Зума: Футболът в Пловдив умира, идва ми да се завия под юргана и да зарева на висок глас

20 авг 2016 | 17:01
3620
0

Легендата на българския футбол и почетен президент на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев даде едно по-различно интервю за читателите на вестник "7 дни спорт". Зума бе потърсен във връзка с гибелта на пловдивския Спартак, на чиито мачове е ходил като дете. Но разговорът премина през всички актуални теми.

- Господин Бонев, може ли Зума да каже тежката си дума за футбола в Пловдив?

- Тежката дума аз трудно мога да я кажа сега, в съвременното развитие на футбола. Аз мога, а и искам да говоря в детайли преди всичко за Локомотив. Нашият клуб премина през много трудни моменти по време на демокрацията. Но “златният” ни период беше по времето на Георги Илиев, когато всички от играчите, през треньори и ръководители, та до последния привърженик бяхме много добре и доволни, че отборът стана шампион, игра в Европа. Тези времена вече са минало, много хора се изредиха в Локомотив, но вече никак не е лесно да се постигнат тези успехи отново. От известно време отново в нашия клуб всичко е наред и е спокойно. Изключително щастлив съм, че в този момент президент на клуба е Христо Крушарски. Това е човек, който аз познавам от около 30 години, успешен бизнесмен, и то в различни сфери. Благодарение на мен пое издръжката на любимия ни отбор. Крушарски иска по същия начин да направи успешен и Локомотив (Пловдив). От 1982 г. съществува стадион “Лаута”, построен от БДЖ. До ден днешен освен Георги Илиев и Коко Динев само Христо Крушарски прави ремонти, нещо хубаво. Сега Крушарски има нова стратегия, иска да направи базата по европейски образец. Ремонтира изкуственото игрище, оправи терен и половина на старото игрище, което ние наричаме “Кошарата”. Теренът на “Лаута” е приведен в перфектно състояние. Иска от общината да получи петно, на което да построи и база, и терени за школата ни. Въобще идеята му е до няколко години Локомотив да има собствена база, хубав стадион и отбор, достоен да играе в Европа. За съжаление, по отношение на петното за школата срещаме голяма съпротива от страна на общината. Ходихме при районни кметове и на заседания на общински съвет, но нищо. Сега нашият президент купи две места в родното му село Говедарци, за да построи терени за подготовката.

- Да разбирам ли, че според вас Христо Крушарски е човекът, който има най-добрата стратегия за Локомотив след Георги Илиев?

- Не мога да се оплача от никого! И Георги Илиев, и Сашо Тасев, и Галя Топалова, и Коко Динев, и най-вече двете ни сдружения на феновете, които спасиха клуба от фалит точно когато в касата имаше 20 стотинки. В онзи момент тези момчета се нагърбиха да спасят отбора и според техните възможности го направиха. Аз се прекланям до земята за любовта им. Тук искам да подчертая и нещо изключително важно, което нашите привърженици трябва да знаят. В момента, в който отборът беше пред фалит и парите свършиха, в клуба останахме няколко човека. В това число и капитанът Мартин Камбуров и още две други момчета, плюс няколко от треньорите. Всички работеха без стотинка, защото това им го диктуваше сърцето. Искам и друго важно нещо да кажа. И то е, че общината не е забила и пирон на Лаута, не се грижи за собствеността си, но иначе не ни дава терен сами да си постоим. В общи линии ситуацията е такава - едновременно ти се създава усещането за спокойствие, но ти идва да се завиеш под юргана и да ревеш с глас и огромни сълзи, защото има хора, които могат и искат да градят в спорта, но от друга страна, държавата сякаш иска по-скоро да пречи.

- Харесва ли ви това, което показва като игра и резултати Локомотив?

- Нашият отбор започна възхода си, след като беше назначен Христо Колев за треньор. Той и екипът му започнаха да създават отбор, а и стил на игра по съвременни методи. При него изглеждахме приятно и имаше добри резултати. Сега начело е Илиан Илиев, когото лично аз познавам още от времето, когато ми беше състезател в националния отбор. И като разбрах, че Христо Крушарски отива във Варна да преговаря с него, му казах да го поздрави. Знам какъв интелект и характер е. С идването на Илиан имаме коренна промяна на играта и поведението. Вдигна се и нивото на физическата издръжливост.

