Мартин Петров разкри най-голямата болка в своята кариера

През лятото на 2005-а сложилият край на бляскавата си кариера преди две години с фланелката на любимия ЦСКА Мартин Петров осъществи бленуван трансфер в Примера дивисион. Един от най-големите клубове на Пиренейския полуостров - деветкратният по това време шампион на Испания Атлетико (Мадрид), брои 10 млн. евро за правата му на германския Волфсбург, давайки по този начин на Марто рядката привилегия да се изправи във вълнуващи сблъсъци срещу колосите Барселона и Реал Мадрид.

На “Висенте Калдерон” роденият във Враца талант пристигна със статут на звезда от Бундеслигата, свръхзвуково ляво крило, което все още не е разкрило напълно огромния потенциал, с който разполага. Тежка контузия в коляното обаче забави развитието на Петров в испанската столица, до голяма степен предопредели раздялата му с “дюшекчиите” няколко месеца по-късно и му отне възможността да остави трайна следа с червено-бялата фланелка. За две години с екипа на Атлети българинът изигра 52 мача и реализира 3 гола във всички турнири. Макар и да не е впечатляващ броят на срещите му с екипа на Атлетико, и до днес той е помнен с добро от всички служители и фенове на клуба.

“През 1998 година бях част от състава на ЦСКА, когато се паднахме с Атлетико в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление, бях контузен още през първото полувреме на първата среща в София и не успях да взема участие в реванша в Мадрид. Въпреки това имах възможността да изгледам на живо двубоя от трибуните на “Висенте Калдерон” и да разбера що за клуб е съперникът”, върна се в самото начало на кариерата си Марто в интервю за испанския “Vavel”.

“През лятото на 2005-а реших, че е дошло времето да направя промяна. След четири страхотни години във Волфсбург мисля, че достигнах тавана и трябваше да предприема следващата крачка. Когато разбрах за офертата от Атлетико, нито за миг не се поколебах. Това е уникален клуб с невероятни фенове и страхотна атмосфера на стадиона. За мен бе важно, че солиден отпечатък в историята на отбора бе оставил и Любослав Пенев. Още с пристигането си усетих на какво велико място съм. Бях посрещнат по невероятно топъл начин. Трябва да призная, че единственото нещо, за което съжалявам и до ден-днешен в кариерата си, е, че не успях да оставя трайна следа на “Висенте Калдерон”, искрен е Петров.

“Беше 14 октомври 2006 година. Играехме у дома срещу Рекреативо. Бях в добра форма, играех силно, тимът се представяше добре. И тогава дойде тази тежка контузия. Най-лошият момент в моята кариера. Но явно такава ми е била съдбата. Нито за миг не се предадох и още от първия ден започнах да мисля как час по-скоро да се върна на терена. И сега съм благодарен за отношението и помощта, която ми бе оказана в този момент от всички в клуба. Каквото и да кажа, ще бъде малко”, допълва още българинът.
Въпреки неприятния за Марто развой, той пази невероятни спомени от престоя си в Мадрид. Победата с 2:1 над Барселона през сезон 2005/2006 пък е може би най-голямата в кариерата му. “Спечелихме с 2:1, а аз асистирах за първото попадение, дело на Фернандо Торес. Беше нещо невероятно. Моето първо участие в тази класика срещу Барселона. Играх много силно, феновете скандираха името ми, а аз не знаех къде съм. Атмосферата и емоцията не могат да бъдат описани с думи. Трябва да се изживее, за да се разбере за какво става въпрос. Баща ми и съпругата ми бяха на трибуните и видяха на живо всичко, което се случи. След мача не знаех буквално какво се случва. Това бе една сбъдната за мен мечта”, връща се с усмивка назад във времето една от най-големите звезди на българския футбол през последните 20 години.