"От скрина": Провален трансфер в Испания праща Пинко в Левски

"От скрина": Провален трансфер в Испания праща Пинко в Левски

От една снимка от прашния архив се подават физиономиите на Илиян Киряков, Велко Йотов и Пламен Николов. Изглежда сякаш от снимката гледа младата родна демокрация. Вратарят развява дълга коса с фланелка на националния отбор на Бразилия - Topper, а другите двама гледат в различни посоки. Йотов ровичка по гащетата си, а на фланелката му седи гербът на НРБ. На тази на Кирячето няма нито герб, нито нищо. Бразилската фланелка става притежание на Пламен Николов на 28 май 1991 г. Тогава гостуваме на "Селесао Бразилейра" в Уберландия, където губим с 0:3. Пинко записва 85 минути, като това е неговият дебют на вратата на първия тим.

Същевременно става ясно, че стражът ще се раздели с Локомотив (София). След 11 години в квартал "Надежда", Николов ще потърси късмета си някъде другаде. Заговаря се за трансфер зад граница на почти 30-годишния вратар. В края на сезон 1990/91 г. двама испански мениджъри гледат на живо няколко мача на столичните "железничари", водейки си записки за изявите на Пинко. Скоро след това става ясно, че иберийците са хора на Хосе Мария Мингея, който вече е осъществил топтрансфер у нас - футболният агент урежда Христо Стоичков за Барселона, като дори удря няколко водки с генералите от ЦСКА, докато нагласят нещата в канцеларията на "Армията".

През лятото на 1991-а Пламен Николов подписва с испанския Паламос. На 1 юли Пинко заминава за Каталуня, където започва подготовка с тима от Сегунда дивисион. Скромният клуб го играе сателит на елитния Еспаньол, заради което известна част от футболистите му са кадри на "бяло-сините". Начело на Паламос е аржентинецът Хуан Худийяс, който първоначално харесва много българския вратар. Нашенецът изкарва титуляр под рамката цялото лято, но нещата се объркват точно преди началото на първенството.



По това време начело на Еспаньол е Люпко Петрович, чиято здрава и весела дружина от Цървена звезда тъкмо е шокирала милионната селекция на Бернар Тапи в Бари. След като печели КЕШ, сръбският майстор хваща самолета за Испания и решава да си опита късмета там. Впрочем в Еспаньол Люпко се разминава с Наско Сираков, който точно приключва своя танц с каталунците. Преди старта на новия сезон отборът се пълни с руснаци - в пакет от Спартак (Москва) и ЦСКА (Москва) пристигат Андрей Мох, Дмитрий Галямин, Дмитрий Кузнецов и Игор Корнеев. И четиримата идват като големи звезди, като с гол на Галямин армейците печелят последния шампионат в историята на СССР. От Войводина (Нови Сад) е взет халфа Душан Миич, който скоро след това е пратен да рита в Паламос. Голямата звезда на Еспаньол е бившият национал на ФРГ Волфрам Вутке.

Всичко добре, но по това време испанските клубове имат право да използват само по трима чужденци в една среща. В Сегунда е още по-зле: за шампионата може да се картотекират само трима легионери. Правилото кара Люпко Петрович да редуцира своя състав. Към Паламос потеглят двама бразилци и един аржентинец, защото за тях място на "Естадио Сария" няма. И понеже са футболисти от Еспаньол, на Хуан Худийяс е казано, че трябва да играят те. Така мястото на Пламен Николов в испанския тим "изгаря". Първоначално на българския национал е казано да изчака малко. Пинко използва почивката, за да посети Стоичков в Барселона. Камата го посреща в своя дом, а на 1 септември 1991 г. вратарят гледа на "Камп Ноу" успеха с 2:0 на шампионите срещу Реал Сосиедад. В онези времена неговата роля в Барса изпълнява холандецът Рихард Витче. Барса го взима от Аякс срещу $7,5 милиона, но заради правилото за чужденците халфът търка пейката за сметка на Ицо, Роналд Куман и Михаел Лаудруп.

Дните от септември се нижат, а Николов така и не получава положителна индикация от Паламос. В края на месеца двете страни решават, че е най-добре да се разделят по взаимно съгласие. Така Пинко си казва "адиос" с испанските конкистадори и трансферът му е провален. Сезонът обаче тече и стражът се връща в Локомотив (София). На вратата на "червено-черните" вече е застъпил Антонио Ананиев. Пламен Николов започва да тренира с Банана, но и чака предложение, за да продължи кариерата си. Тогава идва обаждането от Левски.



"Помня ясно деня. Обади ми се Наско Хаджийски, който беше един от директорите на "Герена". Каза ми, че Томас Лафчис иска да говори с мен. Въпреки че нямах договор с Локомотив, запалих колата и първо отидох в "Надежда", за да кажа на началниците, че отивам на преговори с Левски. Исках всичко да е колегиално. С Лафчис се разбрахме за 10 минути. В четвъртък се появих на "Герена" и направих първа тренировка с отбора, а на 6 октомври дебютирах срещу Берое. Победихме с 2:1 с два гола на Станимир Стоилов. Накрая на сезона спечелихме купата и докарахме нещата до директен мач за титлата с ЦСКА, който обаче не успяхме да спечелим. Не съжалявам, че нещата в Испания не се получиха, защото кой знае какво щеше да стане. Можеше изобщо да не играя за Левски и да не успея да стана шампион на България", разказва Пинко.

Следват шест сезона на "Герена", в които печели две купи и три титли на страната. Върхът в кариерата на вратаря идва на 16 юли 1994 година, когато записва 45 минути в Малкия финал на световното в САЩ. Малко хора знаят, че Николов изкарва американския мондиал със счупено ребро. Травмата е получена непосредствено преди шампионата. Пинко сваля ръкавиците в Септември (София) през 1998 г. Облечен с една от старите си фланелки от Левски, ветеранът се мята като лъв в двубоите за Купата на България с ЦСКА. За изненада звездите на Димитър Пенев, които по това време мерят сили с Атлетико Мадрид в Европа, елиминират Септември на Павел Панов с кански мъки след продължения в един студен и кален декемврийски ден. Това обаче вече е достойно за друг разказ.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички