Дани Кики: Чудя се за Сирия, аз съм българин и християнин

Нападателят на Локо Пловдив Дани Кики получи покана от националния отбор на Сирия. Бащата на футболиста - Айман, е сириец, което му дава право да играе за азиатската страна. Следващият месец Сирия гостува на Китай и Катар, но голаджията все още не е решил дали да облече екипа на друга страна. Дани разказа пред "7 дни спорт" за посещението си в Сирия при роднините. Той говори и за тежката загуба на Локо от Славия (2:5).

- Дани, твърди се, че сте получили повиквателна от националния отбор на Сирия. Вярно ли е?
- Да, истина е. Обади ми се изпълнителният директор на федерацията. До няколко дни ще изпратят и въпросния документ до Локомотив Пловдив. Все още не знам какво ще правя. Не съм сигурен дали искам да ходя. Имам време да преценя и до 4-5 дни ще дам отговор на Сирия.

- Кое ви кара да се замисляте?
- И аз не знам точно. Вече не съм толкова млад и надали ще ме викат в националния на България. Все пак ми трябват няколко дни време, за да помисля. Не съм го мислил преди това. Дори когато ми се обади въпросният човек, не го приех чак толкова сериозно.

- Изненадан ли бяхте от обаждането от националния отбор на Сирия?
- Чак изненадан, не. Приех го напълно нормално. И преди са ме викали, но аз не го приемах сериозно тогава. Изразяваха желание към мен, но аз не исках да приемам и да ходя. Тогава бях по-млад и все още имах надежда, че някога може да получа покана от българския национален отбор.

- Разговаряхте ли с треньора на Сирия?
- Не, не, с никого. Освен с въпросния човек, който ме покани.

- Предизвикателство ли ще е пред вас да облечете екипа на Сирия?
- Странно ще ми е. Досега съм играл само за клубни отбори. Бил съм в младежкия на България. Нещата са сложни. Наистина не съм решил дали да играя за Сирия.

- Тогава имате ли надежда, че може да бъдете повикан в българския национален отбор?
- Не бих казал. Но пък аз съм си българин и християнин. Тук съм се родил и израснал. Точно това ме кара да се замисля дали да играя за друга страна, въпреки че баща ми е оттам. Аз съм българин.

- Забелязваме обаче в последните години тенденция в националните отбори да играят чужденци.
- Да има го и това. При мен обаче е малко по-различно. Примерно Марселиньо играе за нашия национален, но е бразилец. А аз все пак имам сирийска жилка.

- Ходили ли сте някога в Сирия?
- Само един път, но беше преди доста време. Бях някъде на 13-14 години. Ходих да се запозная със семейството на баща ми. Бях все едно на почивка за седмица. Много спомени обаче нямам. Не са се случвали някакви супер странни неща.

- Казвате почивка, а в Сирия се води война.
- Да, сега е така, но преди не беше. Още повече че националният отбор не играе мачовете си там. Знам, че домакинстват в Йордания и Оман. Ще отида до Сирия само за ден, за да си взема паспорта. Това ще стане, разбира се, ако реша да заиграя за националния им отбор. Освен това следващите два мача, за които съм повикан, са гостувания на Китай и Катар.

- Какво си спомняте от Сирия?
- Тогава нямаше война и всичко си беше нормално.
Роднините ми живеят в един от скъпите квартали в Дамаск
Дядо ми и братовчедите ми са там. Лели също имам там.

- Имате ли връзка с тях, комуникирате ли?
- Да, пишем си във Фейсбук. Иначе сега заради тази война няма как да се отиде в Сирия. Те хората бягат от Сирия, както виждаме. Доколкото съм запознат, моите роднини са на спокойно място.

- Те знаят ли вече, че може да облечете екипа на Сирия?
- Знаят, да. Всичко знаят. Говорих с тях, те ми казаха, че съм достатъчно голям да си преценя. Не ми дават съвети. Радват се и са горди, че техен роднина може да играе за държавата им.

- Говорите ли арабски?
- Не, не. С тях си комуникирам на английски. Баща ми иначе говори български.

- Дани, записахте тежка загуба от Славия 2:5. На какво я отдавате?
- Изиграхме много силно първо полувреме. В съблекалнята си казахме, че 2:0 е много коварен резултат и не трябва да се отпускаме, а да играем стегнато. Но явно не всички го направиха това и получихме много леки голове. Не може да се обвинява този или онзи футболист. Вината е на целия отбор. Много слабо второ полувреме, за което всички съжаляваме. Можехме да спечелим трите точки срещу Славия. Още повече че сега ни предстоят по-леки мачове, и то на Лаута. Бяхме отпуснати и демотивирани през второто полувреме. Помислихме си, че мачът при 2:0 е свършил. Във футбола всичко може да се случи. Затова е толкова интересен, винаги може да те обърнат от 2:0 до 2:3 или 2:5, както стана.

- Какво си казахте, след като стана 2:2 и се виждаше, че изпускате победата?
- Всичко беше само на приказки, защото си говорихме да се стегнем. На терена обаче не направихме нищо. Играхме доста слабо. Мачът си вървеше и каквото и да си кажем, не се получаваше.

- Коментарите след мача са, че е имало черно тото. Вашето мнение какво е?
- Смешна работа. Някои хора имат болни мозъци. Съдията е видял две дузпи и ги е свирил. Макар че при 2:2 не ми се свири фаул пред тяхното наказателно. След това направиха контраатака, стигна се до дузпата и гол. Хората имат право да си мислят каквото искат. Няма смисъл аз да го коментирам, щом те толкова разбират. Нека да е тото за тях.

- Какво ви каза треньорът след мача?
- Нищо, мълчахме си в съблекалнята. На никого не му се говореше
След загубата се изкъпахме и си тръгнахме. Всички бяхме много разочаровани. Видяхте как играхме предишния кръг с Лудогорец, замалко да ги бием. Локомотив е отбор, който може да бие и падне от всеки. Играем един мач доста силно, а после слабо. Лошото е, че за едно слабо полувреме допуснахме пет гола, а загубихме и точки. Не може да извадим нищо позитивно от въпросния мач.

- Докъде стигат силите на Локомотив?
- Надявам се да спечелим колкото се може повече точки. Ще видим накрая дали ще сме в първата шестица, или втората осмица. Все пак и там е за хора, и там има футболисти. Каквото дойде, но ние се борим за шестицата.

- Поставени ли са ви цели от ръководството?
- Доколкото знам, няма поставен цел. За нас е важно да печелим и да радваме хората, които идват на стадиона. Знаете, Пловдив е футболен град и доста фенове идват да ни подкрепят.

- След загубата от Славия се заговори, че Илиан Илиев може да си тръгне. Вие, футболистите, стоите ли зад треньора?
- Разбира се, че сме зад него. Илиан Илиев показа, че е добър треньор. Миналата година имаше период, в който не бяхме загубили в 10 мача. Скоро не се сещам Локомотив да е имал подобен период. За треньорска смяна е абсурдно да се говори. И нека да не забравяме, че това е само една загуба. Такъв двубой няма да се повтори, да ни вкарат пет гола за едно полувреме.

Живко Сребрев, "7 дни спорт"

Следвай ни: