Бившият капитан на ЦСКА Тодор Янчев съвсем наскоро подаде оставка като старши треньор на Царско село. Младият специалист взе тежкото решение след загубите от Спартак (Плевен) и Септември (София). Раздялата му с формирания наскоро клуб обаче не е най-големият проблем за Янчев. Пред "Блиц" трикратният шампион на България с "армейците" сподели най-голямата си болка.
- Защо се стигна до раздялата ти с Царско село?
- След двете поредни поражения с 1:5 и 0:3 реших да се оттегля. Доста тежко изживявам загубите и ги приемам навътре.
- Кога точно реши да подадеш оставка – веднага след загубата от Септември или такава мисъл ти минаваше през главата още преди това?
-Веднага след мача със Септември. Първо влязох при момчетата и им съобщих, а после обявих решението си и на собственика.
- Какво ти отговори Стойне Манолов, не направи ли опит да те задържи?
- Първоначално той ме попита дали съм сигурен и дали не е добре да размисля, но аз бях категоричен. Благодарих му за коректното отношения от негова страна към мен и се разделихме приятелски. Радвам се, че бях част от Царско село. Там се върши отлична работа. Особено в академията, която е най-важният елемент от големия проект. Когато започвахме, имаше 60 деца, а сега са над 270. Всичко се развива прекрасно и резултатите не са случайни.
- Тежко ли беше да си треньор на тим от второто ниво на българския футбол?
- Не бих казал, че е тежко. Просто когато сформирахме отбора през лятото, първоначално се подготвяхме за „В” група. В движение правехме селекцията. Аз съм доволен от това, което постигнахме. За кратко време създадохме стабилен състав и играехме добър футбол за стандартите на второто ниво у нас.
- Съжаляваш ли, че се захвана с треньорския занаят?
- Не. Това е пътят, по който от доста години съм тръгнал. Още през 2004 година, докато бях футболист, записах първия лиценз за учител-треньор. В края на ноември тази година ще взема лиценз “УЕФА Про”. Така че – отдавна се подготвям за треньорския занаят.
- Сега накъде?
- Този месец ми е доста натоварен. Предстои ми държавен изпит по магистратура в НСА, а освен това се подготвям и за изпита за лиценз Про. В нашата треньорска професия е така. Има периоди, когато си без работа и се налага да изчакаш.
- Да поговорим малко за ЦСКА. Следиш ли какво се случва там?
- Следя, разбира се. Все пак първият и вторият отбор тренират на Царско село. Паралелно с това обаче има още едно ЦСКА. Или ако трябва да съм по-точен – ЦСКА 1948. Знаете ли кое е най-неприятното за мен – не моята оставка, не че в момента съм без работа, а че се стигна до разделението в любимия ми клуб. Публиката не заслужаваше такова нещо, защото тя винаги е била движещият фактор на „Армията”.
- Треньорът ли е виновен за кризата в “Борисовата градина” и ако е така, кой трябва да замени Едуард Йорданеску?
- Не бих хвърлил вината изцяло върху треньора. Вината е комплексна. Но когато нямаш резултати, треньорът обикновено излиза най-големият грешник. Особено ако е чужденец. Бяха събрани много нови футболисти и е нужно тимът да се сработи. Затова трябва време и търпение.