Големият Петрович представи книгата си "Люпко - името на футбола", десетки легенди разчувстваха носителя на КЕШ

Големият футболен треньор Люпко Петрович представи книгата си на церемония в Белград. За събитието дойдоха много видни гости, а сред поканените бе и екип на предаването „Код спорт“ по ТВ+. “Люпко - името на футбола”. Легенди от цял свят имат право да се определят по този начин. На Балканите обаче се броят на пръсти. Както и отборите, спечелили Купата на европейските шампиони от нашия регион. Всъщност те са само два – Стяуа и Цървена звезда.

„Червено-белите“ от Белград имат своята велика икона. Името му е Люпко Петрович. Дошъл от Войводина, за да взриви „Мала Маракана“. През 1991 година Цървена звезда триумфира с Купата на европейските шампион след паметен финал и дузпи срещу Марсилия. 26 години по-късно Майстор Люпко се завърна в Белград, за да даде още нещо специално на родината си – своята книга. Залата на хотел „М“ в сръбската столица не успя да побере всички, които искаха да се докоснат до голямата знаменитост. Помощник номер едно на Петрович бе 10-годишният му внук, който асистираше и на баща си. „Леле, как ще съберем всички“, хващаше се за главата. А гостите прииждаха.

На първа линия бе Драган Джаич, най-големият футболист в историята на бивша Югославия и сегашен почетен президент на Звезда. Каква история има само между двамата! Като спортен директор Джаич кани Люпко на „Маракана“, за да спечелят заедно европейската титла. Още преди да започне представянето, дистанционно от Маями се включи Христо Стоичков. Чрез екипа на „Код спорт“ кавалерът на „Златната топка“ изпрати своя албум „Това съм аз“. В него Камата написа: „Майстор Люпко, ти си №1 в Сърбия!“ Петрович се разчувства. „Поздравете Христо, той е най-големият! Моля ви чрез вас до него да стигне и моята книга. Нашите отношения винаги са били прекрасни“, продължи Майсторът.

По желание на Петрович на първия ред в залата седнаха представителите на Звезда и Партизан. В този ден нямаше „звездаши“ и „гробари“ - всички дойдоха да се поклонят на името на футбола. За съжаление липсваха най-големите от онзи звезден отбор – Деян Савичевич, Роберт Просинечки и Дарко Панчев. „Моите момчета ми се обадиха, работа си имат“, обясняваше Майсторът. Дойде време и за презентацията. Джаич седна на първия ред, но Петрович заповяда: „Идваш до мен! Винаги сме били заедно! И сега ще е така!”

Първи думата взе Манойло Вукотич, който е издателят на книгата. „Много ми е трудно да започна, тъй като се намирам в центъра на терена като класически плеймейкър и трябва да ритна топката нанякъде –
започна Вукотич. - Тежко ми е да реша къде точно да я пратя, тъй като от едната страна е големият клуб Цървена звезда, а от другата - големият Партизан, на който аз съм фен. Затова най-добре е топката да е спокойна, а Звезда и Партизан, които се намират в двете половини на игрището, да се прегърнат и целунат както изисква спортсменството и както направиха преди малко представителите им тук.

Но топката не може да стои мирна, защото е в краката и ръцете на Люпко Петрович. А тази игра, както разказва и книгата, започва от първите дни в Дарда. Там някъде в покрайнините на Осиек, минава през града, скача през Нови Сад, Суботица, Белград и се търкаля далеко до Испания, Уругвай, Китай, за да стигне до Виетнам, когато той вече е на 70 години. Тази книга "Люпко - име на футбола", която написа моят дългогодишен приятел и сътрудник Йован Секулич, не е нито изповедта на Люпко, нито биографията на Люпко, нито автобиографията на Люпко. В нея има много интересни истории, много топли и фини човешки разкази, толкова много от изкуството на треньора, толкова солидарност, треньорски оценки. Следя отблизо футбола, спортната преса, а също и спортните книги и мога да кажа, че тази книга е оригинална, автентична и много полезна. Както всички ще се убедите, това не е само историята на Люпко и разказът на Люпко. Лесно ще откриете човешкият характер, особеностите му, треньорските му виждания, тактика и мъдрост.

Другите треньори, неговите играчи казват дори повече, отколкото той сам е казал в тази книга. Затова книгата "Люпко - име на футбола" не е посветена само на Люпко, а е посветена на футбола и на историята на сръбския и югославския футбол. Той стана европейски шампион през 1991 година, а това не е никак лесно да бъде осъществено, а както ще се види и от тази книга не е лесно и да се предаде и опише. От това как всичко беше подготвено, защо Дика не взе пари, как е измислил тактиката, защо този тим на Звезда се разпадна, а Люпко не остана в Звезда. Няма смисъл повече да говоря за книгата, тъй като тук са и Джаич, и Йоца. А самият Люпко може да каже много повече от мен, а аз отново ще се върна в центъра на терена и трябва да изритам топката. Изритах я и сега резултатът е 1:0 за мен като издател. Вероятно ще има второ издание на книгата, защото първото се разграбва.“

С финт топката пое Драган Джаич, който също разплака аудиторията със словото си. „Всички, които днес сте тук, сте доказателство колко ценен е Люпко – започна легендата. - Нямам намерение да говоря надълго за Люпко, защото той се е доказал като треньор. Показа какво може в онзи момент, когато направи Цървена звезда шампион на Европа. Имам едно нещо, за което съжалявам, както и всеки фен на футбола в нашата страна. А това е, че не можахме да продължим този успех. Не вярвам, че Партизан, Динамо, Хайдук, клубове, които по онова време бяха много силни и с големи амбиции, лесно са приели само Звезда да бъде европейски шампион. Но се случи разпадът на Югославия и от това изгубихме всички. Истината е, че Цървена звезда постигна голям успех с Люпко. Ще ми се отново Звезда да повтори този успех, но сега това е много трудно да се случи. Има обективни причини. Знаете колко се смали Сърбия в сравнение с Югославия. Материалното положение също. Кои играчи могат да си позволят сръбските клубове? Всичко това влияе на качеството на футбола у нас.

Люпко Петрович дойде в Цървена звезда не защото ни беше симпатичен, а защото вършеше отлична работа в Рад. Беше на мода, така да се каже. Затова и изборът ни падна върху него. Не беше нужно да водим дълъг разговор. Беше малко уплашен. Сега мога да го кажа, въпреки че той седи до мен. Но го убедихме, че трябва само да прави това, което знае, и той точно това направи. Това, за което съжалявам е, че остана само една година в Цървена звезда. Ако беше останал повече, щеше да бъде по-добре не само за нашия клуб, а и за футбола като цяло, защото само бихме спечелили такъв треньор да работи в нашата страна. Вече казах в началото колко много хората ценят Люпко. Не се съмнявам, че Секулич се е консултирал с Люпко, за да напише тази хубава книга. Тя има какво да разкаже. Пак казвам, Люпко донесе най-големия успех на сръбски клуб в историята. Желая му успех. Не знам още колко ще се занимава с футбол. Но знам, че вече остави името си в нашия футбол като човек, донесъл ни купата на европейските шампиони.“

Трети се нареди авторът на книгата Йован Секулич. „Когато стане въпрос за Люпко Петрович, всички говорят за Купата на европейските шампиони – започна журналистът. - Вярно е, че това е върхът на кариерата му и ще го следва до края на живота му. Но моята идея беше с тази книга да представя Люпко и от друга гледна точка. Люпко не е само Цървена звезда, и не е само финалът за купата на шампионите. Люпко е направил много и преди, и след това и се надявам, че с тази книга съм успял да покажа и другата му страна. Люпко е голям човек, голям приятел. Показан е неговият живот от Дарда и нататък. Той не иска да прекъсва футболната си история, въпреки че вече е на 70 години продължава да работи и няма да е чудно, ако след Виетнам отиде и в някоя друга страна, където да продължи. Люпко за пръв път разкрива някои неща от съблекалнята, за които досега не е искал да говори, но вече няма смисъл да ги премълчава. Ще е интересно не само за спортните хора. Ще разберете какво се случва вътре, колко е тежко да се води отбор като Цървена звезда. Надявам се, че книгата ще ви хареса. В нея ще видите Люпко и в друга светлина. Надявам се и на второ издание.“

И дойде времето на Люпко Петрович. Великият футболен специалист едва сдържаше емоциите си от сцената, но показа, че силата струи от него. „Трябва да кажа защо реших да направим промоцията в този хотел – започна европейският шампион. - Аз съм много емоционален човек. Често се връщам там, където съм постигнал успехи. Тук живях една година. Шест месеца докато бях треньор в Рад, и после три-четири месеца в Звезда. В този хотел станах треньор на Звезда, малко зад гърба на Партизан. Сега вече мога да ви кажа. Същата сутрин ми се обадиха да ме поканят в Партизан, затова и дойдохме тук да преговаряме. Какво да кажа? Благодаря на всички, които сте толкова много и дойдохте тук на промоцията на книгата ми. Това не е просто моята книга, това е нашият живот. Вече съм на 70 години, повече от 50 от тях са във футбола. Ще останат резултатите, които съм постигнал. Днес тук са моите ученици, моите футболисти, моите колеги треньори, моите учители, от които попивах и моите най-добри приятели. Най-вече ще поздравя тези, които дойдоха отдалеко. Какво значи далеко? Да кажем хора от моята Дарда, Осиек, Словенски брод. Хора, които дойдоха чак от Америка, от Германия и т.н. А и от България, която е моят втори дом и втора родина. Там бях най-дълго време и постигнах добри резултати. Винаги ще пазя добри спомени. Не искам да говоря за книгата, защото всички вие тук сте участници. Благодаря още един път за уважението, което ми оказвате. Наистина не вярвах, че ще успея да събера на едно място толкова много футболни хора. Благодаря ви до небето.“

С края думите на Петрович водещият на пресконференцията първо поздрави екипа на „Код спорт“, донесъл книгата на Стоичков. И прочете пред аудиторията поздрава на Камата. След това призова всички желаещи да се наредят на опашка за автограф от Петрович. И да разлистят освен неговата книга, то и тази на Стоичков. И ако Люпко издържа емоционално на презентацията, то му предстоеше цял мач. Точно 90 минути треньорът подписваше книга след книга. Доста изпотен в белградската жега, достигаща 40 градуса, Петрович не забрави обещанието си. Презентацията на „Люпко - име на футбола“ завърши с интервю пред камерата на „Код спорт“.

- Люпко, добър ден тук в хотел "М" в Белград. "Люпко - име на футбола". Какво означава това?
- Това означава, че Люпко представлява футбола. Име, което говори само за футбол. Самата дума Люпко е нещо хубаво. Затова и е избрано това заглавие.

- Как решихте да напишете тази книга с вашия колега?
- Навърших 70 години, повече от 50 от тях са минали във футбола. Сега съм във Виетнам, но краят на кариерата ми наближава. Исках да оставя след себе си на моите приятели, на моите внуци нещо, което ще го има, когато нас няма да ни има.

- Очаквахте ли толкова хора на презентацията?
- Не, не очаквах. Дойдоха големи хора от Звезда и Партизан, от футболния съюз. Стана събитие, което друг няма да повтори.

- Как така успяхте да обедините Партизан и Звезда, дори за един час?
- По хубав начин. И Партизан, и Цървена звезда имат респект към мен, ценят ме. Затова и дойдоха да ме уважат и покажат, че съм заслужил това.

- На презентацията казахте, че България е вашата втора къща, втора родина. Какво пише в книгата за България?
- Пише и за Левски, и за Литекс, където прекарах пет години. България е другата ми къща. След Сърбия най-дълго време съм бил треньор в България.

- Книгата, която държите в ръце, специално сте я подписал за един човек.
- Тя е за един от най-добрите играчи в света - Христо Стоичков. Не знам лично какъв футболист е бил Гунди, но съм чувал, че е бил голям. Но наред с Гунди за мен най-голям е Стоичков.

- Бихте ли прочел какво сте написали?
- За най-добрия играч в света и България за всички времена Христо Стоичков с голямо уважение.

- В момента темата в България е мачът Левски - Хайдук. Вие вече сте бил част от този мач. Какви си спомняте от онези мачове през 1999 г.?
- Спомням си, че в Сплит завършихме равен - 0:0. В 90-ата минута Гонзо се озова сам пред вратаря на Хайдук, но не успя да вкара и остана 0:0. Играхме добре, дисциплинирано. В реванша Хайдук дойде да победи, но ние направихме добър мач. Най-добрият футболист тогава Бачев реши мача при контраатака, свириха и дузпа срещу него. Така победихме с 3:0. Сега Левски не е същият. Но и Хайдук не е онзи отбор, който някога беше. Хайдук също падна надолу.

- Кой е фаворит според вас?
- Мисля, че шансовете са 50:50.

- Гледахте ли мача на Левски срещу Сутиеска?
- Не съм, но чух, че през второто полувреме на реванша отборът на Сутиеска е създал две-три положения за гол. Че Левски е играл посредствено - не зле, но не и добре. Чух го от приятели.

- И последно. Да ви очакваме ли скоро в България?
- Абсолютно. Аз имам приятели в България, както и в Сърбия. Видяхте и сам. Ще дойда, да ядем агнешко с приятели.

- А книгата ще издадете ли на български език?
- Ще видим, може и на български да бъде издадена.

Следвай ни: