Най-неудачните трансфери в историята на Висшата лига

Предстоящият сезон ще бъде 25-ото издание на Висшата лига. По този повод разглеждаме 25-те най-неуспешни трансфера в английското първенство за този период.

Томас Бролин (от Парма в Лийдс) - 1995 г.
Той пристигна в Лийдс за 4,5 милиона паунда след впечатляващи изяви за Парма и националния отбор на Швеция. Дойде обаче в лоша физическа форма и нещата не се развиха добре. Бролин престоя две дълги години, които бяха изпълнени с отсъствия и контузии. Същото се случи и след като бе даден под наем на Кристъл Палас.

Али Диа (от Блит Спартанс в Саутхамптън) - 1996 г.
Диа ще остане като една от легендите на Висшата лига, но само поради негативни причини. Мениджърът на Саутхамптън Греъм Сунес бе убеден в качествата по телефона от човек, представящ се за Джордж Уеа. Сунес се подлъга и Диа се озова на пейката срещу Лийдс през ноември 1996 г. След това бе пуснат на мястото на контузения Мат Ле Тисие през първото полувреме, но 20 минути по-късно бе сменен, след като Сунес бързо разбра, че не може да играе. Най-неудачният трансфер в историята на Висшата лига.

Масимо Таиби (от Венеция в Манчестър Юнайтед) - 1999 г.
Италианският вратар бе привлечен за 4,5 милиона. Той игра само в четири мача и струваше на Юнайтед над 1 милион на мач. Освен това ще бъде запомнен с няколко големи грешки. Най-известната включваше слаб удар на Мат Ле Тисие, след който той позволи на топката да мине между краката му.



Сергей Ребров (от Динамо Киев в Тотнъм) - 2000 г.
11 милиона бяха много пари през 2000 година. Ребров пристигна след силни изяви за Динамо (Киев). Слабата форма на украинеца бе една от причините за уволнението на Джордж Греъм през 2001 г., а новият мениджър Глен Ходъл не го харесваше. След два престоя под наем в Турция той не впечатли и в Уест Хам.

Уинстън Богард (от Барселона в Челси) - 2000 г.
Холандският защитник има впечатляващи отбори в биографията си, но се оказа недостатъчно добър само седмици, след като пристигна на "Стамфорд Бридж". Клубът отчаяно се опитваше да се раздели с него, но той изкара целия си 4-годишен договор в Западен Лондон със заплата от 40 000 паунда на седмица, като изигра само девет мача за четири сезона.

Хуан Себастиан Верон (от Лацио в Манчестър Юнайтед) - 2001 г.
Верон бе голямата покупка на Алекс Фъргюсън през 2001 г., но не успя да се адаптира към Висшата лига. Основният проблем бе липсата на желание да научи езика. През 2003 г. той бе продаден на Челси. Преместването в Лондон също не даде ефект и в крайна сметка той се върна в Италия без да остави следа в Англия.



Стив Марле (от Лион във Фулъм) - 2001 г.
Фулъм счупи тогава трансферния си рекорд, за да доведе Марле на "Крейвън Котидж" за 11,5 милиона паунда през 2001 г. Предишния сезон той бе отбелязал пет гола в Шампионската лига, но се представи доста под очакванията. Завърши с 11 гола в 54 мача преди да бъде даден под наем на Марсилия.

Бошко Балабан (от Динамо Загреб в Астън Вила) - 2001 г.
Балабан струваше на Вила 5,8 милиона. Девет мача за две години и половина едва ли оправдават сумата.

Корадо Граби (Тернана - Блекбърн) - 2001 г.
Блекбърн даде 6,75 милиона за него, но италианецът така и не оправда очакванията. Вкара само два гола за три години на "Иууд Парк".

Сет Джонсън (от Дарби в Лийдс) - 2001 г.
Джонсън бе обещаващ талант в Дарби, но неговият трансфер ще бъде запомнен от преговорите, когато неговият агент влезе в офиса на Питър Ридсдейл с искането за заплата от 25 000 на седмица, при което на излизане получи 40 000 на седмица. Трансферът е пример за повече дадени пари отколкото получено качество, но всъщност той не беше толкова слаб. Прекара четири години на "Елънд Роуд" и игра в 50 мача, но бе преследван от контузии.

Ел Хаджи Диуф (от Ланс в Ливърпул) - 2002 г.
Ливърпул се раздели с 10 милиона, за да има в редиците си един от сенегалските герои на световното първенство през 2002 г., но това се оказа чиста загуба на пари. Той имаше проблеми с легендите на мърсисайдци Джейми Карагър и Стивън Джерард. Вкара само три гола за два сезона на "Анфийлд". Ще бъде запомнен повече с това, че се изплю върху фен на Селтик по време на мач за Купата на УЕФА, отколкото с попаденията си.



Ерик Джемба Джемба (от Нант в Манчестър Юнайтед) - 2003 г.
Джемба Джемба бе привлечен за наследник на Рой Кийн. След 20 мача се разбра, че това няма как да се случи, а мнозина го обявиха за най-неудачната покупка в кариерата на Алекс Фъргюсън. Той премина в Астън Вила, където също не успя да се наложи и скоро си замина от Висшата лига. Тук може да бъде споменат и Клеберсон, който бе също толкова неефективен в халфовата линия на Юнайтед.

Роке Жуниор (от Милан в Лийдс) - 2003 г.
Лийдс сякаш беше направил голям удар с привличането на световния шампион под наем, но Роке Жуниор бе просто трагичен. В седемте мача като част от защитата на Лийдс отборът допусна 24 гола в сезона, който завърши с отпадане от Висшата лига. Освен това получи червен картон в дебюта си.

Алберт Луке (от Ла Коруня в Нюкасъл) - 2005 г.
Нюкасъл е правил много слаби трансфери през години, но Луке бе особено разочароващ. Привлечен за 9,5 милиона от Депортиво, той отбеляза едва един гол в първия сезон и два във втория. За щастие по това време отборът още можеше да разчита на головете на Алън Шиърър.

Андрий Шевченко (от Милан в Челси) - 2006 г.
Пристигането на Шевченко в Челси бе очаквано с огромен интерес, но той ще остане една от най-лошите покупки на клуба. Роман Абрамович го привлече, но Жозе Моуриньо не го искаше и след време бе върнат под наем на Милан, но така и не успя да си върне най-добрата форма. Фернандо Торес и Матея Кежман също заслужават да бъдат споменати след слабите си изяви на "Стамфорд Бридж".

Алфонсо Алвеш (от Хееренвеен в Мидълзбро) - 2008 г.
Алвеш отбеляза 45 гола в 39 мача за Хееренвеен в Холандия и накара Мидълзбро да изхарчи 13 милиона за услугите му. За всеки Луис Суарес има по един Алфонсо Алвес. Той разочарова тотално във Висшата лига и не успя да се адаптира към страната.



Жо (от ЦСКА Москва в Манчестър Сити) - 2008 г.
Жо пристигна в Сити за сумата от 18 милиона паунда, а тогавашният мениджър Марк Хюз определи привличането му като голям удар. Трансферът се оказа тотален провал, след като нападателят се разписа само три пъти в 21 мача преди да бъде под наем на Евертън седем месеца по-късно.

Гаел Какута (от Ланс в Челси) - 2009 г.
Какута фигурира в списъка само заради драмата около трансфера му в Челси. Преминаването му бе свързано със скандал между Ланс и лондончани. Френският клуб твърдеше, че англичаните са го накарали да разтрогне договора си. Всичко това бе напразно, тъй като футболистът игра само в 6 мача за 7 години на "Стамфорд Бридж".

Савио Нсереко (от Бреша в Уест Хам) - 2009 г.
Девет милиона бяха похарчени от Уест Хам за Савио, което бе странно, тъй като имаше само три гола в Серия Б. Той бе титуляр само в един мач и влезе като резерва в девет, като не успя да се разпише в нито един от тях. От тогава има четири гола в кариерата си.

Бебе (от Витория в Манчестър Юнайтед) - 2010 г.
Историята е, че Алекс Фъргюсън е имал 7 милиона за харчене. Изборът бил Бебе или Хамес Родригес. Шотландецът избрал първия, въпреки че никога не бил виждал играта му. Той участва само в два мача от Висшата лига за 4 години на "Олд Трафорд" преди да бъде продаден на Бенфика.

Анди Каръл (от Нюкасъл в Ливърпул) - 2011 г.
Карол пристигна на "Анфийлд" в същия ден, в който дойде и Луис Суарес, но неговата цена бе с 13 милиона повече от тази на уругваеца. По това време той бе най-скъпият английски футболист в историята, но контузии белязаха кариерата му с екипа на мърсисайдци. Назначаването на Брендън Роджърс бе началото на края за Карол и Ливърпул го продаде за 20 милиона по-малко от сумата, за която го купи.



Жозе Босингва (от Челси в КПР) - 2012 г.
Босингва не се представи толкова слабо в Челси, един от мнозината, които приеха да преминат в Куинс Парк Рейнджърс. Той отказа да седне на пейката срещу Фулъм, а камерите го хванаха да се усмихва и да се смее, след като КПР изпадна.

Роберто Солдадо (от Валенсия в Тотнъм) - 2013 г.
Един от много играчи, които трябваше да заменят Гарет Бейл. Солдадо имаше статистика да вкарва гол на всеки два мача за Валенсия, но на "Уайт Харт Лейн" не можеше да уцели топката. Разписа се само 7 пъти в 52 мача, което едва ли оправдава 26-те милиона, дадени за него.

Константинос Митроглу (от Олимпиакос във Фулъм) - 2014 г.
Фулъм бе трагичен през сезон 2013/2014, но имаше надежда след привличането на Митроглу за 13 милиона през януари. За съжаление на лондончани гръцкият нападател се появи в лошо физическо състояние и натрупал доста килограми. Изигра само три мача преди да се завърне в Гърция следващото лято.

Адама Траоре (от Барселона в Астън Вила) - 2015 г.
Отборът на Вила от миналия сезон бе най-слабият в историята на Висшата лига. Вероятно би било твърде сурово вината да се хвърля върху Траоре, но неговото представяне също бе катастрофално. Бирмингамци го привлякоха за 7 милиона паунда от Барселона. Той игра само в 4 мача преди да бъде изваден от отбора заради проблеми с дисциплината.