Огромна и лъчезарна усмивка. Заслепява те. Излъчва доброта и скромност. И с нищо не издава какво голямо сърце, лъвска смелост и железен характер се крият зад нея. Притежателката й се казва Елица Янкова. Първата медалистка за България от Рио 2016. Стигна до почетната стълбичка още в дебюта си на най-голямото спортно събитие в световен мащаб, но това е само началото, защото най-доброто от нея тепърва предстои.
Преди малко повече от година, по време на Европейските игри в Баку, тя отново се окичи с благороден медал, който тогава бе със сребърен цвят. Остана в подножието на върха, спряна от една от най-големите в този спорт и тази категория в последните години - Мария Стадник от Азербайджан. И тази година същата тази Стадник се оказа препъникамък за 21-годишната варненка, този път на полуфиналите и този път на олимпийските игри.
И въпреки това, Елица показа как трябва да се отнася всеки един представител на България на международни форуми. Да носи гордо и отговорно трите цвята и името на родината на гърдите си и да остави всичко, което има в сърцето и душата си на тепиха, на пистата и където и да било.
Тя може да е висока едва 153 сантиметра. Но новата бронзова медалистка в категория до 48 килограма показа воля и желание, на които могат да завидят и от които да се учат много, наистина много други спортисти.
Защото за да си победител и великан не е нужно да си голям на ръст. Нужно е в гърдите ти да тупти едно огромно и смело сърце. Да, точно като това на Елица Янкова.
Защото тя показа, че всичко е в нейните ръце. И стига да е здрава, всички ще трябва да се съобразяват с нея.
Снимка: Костадин Андонов, Start-photo.bg