- Ще ми се да поговорим и за останалите пловдивски отбори.

- Аз оценки за други отбори не е редно да давам. Но ми е болно, че люпилня на велики играчи като Марица е в будна кома. Спартак е пред изчезване и се разпада. А знаете, че през 1963 г. станаха шампиони на България. Хората ходеха да напълнят очите си с играта на невероятния Тодор Диев. Аз лично ходех да го гледам, за да се уча. Стадионът, който носи неговото име, е като бунище. Въобще футболът в Пловдив умира. В Ботев кой са произвели последните години? Освен Тошко Неделев, който е добър футболист? Нямат футболист от класата на Дерменджиев, а и няма да имат скоро, просто не се работи правилно. Имам чувството, че и кметът на Пловдив не обича футбола и по-скоро пречи. Аз съм израснал на бившия стадион "9 септември", беше уникален стадион, а сега е едно бунище. Направихме една зала, а не знам дали въобще работи. И тук ще направя един апел към премиера на България господин Бойко Борисов - като спортен човек да направи всичко по силите си да възроди спорта, не само футбола.

- Какво липсва на съвременните български спортисти и футболисти, за да имаме успехите от предишни години?

- Не само във футболните, но и в различните спортни клубове, навсякъде в България идват хора с пари и искат моментални резултати. И за да задоволят нуждите на играчите, им дават много пари. Във време, в което хората у нас работят за 600 лева, един млад спортист, като му дадат 2000 лева, и той вече си мисли, че е Доналд Тръмп. И се държат, сякаш светът е в краката им. Ето там се къса връзката с реалността. Идва регресът, а не успехът. Летят в облаците, лъжат ги мениджъри, искат да играят едва ли не в Барселона и Манчестър Сити, но не се виждат, че нивото им е по-ниско и от това за нашата "А" група. А бе, поиграй тук за малко пари, докажи, че ставаш тук, направи кеф на хората и тогава си показвай рогата. Това липсва, уважение, реална оценка, работа и дисциплина. Освен тава липсва доброто обучение и на спортистите, и на треньорите. Липсват съвременните методики на обучение, тренировки и възстановяване на малки деца, за да можем да имаме почти изградени характери и състезатели от 17- до 21-годишните. Сега се сещам и за онова безумно решение на футболния съюз за налагането на един млад български футболист до 21 г. Това решение убива младия играч. Пускаха деца за по 5-10 минути, подиграват се едва ли не с тях, убиват им психиката и после чакаме те да станат футболисти.

- Тази година БФС отново смени формата на първенството. Добър ход ли е това?

- Вижте, ще ви отговоря по различен начин. На тези момчета, които сега управляват футбола, съм им бил треньор и ги познавам добре. Те са повечето от поколението САЩ'94. Уникални футболисти, но много от тях, не искам да споменавам имена, и то не защото ме е страх, показаха, че не са дорасли да управляват. Има двама души, които работят добре и със сърце - Михаил Касабов и Атанас Фурнаджиев. Това да си добър управленец не се покрива само със самочувствието, че си четвърти в света. Боби Михайлов не е лошо момче, но се е обградил с лоши хора. В момента футболният съюз взима решения, които учудват много хора не само в България, но и в Европа. Чак разочарование от Боби Михайлов нямам. В националния отбор той беше негативно настроен към мен. Беше казал, че нямало да го пускам да пази, защото ме е страх да не задмине моя рекорд по мачове. Аз, естествено, го пусках, а той подобри рекорда, видя, че аз не съм настроен лошо към него. Аз знам той какво може, знам и че може да бъде добър управленец, просто трябва да промени мисленето и хората около себе си.

- Освен с Боби Михайлов имахте интересни моменти и с Христо Стоичков.

- И двамата са големи играчи и характери. Христо Стоичков си е Христо Стоичков. Той е уникален човек, познавам го още от юноша. Много добре му познавам характера. С него сме в прекрасни отношения. Той е велик.

Следвай ни: