Стоичков: Кройф ни подготви за живота

Утре двама от съотборниците на Христо Стоичков в Барселона ще се изправят един срещу друг като мениджъри в среща от Висшата лига. Мениджърите на Манчестър Сити и Евертън Пеп Гуардиола и Роналд Куман бяха част от отбора, спечелил Купата на европейските шампиони през 1992 г. и променил историята на клуба.

За Стоичков това ще бъде следобед на дипломацията. "Резултатът ще бъде 33%, 33%, 33% и 1%. Ето защо… там са трима големи приятели. Чики Бегиристайн, Пеп и Ранолд, а последният процент е за феновете да се наслаждават. Винаги съм знаел, че ако един ден Пеп и Роналд решат да станат треньори, те ще бъдат много добри. Двамата се справят изключително", споделя Ицо в интервю за "Дейли Телеграф".

Легендата на българския футбол не пропуска да спомене за влиянието на Йохан Кройф и си спомня за периода, когато Куман и Гуардиола са били част от една от най-великите периоди за Барселона. "Те играеха отзад и ролята им беше повече в защита, докато моята работа бе да правя разликата на таблото", споделя Стоичков.

"Няма значение колко различни бяхме като личности. Давахме най-доброто от себе си, за до постигаме резултати като отбор. Пеп и Роналд са тотално различни като хора. Роналд беше млад, около 26-годишен, когато пристигна, но вече имаше сериозен опит. Той разбираше играта. Освен това е страхотен човек и мой много добър приятел. Пеп се присъедини към отбора малко след началото на "Дрийм тийма". Той беше пристрастен към играта. Мислеше за футбол по 24 часа на ден, разказва Ицо.



Ако не се разбираха, нямаше да може да постигнат подобно разбирателство на терена. Без подобна връзка, нямаше да е възможно да успеят. Докато бяхме в Барселона, имахме различия, но никога не сме позволявали те да се отразят на терена. Те оставяха в съблекалнята. Всеки имаше свои идеи, но Йохан Кройф решаваше кой къде ще играе и какво ще прави на терена.

Неговите тренировки бяха много повече от физически. Той ни тренираше на емоционално, умствено и психологично ниво. Сега мога да осъзная, че той разбираше колко сложен е света. Искаше да ни подготви за живота по такъв начин, че когато приключим с професионалния футбол, да можем да се адаптираме към света.

Животът като професионален футболист е лесен, животът ти се върти около красиви неща. Пътят ти е от къщата до игрището, от хотела до игрището. Животът е напълно различен. Изпълнен е с неочаквани промени, които изискват от теб да си зрял и подготвен да се справяш с различни ситуации. Йохан искаше да ни подготви в този аспект. За мен няма никакво съмнение, че неговото обучение помогна много на повечето от играчите му да станат треньори.

Най-голямото му влияние върху играчите бе да ни подготви за това, което ни очаква на терена и извън него. Той никога не позволяваше каквито и да е детайли да останат незабелязани."

"Когато си млад футболист, не мислиш за това как един ден ще станеш треньор, продължава Стоичков. - Никога обаче не съм се съмнявал, че Пеп и Роналд ще станат треньори. Като играчи те искаха да постигнат възможно най-добрите резултати. Естествено е те да прилагат същото мислене и като треньори. Видях как Пеп израстваше ден след ден в Барселона. На него му харесваше да контролира топката и случващото се на терена. Той беше падантичен, винаги обръщаше внимание на детайлите."



Финалът за КЕШ на "Уембли" бе върхът за Барселона на Кройф, а свободният удар на Куман във второто продължение срещу Сампдория донесе първия трофей от турнира в историята на клуба. "Когато се върна към този мач, осъзнавам, че не направихме нищо специално, разказва легендата на българския футбол. - Бяхме концентрирани върху 90-те минути и подходихме с една цел - победата. Когато се стигна до продължения, се възползвахме от тези допълнителни минути.

В отбора никога не е имало конкуренция между играчите. Най-големият ни съперник бяхме самите ние, постоянно опитвайки се да подобрим собствените си постижения. Всеки искаше да покаже най-добрата си версия. Знаехме, че се нуждаем един от друг, за да успеем индивидуално и като отбор."

Стоичков споделя, че не е загубил връзка с бившите съотборници: "Разбира се, че все още си говорим. Всеки път, когато имам възможност, им пращам съобщения или им пиша в WhatsApp. Още като съотборници създадохме тези отношения. Дрийм тиймът никога няма да бъде забравен".