до такава степен, че преди старт цялата треперя, имам конвулсии по цялото тяло. Понякога от притеснение, понякога от прекалената емоция. Адреналинът, който носи шорттрекът, е неповторим. Насърчавам хората да изпробват различни зимни спортове, да се върнат към пързалките, защото ще изживеят емоции, които не са изживявали досега."
Би ли заменила адреналина от шорттрека? Не, в никакъв случай: "Но наистина съм любител на адреналина. На зимните игри имах възможността да изпробвам различни спортове като шейни, люш, биатлон. Скачала съм с бънджи от мост. Тази година смятам да скоча от самолет, така че не бих заменила адреналина от шорттрека, но да се обогатя с различен вид - да.
Двата медала от Зимните младежки олимпийски игри в Лилехамер оставят най-сериозна следа в сърцето й до момента, а признава, че треньорът й е бил сред малкото хора, които са вярвали, че тя ще стигне до отличие на този форум: "През последните години показвам доста добри резултати точно на 500 м. Имах очаквания, но знаех, че може да се случи абсолютно всичко, тъй като първите осем състезателки от общо 16 бяхме доста равностойни като възможности. Някои от тях вече са печелили медали от Световни купи, така че нивото беше доста високо. Знаех, че както мога да стана осма, така мога да стана и първа. Имах сложната задача да се възстановя психически от първата дистация и да се събера, като чели успях. На полуфинала още на старта се сритах с една от състезателките в четвърти коридор, така че нямах възможността да се боря с първите две за "А" финал. Спечелих "Б" финал безпроблемно, гледайки "А" финал покрай мантинелата две момичета се сбутаха и всички около мен ми казаха, че ако има две дисквалификации, мога да стана трета. Просто не знаех как да реагирам. За миг дори не ми е минало през акъла, че това може да се случи."
Катрин е изключително развълнувана от предложението да бъде знаменосец на България на откриването на Зимните младежки олимпийски игри, но ниските температури я карат да загърби силното си желание и отказва. Предложението да носи българското знаме на закриването обаче приема на секундата: "Беше ми предложено да бъда знаменосец и на откриването, но дори не присъствах, тъй като температурите бяха минусови и не исках да се разболея. Когато разбрах, че ми предлагат да бъда знаменосец на закриването, дори не се поколебах, а веднага приех. Това е голяма чест и смятам, че един път в живота се предоставя такова нещо."
По стъпките на Жени Раданова
Младата софиянка стъпва здраво по земята дори и след двата медала, тъй като знае, че й предстои дълъг път към повторение на успехите на легендарната Жени Раданова в шорттрека: "Смятам, че е почти невъзможно да се повторят нейните успехи. Тя има невероятни успехи и е име в нашия спорт. До ден днешен всеки състезател я помни. В момента е доста трудно да се повторят тези постижения. Дори да повторя една малка частица от големия пъзел, ще съм много щастлива."
Пьончан
Олимпийските игри в Пьончан през 2018 година са голямата й цел занапред: "Имах възможността още на 14-годишна възраст да спечеля квота за Сочи и останах първа резерва, което беше доста разочароващо, но в същото време не съм очаквала. Надявам се през следващите две години да натрупам нужния опит, защото мисля, че в момента това ми липсва като цяло."
Здравословни перипетии
Успехите й в последните години са многобройни, но наред с тях вървят и немалкото контузии: "За жалост прекратих участието си на Световноото първенство за мъже и жени, тъй като имах страшни болки в кръста. Посъветвахме се с няколко специалисти от други държави, които казаха, че не трябва да продължавам, тъй като би могло да се стигне до нещо по-сериозно. Оказа се, че трябва да претърпя лапароскопска операция и най-вероятно това донякъде допринася за страшните и непреодолими болки."
Това обаче не е единственият здравословен проблем, с който трябва да се бори: "Още от лятото се боря с контузия, свързана с таза ми. Имам страшни схващания. Наскоро откриха, че имам протрузия на четвърти и пети прешлен, но това е - спортът изисква всякакви саможертви."
Многобройните травми по никакъв начин не са я сломили и дори я амбицират да преследва целите си още по-настървено: "Това е моята мечта, моят живот. Не си представям дори и ден, в който шорттрекът да не е част от живота ми. Дали емоционално, дали физически. До последно ще продължавам да гоня целите си и се надявам да сбъдна мечтите си."
През сезона не е препоръчително да практикува други спортове, тъй като може да се получи някоя странична контузия: "Затова през месеца, в който не се занимавам с шорттрек, се наслаждавам на свободното си време и изпробвам неща, които до момента не съм правила."
Свободно време
Като всеки един тийнейджър обича да излиза с приятели. Обича също така да прекарва и време със семейството си, тъй като доста често отсъства. Обича да пътува, обожава да посещава места, на които не е била преди това.
Влюбена в Япония
Има една страна, която я е впечатлила най-много и би желала някой ден да живее там: "Наистина бих желала да живея в Япония. Смятам, че тази държава няма еквивалент - като култура, хората са много приветливи, учтиви, възпитани. Наистина чувството да прекараш дори няколко дни в такъв свят е невероятно. Сякаш времето е спряло. Цари спокойствие и разбирателство, наистина е страхотно."
Завист
Въпреки че не е злопаметна и от сърце се радва на чуждите успехи, признава, че е срещала завист в живота си: "Смятам, че това е част от ежедневието на всеки един спортист. За жалост - да, срещала съм завист. Аз съм на напълно противоположното мнение. Смятам, че ако един спортист има успехи, трябва да се подкрепя, а не да се проявява завист, защото завистта не води до нищо хубаво."
Училище
Пътува много и по-рядко влиза в час, но когато е в България, заляга здраво над учебниците: "Уча в 32 СОУ "Св. Климент Охридски". Доста елитно училище и ми е трудно, тъй като отсъствам през по-голяма част от времето. След като се върна, бързам и гледам да не губя и секунда. Справям се доста добре. Не искам нито шорттрекът да е за сметка на училището, нито училището да е за сметка на шорттрека.
Ухажори
Като всяко младо и красиво момиче, определено не може да се оплаче от липса на внимание. А след успехите й през годината почитателите са се увеличили значително: "Не мога да се оплача, имам доста ухажори, но съм доста затворен човек като цяло и трудно допускам хората до себе си. Има доста покани на изчакване във Фейсбук, защото след всяко интервю получавах все повече и повече покани, но не смятам, че това трябва да е фактор. Явно за някои хора е. Обичам искрените хора, да знам, че мога да имам човек отсреща. Няма рецепта за спечелване на моето сърце - или се случва, или не се случва."
Притеснението определено я владее, когато говори пред камера, но пък желанието й е някой ден да се занимава с журналистика: "Надявам се, че животът ще ме пречупи, защото точно това притеснение ми пречи, както в живота, така и в шорттрека. Преди всеки старт страшно много се страхувам и понякога това е огромна пречка да не покажа капацитета си. А в живота всички знаят, че страхливите не успяват. Надявам се, че ще преодолея тази моя слабост."
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
Свободно време
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)