Християна Тодорова е едно от имената, зад които се крие красиво и успяло момиче, донесло радост на България за пореден път. Тя е част от отбора на „златните момичета“, които оправдаха участието на страната ни на Олимпийските игри в Рио това лято. Националният ни отбор по художествена гимнастика се завърна от Бразилия с бронзов медал. Нашите момичета завършиха с резултат, равен на този на сребърните медалистки от Испания.
Хриси е родена на 28 ноември 1994 г. в София. Тренира в клуб „Левски-Илиана“ с Ина Ананиева и Даниела Велчева. Сред десетките й успехи са злато на уредите на световното в Монпелие 2011, злато в многобоя на световното в Измир 2014, 6 място на олимпиадата Лондон 2012, сребро в многобоя и два златни медала на уредите в София през 2016, злато в многобоя и сребро на уредите на Гран при в Москва 2016, бронз на уредите на европейското в Холон 2016… С нея разговаряме за радостта от постиженията и плановете за бъдещето извън отбора.
- Имало ли е момент, в който си си представяла да се занимаваш с друго, освен с художествена гимнастика, докато си растяла?
Тренирам от 4-годишна и оттогава всичко, свързано с художествената гимнастика, се превърна в моя мечта. Освен спорта,от малка ме влече и телевизията, много исках да стана актриса и може би,ако не ми се отдаваше гимнастиката, щях да се насоча към тази област.
- Какво усети, след като за пръв път стъпи в залата за тренировки?
Не си спомням много, защото, както казах, бях само на 4, но бях много разочарована, защото исках да започна тренировки веднага, след като ме записаха, а не чак на следващия ден.
- Кога осъзна, че художествената гимнастика ти харесва?
Когато видях колко е красив този спорт. Гледах как „големите каки“ играят с уредите и какви трудни, но в същото време красиви движения правят с тях и с телата си.
- Кое в този спорт те плени?
Художествената гимнастика е колкото красив, толкова и труден, изключително женствен и елегантен спорт…Това ми харесва. С играта си една гимнастичка може да направи цял спектатъл с история.
- Имаш ли други любими спортове?
Много харесвам плуването, леката атлетика и волейбола.
- Имаш две сестри, с какво се занимават се сега? Създавало ли се е усещане за конкуренция между теб и тях?
И двете са по-малки от мен. Александра е на 19. В момента учи в Лондон, специалност „Маркетинг и комуникации“, в един от най-престижните британски университети. Много е умна и много се гордея, че започва да постига целите си. Анастасия е на 11 и е ученичка в 6-ти клас.Тепърва ще започва да се ориентира с какво иска да се занимава след време.
Сестрите ми винаги са ме подкрепяли и са се гордеели с мен. Винаги са плакали с мен, когато съм минавала през провали. Всеки път са били до мен, когато съм имала тежки периоди. Благодаря за всичко както на тях, така и на своите родители.
- Ти си най-младата от „златните момичета“. Чувствала ли си това като препятствие пред общуването с останалите? На какво ги научи ти и на какво те научиха те?
Никога не съм имала проблем с общуването с някоя от останалите. Даже съм си най-близка с Рени (Ренета Камберова) и Мишето (Михаела Маевска), а те са най-големи (на по 26 години, бел.авт.). Научиха ме на много неща. При нас беше така, че всяка учеше другата на нещо и всяка помагаше на другата, ако има нужда от нещо. Така ще остане и занапред.
- Опиши един свой тренировъчен ден и един свой свободен ден. Колко често имаше почивни дни по време на активната си кариера?
-Винаги сме тренирали 6 дни в седмицата и в неделя почивахме. Когато бях на тренировки, сутрин започвахме в 9 и вечер свършвахме към 6. Бяхме по цял ден в залата. Когато имах почивен ден, винаги съм го използвала за семейството си и за приятелите си. Обичам да бъда сред хора.
- По какво се различаваше твоето ежедневие от това на връстниците ти?
Освен че не съм висяла по дискотеките и не съм пушила и пиела, по абсолютно нищо друго не се е отличавало моето ежедневие от това на останалите. Не съм била лишавана от нищо, освен от свободно време, но не съжалявам за нищо. Ако трябва да върна времето назад, пак бих избрала този път.
- Кое хоби е „презареждало“ батериите ти, когато си се чувствала уморена от цикъла тренировки - състезания?
Обичам да бъда с приятелите си, обичам да пътувам, обичам да чета книги и да гледам сериали. Много неща и много хора могат да ме презаредят.
- Какво е отношението на колегите ти в университета към успехите ти?
Всички много се радват за постигнатото от нас като отбор и почти няма човек, който да не ме е поздравил за медалите.
- Била си възприемана като част от колектива „златните момичета“. Усещала ли си необходимостта да бъдеш разпозната като отделна личност със собствени качества?
Не, никога.Не изпитвам нужда да бъда разпознавана като отделна личност.
- Би ли станала треньор по художествена гимнастика?
Никога не се знае накъде ще ме отведе животът и какво ще ми предостави той, но засега нямам намерения да се занимавам с треньорска дейност.
- Какъв съвет би дала на следващите „златни момичета“?
Моят съвет към тях е да се доверят на треньорите си, защото ние го направихме и успяхме.
- Мислила ли си да следваш специалност, различна от спорта?
Бих се занимавала с телевизия и с журналистика, ако реша да остана извън сферата на спорта, въпреки че 18 години се занимавам с него и в това съм най-добра.
- Какви са плановете ти за бъдещето?
Плановете ми засега са да завърша обучението си. В момента съм 4-ти курс в Национална спортна академия. Оттам ще видя какво ще ми поднесе животът!
kmeta.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)