"От скрина": Най-голямата излагация на Левски! Фен иска телевизор от "сините"

"От скрина": Най-голямата излагация на Левски! Фен иска телевизор от "сините"

Народът е казал, че никога не е късно да станеш за смях. На 26 септември 1989 г. Левски записва най-големия резил в историята си. "Сините" отпадат от белгийския Антверп в първия кръг от турнира за Купата на УЕФА. Нещата не биха имали тъй силен мирис на излагация, ако до 91-ата минута резултатът не е 3:1 за българите. Но да караме поред.

На 12 септември Левски приема своя съперник на "Герена". Получава се скучен двубой, завършил 0:0, след който гостите хвалят вратаря Димитър Попов, който по това време е тийнейджър и наистина изнася добър мач. Звездите в тима на Антверп пък са нападателите Нико Клаесен и Александър Чернятински, и двамата с подобаващо "досие" с националната фланелка на Белгия. 

По това време Левски е в преходен период, като от златния състав на Васил Методиев са останали една шепа футболисти. Начело на "сините" е легендата Добромир Жечев, който залага на куп младоци. Затова и никой не очаква нищо особено от Левски в евротурнирите. Лидер на отбора е любимецът на левскарите Божидар Искренов, за когото това са последни седмици със синия екип въобще.

На разгрявката преди реванша в Антверпен идва първата беля, когато Митко Попов се контузва. Бобата Жечев няма друг избор освен да пусне на негово място друг младеж - Здравко Здравков, който все още не е навършил 19 години. Българските играчи дори не подозират какво ги чака на стадион "Бозюил" - те правят туристическа обиколка из северния белгийски град, посещават къщата-музей на художника Петер Паул Рубенс и се забавляват, без да знаят какво им се пише.

Между другото има няколко теории за произхода на името Антверпен. Според една от тях то означава "хвърляне на ръка" от холандски. Някога на брега на река Схелде живял великан на име Друон Антигон, който отсичал ръката на всеки, който отказвал да му плати за преминаването през водата. Накрая обаче героят Силвий Брабон отсякъл ръката на митичния великан и така дошло името на град Антверпен, разположен на бреговете на Схелде.

И така - 26 септември 1989 г. Този вторник се помни от всички футболни запалянковци в България. В 21:00 часа по Българска телевизия тръгва картина от Белгия. А всичко започва отлично за Левски... Още в шестата минута Георги Славчев открива за "сините". През целия мач Искренов върти финтове и прави "фокус-мокус" на домакините. Петър Михтарски пък се скъсва да пропуска, а колегата му Велко Йотов изглежда още по-неубедителен, заради което е сменен от Георги Донков. В 82-ата минута Антверп изравнява, но 120 секунди след това Донков прави 2:1. В 89-ата минута нещата изглеждат още по-сигурни, защото Михтарски най-после намира мрежата - 3:1! Левски продължава... Да, ама не, както ще каже скоро след това Петко Бочаров.

От 91-ата до 97-ата минута се случва нещо невиждано - Антверп прави 4:3 и изхвърля българите от Европа. Куриозен и малко известен факт е, че за тези ненормални 5-6 минути левскарите допускат още един гол, който обаче е отменен заради засада. И до днес "сините" не намират отговор защо австрийският рефер Фридрих Каупе дава толкова дълго продължение, нещо нехарактерно за онова време. Това обаче не оправдава ни най-малко клетниците в синьо, участвали в хаоса. "Този мач е нередовен. Тогава не се даваше никакво продължение на мачовете. Сега резервните съдии вдигат табелка за по 3-4 минути добавено време, а тогава не беше така. Съдията обаче даде цели седем минути! Той искаше да се играе, докато Антверп ни бие", споделя Добромир Жечев.

Шокът е пълен! Озадачен е дори коментаторът по телевизията Емил Кожухаров. Така Левски отпада по невероятен начин, за кеф на всички, които не обичат отбора и за огромна мъка на своите почитатели. Младите играчи на Бобата не си намират място от яд след кошмара. В самолета за София някои от тях питат опитния Искренов: "Бате Гиби, как ще излезем по улиците сега?". Националът бързо ги скастря шеговито да не му мислят толкова или да се гръмнат. След този паметен резил на тима от "Герена" в редакцията на вестник "Старт" се чудят дали да не пропуснат коментарите за срещата, а да потърсят в болниците хора, стигнали до инфаркт след драмата.

Всъщност много левскари наистина изкарват тежко нощта на 26 срещу 27 септември 1989-а. Фенът от София Борис Резбарски пише уникално писмо до любимия си клуб, публикувано в българския печат: "В полунощ, в резултат на телевизионното предаване на нашия мач от Антверпен, бях доведен до състояние на умопомрачение. Всички мои близки са се оказали неспособни да обуздаят неразумните ми действия. Хвърлил съм новия цветен телевизор през прозореца. Живея на V етаж. Понеже сега нито има цветни телевизори, нито пък аз имам пари да си купя такъв, отправям иск към ФК "Витоша" да възстановят нанесените ми по тяхна вина щети. Искам нов цветен телевизор". Докато Резбарски се носи из своя апартамент в бесен транс, други привърженици също трошат, потънали в ярост. Така например легендарният хокеист Димитър Стоичков - Беемвето прави на трески един от онези големи "ръчни часовници" за стена, които са много популярни у нас в края на 80-те години. А часовникът е даден на Беемвето като награда за титлата "най-полезен играч", която печели на световното по хокей за младежи.    

"40 години наблюдавам отблизо вътрешния и международния футбол, но такова чудо не помня! Нашенска работа... достойна за книгата на Гинес", възмущава се в специален коментар в "Народен спорт" Спас Тодоров. Във "Футбол" нещата са лирични: "89 минути по Рубенс, седем - по Хичкок". И за да е болката у левскарите още по-голяма, на първа страница на "Народен спорт" лъсва снимката на Любослав Пенев, а челото гласи: "Нашата надежда отново се казва ЦФКА Средец". В червения лагер се ражда подигравката за "евроидиотите".

И докато гримът от тъжния цирк в Белгия все още не е паднал от лицата на "сините", цесекарите бързо ги жигосват пет пъти във Вечното дерби, играно няколко дни по-късно. 5:0 с четири попадения на Христо Стоичков и едно на Трифон Иванов. Това е най-отвратителната седмица в историята от Левски - безумното крушение на "Бозюил" и последвалите пет армейски куршума, пренесли Здравко Здравков на ул. "Христо Стоичков" №4. Неща, останали за историята.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Още от От скрина

Виж всички