Предопределен да бъде футболист

Талант номер едно на стадион "Георги Аспарухов" през последните години Божидар Краев е предопределен да бъде футболист. Роденият във Враца младок се завърна в игра с гръм и трясък срещу Лудогорец, след като с идването на Люпко Петрович в Левски изчезна от футболната карта. Три месеца по-късно отново бе титуляр, а близо четири месеца по-късно, отново се разписа за "сините". Стори го при това в изключително важен момент за клуба, който при нова издънка го чакаше поредното за последните сезони сътресение още през август.

Краев замени в стартовия състав контузения Джереми де Ноойер, а след това пробяга най-голям диаметър на терена - над 12,5 километра. Бореше се до последно, а накрая в продължението вкара най-важния гол в кариерата си до този момент, който е негов 16-и, за да нокаутира Лудогорец. Така прекъсна негативните серии на Левски от пет поредни мача без победа срещу "орлите", двете поредни равенства срещу тях на "Герена" и най-вече тази от шест поредни мача без победа на столичани от идването на Петрович.

 С пристигането на сърбина всичко се промени за превърналия се в твърд титуляр при "сините" през предната година и половина при Стойчо Стоев футболист, благодарение също така и на правилото за играчите под 21 години. Причините за последното са много, като малко от тях познати на футболната общественост. Краев не игра в дебюта на своя нов треньор срещу Славия (0:1), тъй като бе с младежите на България на турне във Франция. Върна се ден преди гостуването на Берое (1:2), след като бе изиграл няколко мача в рамките на 8-9 дни, но бе на пейката в Стара Загора.

Там той съобщи, че е изморен, когато Петрович се обърна към него с въпроса дали може да влезе в игра в последните минути. Именно това не се прие добре от опитния специалист, който не робува на имена в професията си. Спортният директор Георги Иванов-Гонзо бе обещал на своя играч, че ще го премести в центъра от позицията на фланга, където всички освен треньорския щаб виждаха, че няма нужната бързина, за да се развива, а напротив - през последните месеци на "Герена" се виждаше определен спад.

Гонзо напусна, а Люпко искаше класен футболист на тази позиция. Пристигна Антонио Аниете, Хеан Деса вече бе договорен, а Краев вече бе на мушката на своя треньор, тъй като бе отказал да влезе на стадион "Берое". Младият футболист стори това, защото бе изключителен изморен и нямаше сили да помогне и смяташе, че е по-добре да влезе по-свеж играч. Друга тема е,  че когато се чувстваш така, не трябва да си в групата, но тук трябва да се види ръководството какво прави, защо го взима на пейката, след като не е бил две седмици с тима, при това за мач без значение.

Подготовката вървеше, Краев и малките се стараеха много, но Петрович искаше готови играчи, за да отстрани Марибор. Такива така или иначе не дойдоха, а след Словения талантът с №12 на гърба бе силно разочарован, въпреки равенството 0:0. Причината е, че Петрович два пъти го съблече и беше готов да го пусне в игра, но секунди след това променяше мнението си и го връщаше на пейката. Неща напълно нормални във футбола, а и треньорът решава в крайна сметка, но младокът искаше да играе. На "Герена" сърбинът отново не заложи на него, въпреки че е футболистът с най-много голове в клуба след Аниете. Просто за статистиката: испанецът има едва едно попадение повече (17), ако не бяха анулирали резултатите на Литекс през миналия сезон, Краев също щеше да има 17, след като се разписа във вратата на "оранжевите" при равенството 2:2 преди година.

 Както е известно, изравнителното попадение на Марибор в София дойде в 68-ата минута, но Петрович се забави със смените, а Краев не влезе и бе разбита мечтата му да дебютира в евротурнирите със синята фланелка. Няколко дни по-късно се контузи и остана извън игра за три седмици.

Именно тези три седмици 19-годишният футболист се затвори в себе си, като се концентрира изцяло върху възстановяването си. Той тренираше ежедневно под ръководството на Роко Перота, като изпълняваше стриктно всичко, казано от италианеца. Така се включи в заниманието само три дни преди мача с Лудогорец. Огромното му желание да играе футбол бе по-голямо от това на дете, чакащо своя подарък пред елхата в надвечерието на Коледа.

Раздаването на 100% в последните занимания накараха Петрович да вземе решението да пусне Краев, а не да заложи на Венци Христов на върха на атаката, и на Бабатунде Адениджи на крилото, както го замисляше след травмата на Джереми де Ноойер. Именно това се оказа печелившият ход на синия треньор. Младият футболист пък му се отблагодари по най-добрия начин, като със сигурност му спаси поста (б.а. както спаси Стоев срещу Монтана, отново на "Герена" миналото лято с два гола за първата победа с 2:0 пред "сините" фенове), освен това му донесе такава емоция, която му липсваше от дълго време.

 Най-важното е, че през втората част най-накрая Краев бе пуснат в центъра на терена, където не е играл нито веднъж за тези две години в Левски, но пък бе пробван на този пост в Ювентус и Манчестър Сити. Талантът от Враца като дете разминаваше своите връстници като колчета, докато се подвизаваше в халфовата линия, и попадна в полезрението на Барселона. Беше много крехък, когато Наско Сираков го взе на подготовката в Австрия през 2013 година, а след израстването му бързината, която никога не е била сред най-силните му качества, се виждаше, че липсва за позицията дясно или ляво крило.

Въпреки това издържливост никога не му е липсвала и всеки мач е сред играчите, които са изтичали най-голямо разстояние. Между множеството проблеми в Левски дори сами не си дават сметка, че имат 19-годишно момче, което без да е нападател е вкарало 16 гола в 57 мача. Без много, много шум Краев вече се изравни със своя приятел Мигел Бедоя, Мирослав Иванов-Деко, Жоазиньо, Георги Христов и с единствения българин участник на четири световни първенства - Добромир Жечев, по голове за Левски.

На "Герена" десет години нямат спомен за такъв кадър от школата. Тогава Валери Домовчийски вкарваше дори повече, но играеше на върха на атаката в един от най-добрите отбори в историята на Левски, който вкара над 100 гола в първенството и мачкаше всичко в "А" група. Нещо коренно различно от сегашния състав на столичани.

Краев пристигна преди няколко години на "Герена", след като бе излъган на няколко пъти от легендата Христо Стоичков, че ще отиде в школата на каталунците. Може би това го накара да избере "сините" пред множеството предложения на Стойчо Младенов.

Божката се влюби в синята фланелка почти толкова, колкото и в самата игра. Отказа оферти на Кирил Домусчиев преди две години, тъй като искаше да остане верен на Левски, който му даде шанс. Той има огромно желание да се развива и да играе футбол от най-висока класа, след като се докосна до колосите Ювентус и Манчестър Сити, където прекара по няколко дни.

 "Хората си мислят, че ще се надуя, но истината е, че след като видях всичко в Торино и Манчестър знам само едно. Искам да играя футбол там, а за да има някаква минимална възможност това да се случи, трябва да се трудя непрестанно и ежедневно. Мечтите се сбъдват, когато вярваш в тях. Преди това искам да оставя следа в Левски и да спечеля трофей, тъй като Синя България го заслужава", сподели Краев пред Sportal.bg преди известно време.

Едно от най-силните качества на Краев е, че приема нещата съвсем спокойно и гледа само напред. Талантът и желанието за работа са налице. Фактът, че е роден под щастлива звезда, го показва и периодът, в който се озова в Левски - когато пари липсват и без да искат шефовете му бяха принудени да залагат на млади играчи. Разбира се, за да се развие той и останалите му колеги имат нужда от най-важното - треньори, които могат да го научат, да му намерят правилната позиция и да го насочат по правилния път.

Сегашният спортен директор на "сините" Станислав Ангелов иска да налага млади, като изявите на Краев може само да го карат да бъде още по-уверен в позицията си. Петрович пък със сигурност ще гледа с друго око вече на Краев, като вече има един потенциален титуляр в повече в състава. Сърбинът може би имаше нужда от припомняне, че не е толкова страшно да залагаш на млади и перспективни играчи.