Хайде на училище?

Имаме един сериозен спор в екипа - дали ни липсва училището (поне около 15 септември), или пък съвсем не. Ето до какви изводи или по-скоро дилеми стигнахме.

Приятелите
На работа никога нямаш достатъчно време да се заговориш за по-дълго с колегите, които са ти приятни. В училище колкото и задачи да имаш, все някак се оказваше, че има много време за едно бързо мачле в голямото междучасие, а не като сега да си взимате под наем малко игрище едва веднъж месечно.

Учителите
Някой мъдър тип беше казал, че времето има свойството да оставя предимно хубавите ти спомени от даден период, така че не си мисли, че всичко е било цветя и рози. Учитеите като цяло са прекрасни хора, които се борят с мъката да те накарат все пак да запаметиш информация, която ще ти е полезна един ден, но не забравяй например онази по география, която държеше да знаеш захарните фабрики в България и изпадаше истерия при всяка грешка.

Вълнението
Надяваме се да е било вълнение, а не страх преди изпитване, класни и контролни работи. Това си е адреналин и те подготвя за по-сериозни изпитания в студентските и работни години, но определено не ни липсва, даже никак.

Отговорностите
Няма какво да се лъжем: тогава всичко беше лесно. Мислеше как да скриеш, че си се издънил по биология, как да изчезнеш за няколко часа да поджиткаш баскет, вместо да си пишеш домашните, да разбереш дали Петя от съседния клас все още си няма гадже, да си намериш хубави кецове и суичър... Не се налагаше да мислиш за плащане на сметки и гонене на срокове за работните проекти. И вярваше, че ти е тежко.

Така че спокойно. И си спомни, че не беше чак толкова лошо, когато видиш гъмжилото от дребосъци с огромните им раници на 15 септември.

Следвай ни: