Пълен блокаж

Мнението ми като цяло за Лудогорец остава високо. Не се е променило, защото разградчани продължават да се развиват като клуб. Продължавам да смятам, че “орлите” са на добро европейско равнище. Отлично организиран и структуриран клуб от братя Домусчиеви. Няма нищо по-хубаво от това, че парите, които се изкарват от УЕФА, се влагат обратно в Лудогорец.

Прекрасна тренировъчна база, изграждане на нов стадион, сериозни инвестиции в ДЮШ и лавинообразно внимание към подрастващото поколение. Тук не става дума за организационна или управленска криза, защото Кирил и Георги Домусчиеви и техният екип са осигурили всичко необходимо за развитието на отбора. За пари въобще няма смисъл да говорим. Този въпрос в тима на българския шампион въобще не се повдига, тъй като и в това отношение всичко е изрядно…

За съжаление твърденията ми в последните няколко месеца се оказаха верни. Лудогорец изпитва игрова криза и снощи това отново ясно пролича. Оставете на страна загубата. Най-добрите отбори също допускат поражения. Притеснително е представянето и отношението на Георги Дерменджиев и футболистите.

Още през пролетта пролича, че Лудогорец не е на нужното ниво. Вместо да се вземат мерки, тогава хвърчаха във въздуха всевъзможни оправдания как нямало нужната мотивация и колко натоварени били състезателите. Всички виждахме, че Лудогорец изпитва проблеми на терена и не изигра нито един мач на познатото високо ниво.

Ок, за българските мачове оправданията може и да хващат дикиш, ама за мачовете в Шампионскала лига не важат. Вчера не успях да позная Лудогорец. Ако бяха сложили други екипи, сигурно щях да си кажа, че са някакви аматьори. Държа да бъда разбран правилно. “Орлите” безспорно разполагат с качествени състезатели, но с изключение на Ренан и донякъде Марселиньо и Анисе, нито един от останалите не успя да разгърне истинския си потенциал в Литва.

В един от най-важните мачове, защото при евентуална грешка, няма поправителен. Слабото представяне не е случайно. Очевидно Дерменджиев има проблем с играчите. Тук големият въпрос е изпуснал ли е треньорът съблекалнята? Личното ми мнение е, че това се е случило. Поне така личи от представянето на отбора.

Настъпи ли моментът, в който Дерменджиев трябва да спре с компромисите и лавирането и да тропне по масата? Надявам се да бъркам, но се опасявам, че дори и да се случи, няма да има ефект. Просто много е закъснял. Допусне ли веднъж играчите да му се качат на главата, процесът става необратим. Снощи Дерменджиев стоя край тъчлинията напълно безпомощен. От самолет се виждаше, че голът във вратата на българския шампион се печеше и бе въпрос на време, но той нищо не направи, пълен блокаж.

В Лудогорец се очертават твърди титуляри, които Дерменджиев не смее да пипа, независимо как се представят. Примерът, който най-много се набива на очи, е Кафу. Колкото беше полезен, от известно време насам, толкова пречи. Бразилецът е в слаба форма, но е несменяем титуляр и треньорът го държи до последната минута, случайно да не се обиди. После Дерменджиев да не се чуди от реакцията на Вандерсон при смяната.

Футболистът демонстрира неуважение, като не прие подадената му ръка, но действието му донякъде е оправдано, тъй като състезателите не са слепи и виждат какво се случва. Друг е въпросът, че Вандерсон се е превърнал в сериозен егоист. Ама защо пък не, след като няма кой да му направи забележка. Лошото е, че има една седмица до реванша и надали кой знае колко неща могат да се променят.

Дерменджиев е складирал в ръкавите едни и същи джокери и смени. Всичко това заради различни съображения. Ходовете на наставника вече са лесно разгадаеми. За реванша ще извади от състава Лукоки и ще пусне на негово място примерно Кешерю или Мисиджан. По този начин отново ще разчита на късмет или някой индивидуален проблясък на даден състезател.

Къде остана тактическата дисциплина и защо Дерменджиев не успява да накара подопечните си да изпълняват указанията му? Върху този проблем трябва да бъдат насочени всички мисли в Разград. Защото точно това се случва. Не вярвам да е дал нареждане отборът да играе като разграден двор. Футболистите да стоят далеч един от друг и да не си помагат. Да си разцъкват с петички пред собственото си наказателно поле, с което сами дърпат дявола за опашката. Да бъркат елементарни пасове и да играят едва ли не на сила.

Какъв е този страх в действията на Дерменджиев, след като се е доказал и е постигнал доста успехи? Какво по дяволите прави този Кампаняро на терена? Само дразни хората с неадекватните си действия. Тича по топката и може да я отнеме веднъж на високосна година. Никога не съм виждал вътрешен полузащитник, който да бъде преодоляван толкова лесно. Тези, които обясняват наляво и надясно колко бил добър, да си понесат последствията. Така се създават грешни впечатление и не се стига до конкретни действия.

Защо треньорът си мълчи и не взима мерки относно дисциплината на терена? Защо си затваря очите за няколко поста? Не вижда ли, че няма качествен халф до Светослав Дяков? Липсват десен бек и централен защитник, който да се доближава до нивото на Моци. Георги Терзиев очевидно не е влязъл в час, тъй като снощи бе напълно неориентиран…

Футболистите на Лудогорец приемат успехите за даденост. Очевидно същото важи и за Георги Дерменджиев, който също е изключил от скорост и го кара по инерция. Въпреки това най-логичното нещо е Лудогорец да отстрани Жалгирис, тъй като въпреки пробойните, е по-качественият отбор. Дано се случи. Въпросът е как ще излезе от игровата криза…

Без дисциплина, битка, воля и характер, няма победи на голямата сцена.

            

Следвай ни: