Григор Димитров: Не искам да ме възприемат за жертва

Григор Димитров даде обширно интервю за "Екип", в което говори за тежките моменти в кариерата си, ранните очаквания и по други актуални теми. Публикуваме интервюто с известни съкращения.

- През последните седмици се върна на много високо ниво? Как го обясняваш?
- Станах по-независим като играч. Чувствам, че повече контролирам играта и кариерата си. Но няма някаква тайна зад това. Винаги съм обичал да работя, винаги съм обичал да ставам сутрин и да отивам да тренирам.

- Очакванията се промениха...
- Да, аз си поставям високи стандарти. Знам, че мога да побеждавам най-добрите. Така че знам докъде мога да стигна. Подходът ми не беше идеален. Казвах си, че трябва да печеля всеки турнир, в който участвам. Бях объркал всичко. Всеки е сподобен да удари бекхенд или форхенд. По-важният въпрос е как да се справяш с психологическите предизвикателства, физическата издръжливост. Преди бях много нетърпелив. Не разбирах защо губя от играч, който никога не ме е побеждавал. Сега уважавам повече играта и съперниците. Трябваше ми време да разбера всичко.

- Мислиш ли, че прекалено рано се очакваше много от теб?
- Възможно е. Няма да лъжа. Имах много добри резултати, докато бях много млад. Бях номер 1 в света при юношите, изиграх първия си мач при професионалистите. Много неща се случиха едновременно. Не искам да го използвам за извинение, това не е стилът ми. Освен това имаше хора около мен и получавах съвети. Но някои неща са неизбежни. Например, някой идва при теб и ти казва: "Имаш огромен талант, ще станеш номер 1 в света". Това не ми харесваше. Да, някои неща се случиха прекалено рано. Но аз не искам да ме възприемат за жертва. Доволен съм от това, което съм постигнал. И знам, че най-доброто предстои.

- Кой е най-лошият момент в кариерата ти до момента?
- Миналият сезон. Беше болезнено (той започна годината като номер 11 и завърши като 28-и в света). Дори се замислих да се отдалеча от тениса за известно време. Но е трудно, много хора разчитат на мен. Не бях обезкуражен. Просто се чувствах много уморен.

- Тенисът може да те подлудява?
- Разбира се. Живеем във времена, в които се чупят ракети, играчите се изнервят след загуба, взимат се ирационални решения. Но работата ни е такава.

- Спомена за счупени ракети. Веднага си спомяме за финала в Истанбул през май. Разбра ли какво се случи в този ден?
- Напълно. Не ми трябваше дълбок анализ. Знаeх какво правя. Изцяло контролирах положението. Има моменти, в които няма смисъл да се преструваш, а и моят стил не е такъв.  Казах си: "Радвам се, че го направих". Всички сме хора. Извиних се на Диего в съблекалнята. Казах му, че съжалявам, че спечели първата си титла при тези обстоятелства. Той отговори, че напълно разбира. Само хора, които са преживявали подобни емоции, могат да разберат.

- Как се чувстваше след това?
- Облекчен. Не съжалявах. И това беше една от най-хубавите ми нощи. Легнах си и веднага заспах.

- Имаше ли отражение върху играта ти?
- Не. Просто показа, че съм изтощен емоционално. Посъветваха ме да си взема почивка. Това е едно от нещата, които научих тази година. Трябва да ти е ясно кога да почиваш, кога да тренираш, кога да отделяш време на личния живот…

- Предполагам, че ти е било трудно да напуснеш семейството си и България, когато си бил малък?
- Не, въобще. Даже напротив. Бях изключително щастлив да напусна. Казах на родителите ми, че искам да съм професионален тенисист. Така че беше абсолютно наложително да напусна. Горд съм, че съм българин, но наистина исках да напусна, да имам мой живот. Честно казано, този живот въобще не е лош.