)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Всичко по три, плюс шест езика и половина
Много откачена ми се получи вечерята на свещи с диагонала на националния отбор по волейбол, диагонална някак си. Тежко закъсня за уговорената вечеря в ресторант „Ла Каза“ заради трафика. И ни хвърли в пълен шаш, когато обяви, че има на разположение само 45 минути, преди да тръгне за тренировка, насрочена от треньора Пламен Константинов. Ама и настроение, а! Само като за романтична вечеря.
Така седнахме очи в очи с носителя на титлата Мъж на годината елитен спортист, волейболиста с най-добрия в света флот сервис, от чиято ръка топката излита със скорост 120 км/ч. Мъж в най-силните си години, с кариера и самочувствие, с история и обаяние, от което не могат да се абстрахират дори противниците му. Мениджър на националния отбор по волейбол и негов капитан, който след загубата от Франция на Европейското в София миналата година пое на широките си плещи отговорността за нея и сигурно и заради това набра такава шеметна популярност, че, както самият той сподели, още от летището за него се залепили папараци. „През 2010-а бях най-добрият в света, никой не ми обръщаше внимание тогава, а сега...“ Сега обаче вече има волейболна школа „Владо Николов“ и едни големи очаквания към волейбола, след като се видя, че във футбола ни нищо не става освен скандали и провали. Народът има нужда от звезди и слава Богу, че ги припознава в лицето на хора като Владимир Николов.
Но нека започваме делово, нямаме време да се размайваме с лирични отклонения.
Изборът на събеседника ми е бяло вино, но след кратка консултация дали пасва на храната – за него ризото с манатарки, за мен – тартар от жълтоперест тон, поръчва розе.
Вярно ли е, че три пъти си предлагал брак на жена си?
Вярно е. Първия път, когато се почувствах готов – бях на 23 – й предложих. На 17 бях, като се запознахме, на 18 станахме гаджета. Мая беше готина, различна от другите момичета. Отиде да играе в Израел две години, бяхме разделени и усетих колко ми липсва. Като се върна, й предложих за първи път. Тя отказа. Били сме още млади, тя не била готова за семейство. Втори път й предложих. Пак същото! Третия път се съгласи.
Ама ти каза ли й, че го правиш за последен път и ако не ти върже, повече няма?
Не. Не съм поставял условия. Пак бяхме разделени, не бяхме се виждали един месец и тя взе, че прие. Но Мая бе човекът, с когото искам да бъда, така е и досега.
Много ли беше влюбен?
Аз все още съм влюбен!
Ти какво цениш най-много у жените?
Интелекта.
Как разбираш коя жена го има и на коя вторият етаж е необзаведен?
Признаци много. Обикновено в разговор.
Не започваш ли оценката си на жената от външността й?
Не. За жените е важно как изглеждат другите. За мен не толкова. Не съдя за продукта по опаковката.
Какво друго, освен че си предлагал три пъти брак, че имаш трима сина и че си роден на 3 октомври, е тройка в живота ти?
Никога не съм се замислял за това. Ако тръгна да търся, ще намеря. Примерно печелил съм първенствата в три различни държави. Сестра ми е с три години по-голяма от мен и също има три деца. Затрудняваш ме с този въпрос... да мисля за тройки, хм... ъхъ, ъхъ, нещо ме заболя гърлото.
Как е на турски три?
Юч. Ти пък защо започна с турския? Ако бях останал още една година в Турция, щях да го науча и него като българския, руския, сръбския, английския, италианския и френския. Затова като ме питат колко езика говоря, казвам шест и половина – половината е турски.
Хубаво ли ти е в Лион? (От шест години Николов играе в тамошния волейболен отбор.)
Да. Макар че ни обраха, като цяло е спокоен и красив град.
Как решихте да имате и трето дете с такава голяма разлика с другите двама? (Най-малкият син на Владо, Филип, е само на 6 месеца и се оказва връстник на втората дъщеря на фотографа Светльо, с когото обменят бърз опит в храненето и приспиването, както и на тема как се правят момчета (Владо) и съответно момичета, по които Светльо се е доказал като експерт – б.р.)
Искахме. Сега мислим и за едно момиченце... Но с моята кариера не е лесно. Всяка година сменяш държава, език, жилище, училище... За една жена – читателките ви сигурно могат да си представят какво е, да сменяш фризьор, козметик, гинеколог, маникюрист, педиатър за децата, личен лекар... Решихме, че ще мислим за дете, когато с приключването на моята спортна кариера ще се опитаме да се установим някъде по-задълго.
Това с приключването на спортната ти кариера е спорно...
Не съм сложил точка, защото все още се справям добре. Но така или иначе, въженцето еластичност е достигнало лимита си и всеки един момент може да се скъса. Ще ми се да приключа кариерата си, преди да дойде този крах. Иначе мога да играя до 60. Най-вероятно ще направя всичко възможно да се класираме за Олимпиадата. Ако не успеем, май месец ще ми е последният мач. Тогава изтича и контрактът ми с отбора на Лион. Ако ми предложат добра работа, ще остана. Но ако в България ми предложат нещо със същата стойност, ще предпочета да се върна.
Има ли по тялото ти димящи развалини?
Рамото ме боли от около 15 години. Като използваш нещо прекалено много, то дава дефекти. Рамо, кръст, колена, глезени... Пия противовъзпалителни по три-четири пъти седмично. При всеки е индивидуално, но моето най-уязвимо място е рамото. Спортът е здраве, ако не знаеш...
Децата ти какви други таланти освен спортни показват?
Алекс и Мони са различни. На Алекс много му се удава математиката. Ако говоренето на езици е талант, а не стечение на обстоятелствата, справят се добре и с езиците.
Ритат ли футбол?
Пробвахме ги и двамата, не стават.
Вярваш ли, че човек е генетично предразположен към определен вид спорт?
Спортът не е само генетика, а както казват американците – mindset. Дали си готов да платиш цената. Защото за спорта си плащаш всеки ден.
Защо след мача с Франция на Европейското каза „аз съм виновен, че загубихме“?
Всъщност не казах аз съм виновен, а – не успяхме да спечелим заради мен. Убеден съм и досега – имаше две топки, които трябваше да забия, а не успях. Аз съм капитан на отбора, най-опитен, за да мога тези топки да ги реша.
Не, моля, не ми доливайте повече вино в чашата, защото трябва да съм на тренировка след 40 минути (към сервитьора)!
Е, нека да има де!
Ама ще го изпия.
Мисля, че тъкмо заради това те номинираха и за Мъж на годината. За това, че поемаш отговорност.
Аз цял живот съм поемал отговорност за постъпките си. Много пъти съм грешил и съм си плащал. В крайна сметка, преди да питаш защо това се случи на мен, трябва да се попиташ какво направих, за да не ми се случи.
Как си наместихте отношенията с Пламен Константинов?
Добре. Той е треньор, аз съм състезател. Нямаме никакви проблеми.
Е, по едно време не се дишахте!
В продължение на две години не си казвахме и добър ден.
Конфликтът ви за какво беше?
Имахме различни виждания за отбора, в който играехме. Треньора не го интересуваха нашите отношения. Не трябва да сме приятели, за да играем волейбол. И двамата сме професионалисти. Знаехме какво се очаква от нас и си вършехме работата. Това, че не си говорехме извън игрището, не ни влияеше по никакъв начин.
Сега говорите ли си извън игрището?
Да.
Пламен подкрепи ли създаването на волейболната школа „Владо Николов“? В избора на името й личи твоето самочувствие...
Да. Но със Стефан Чолаков стартирахме. На втората седмица имахме 250 записани и трябваше да спрем, защото нямахме зали и треньори. В момента има около 300 записани в училището и успяхме да намерим зали да тренират. Интересът към волейбола за непрофесионалисти се оказа по-голям от очакванията ми. Знаеш ли, докато търсехме треньори, една красива млада дама дойде и каза – казвам се Йоана и бих искала да работя за вашия проект. До този момент бяхме провели интервюта за треньори с може би 10 човека. Всеки от тях питаше най-напред колко пари ще получава и колко свободно време ще има. Имаше нещо не наред в това „искам да работя и смятам, че мога да се справя“. Попитах я къде е завършила. В Америка. Сега това момиче тренира най-малките и те я обожават.
Кой още застана зад идеята?
Любо Ганев осигури екипи за всички участници в школата.
Беше казал, че е бил твоят идол, когато си прохождал във волейбола. Той знае ли, че си го надминал?
Това не е тайна за никого. Който се интересува от волейбол, знае. Може би Любо не знае, че ми беше идол.
Ти защо превключи рязко на колективен спорт, започнал веднъж с плуване?
Защото ми беше скучно. Аз съм отборен играч. За мен винаги е бил важен резултатът от начинанието, отколкото моето лично представяне. При плуването влизаш в басейна и два часа извършваш едно и също движение и си сам с мислите си. Илизаш и си изцеден. А при волейбола отиваш в залата, играеш с 10-15 деца, викаш, кряскаш, свършваш тренировката и си удовлетворен.
Как се храни спортист като теб?
Трябва всеки ден да поемам много протеини. Избягвам пържено, сладко, алкохол, газирани напитки. Около 40% от всекидневното ми меню трябва да са белтъци, 30% мазнини, 30% въглехидрати. Ако един ден си на 70% белтъци и 10% въглехидрати, не е краят на света, но трябва да балансираш.
Навън ли се храните, или вкъщи?
Вкъщи. Мая готви страхотно Аз – само в неделя. Една неделя ядем пица, другата – суши.
Имаш ли любима кухня, ти си пробвал каква ли не храна...
Не. Харесвам мусака. И като че ли турската кухня...
Лесно ли си намираш дрехи за тези твои 200 сантиметра ръст?
Да. Аз съм си пропорционален.
Пускал ли си дълга коса?
Не, жена ми не харесва.
А брада?
Не, сърби ме.
Разменяте ли си книгите за четене с Мая?
Обикновено това, което ми харесва, тя не го одобрява. Аз чета много и различни неща. Предпочитам литература, която ме кара да забравя ежедневието. Исторически, криминални, приключенски, фантастични романи.
Любимата ти книга?
„Атлас изправи рамене“ ми повлия в житейски план, промени ми виждането за света, намерих свои мисли, написани на хартия.
Айн Ранд!
Браво, подготвена си! Като малък бях фен на Карл Май и „Поразяващата ръка“, в по-късен етап открих Ричард Марчинко – военни екшъни. Харесвам Лий Чайлд и неговия Джак Ричър.
Чел ли си „Шантарам“?
Не, за първи път я чувам.
Е, трябва да си умрял, за да не си я чел!
Може да съм духовно умрял...
Не бе, не си, от всичко дотук съдя! А танцуваш ли?
Бих искал. Ама съм като дърводелски метър. Много зле, казвам ти директно. Планувам, ако имам свободно време, да се запиша на курс по танци. Да си синхронизирам тялото с музиката, нещо, което до момента не ми се получава. Аз и да пея не мога. Тотално антиартистичен съм.
Коя музика те вълнува?
От две-три години съм на вълна джаз. Образовам се, освен това ме успокоява. Иначе харесвам и хардрок.
Докосна ли те чалгата, Владо?
Има песни, определяни като чалга, които ми харесват много. Слави Трифонов чалга ли пее? Много от неговите песни ми харесват. Както и на Софи Маринова, Орхан Мурад, Сашо Роман, Глория. Искам да се раздели пошлото от стойностното. Въпреки че Азис също има песни, които харесвам – едно парче с Малина пее, убийствено. Но и „Напипай го“, което е отвратително. Има и хубава музика в тази ниша, има и пошла. Та бащата на тази музика е самият Тодор Колев! Класика!
Да, ама Тодор Колев го правеше с ирония, дистанцирано...
А какво ще кажеш за Глория? В една нейна песен разпознавам себе си – сцената е моят живот, там се показвам. За мен арената е сцена. Има и една песен за майката.
(Владо ми я пуска на телефона си под формата на лирично отклонение, както се изразява.)
Да бе, Лили Иванова няма да я видиш да пее така! Една толкова смислена песен не може да бъде поднесена по този начин – вулгарно.
Да, защото публиката го иска така. А 15 години това беше единственият начин да се изкарват пари от музика в България. Знаеш ли какво подарих на жена си за Коледа? 25. Знаеш ли какво е 25?
Карати?
Не, албума на Адел.
А диаманти подарявал ли си й?
Да. С повод, макар че аз обичам да правя подаръци и без повод. В зависимост от настроението или което ми е намекнато. Често й купувам цветя.
Е, блазе й на Мая, наздраве за нея! За какво спорите?
За всичко! Грешен ти е въпросът. Трябваше да ме питаш по коя тема сте съгласни един с друг. Ние на практика нямаме съгласие вкъщи. Толкова сме различни...
Кой е най-важният урок, който си получил от баща си, Владо?
Татко бе изключително способен човек, но не можеше да обяснява. Около него много можеше да се научи с гледане и малко със слушане. Той с ръцете си вършеше всичко – и заварчик беше, шлосер, водопроводчик, умееше да поправя автомобили, електрически инсталации. Сам с помощта на дядо и вуйчо построи къща.
И си е отишъл нечестно рано, доколкото зная...
Беше болен, не беше внезапно. А някой да ти е казвал, че животът е честен? Но аз предпочитам да се съсредоточавам върху хубавото в този живот. И във всяка ситуация се опитвам да намеря позитивното. Освен ако тя не е дефинитивна като смъртта, винаги мога да намеря нещичко светло със знак плюс и да се придържам към него. Например ще ти кажа – имах кола, към която се бях привързал. За съжаление, трябваше да я продам поради финансови проблеми. И имах два варианта – или да се тюхкам, че съм се разделил с колата, в която като седна, изпитвах удоволствие, или да съм радостен, че съм имал възможност да карам точно тази кола.
Сега какво караш?
Един микробус, служебен, който клубът ползва в Лион, и аз го карам, когато е свободен.
Страхуваш ли се от нещо?
Да, ама навлизаш в една лична територия, която бих искал да си запазя.
Ако имаш страх от паяци, не би ли го споделил?
Не позна! Пробвай пак! (към фотографа) И не ме снимай всеки път, като надигам чашата!
Е, кога да те снимаме, ти през три минути си гледаш часовника!
Да, защото точно след три минути трябва да започна да се преобличам на „Арена Армеец“. Може ли едно двойно кафе с малко студено мляко?
А тортичка?
Тортичка след 10 януари. Не че не е позволено... Аз затова и пия розе или бяло вино, защото е по-малко калорично. Не че ще стане нещо, ако изям едно суфле, няма драма. Но ако изям днес, каква е гаранцията, че няма утре да изям две?
П.П. След последния мач с Франция за олимпийските квалификации Владимир Николов обяви, че приключва с националния отбор по волейбол.
Снимки: Светослав Караджов
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)