Беше неизбежно Монако да бъде обкръжен от най-големите европейски клубове това лято. Когато процесът започна с продажбата на Бернардо Силва в Манчестър Сити, все още оставаше една седмица до финала в Шампионската лига, където отборът изненадващо достигна полуфиналите. След това не е минал и ден, в който вече бившите съотборници на португалския плеймейкър да не бъдат свързвани от пресата с главозамайващи трансфери в грандовете от целия континент. Масова разпродажба изглежда неминуема, а един вълнуващ млад тим се разпада.
След като се осмели да хвърли ръкавицата към клубовете от елитните ешелони на футбола, е болезнено да сме свидетели на гледката как френският шампион бива късан парче по парче. Килиан Мбапе – 18-годишната безспорна звезда на сезона, е обект на постоянни спекулации за рекорден трансфер от около 150 млн. евро, а Тиемуе Бакайоко и Фабиньо са на върха на списъците на пазаруващите в Премиър Лийг заедно с Бенжамен Менди и Тома Льомар.
Но вие не се тревожете за Монако. Там са подготвени за подобно развитие на събитията и, в някаква степен, ще приветстват интереса към играчите си като част от един бизнес модел, който се основава на постоянното обновяване. Това усещане сякаш противоречи на разкъсването на състава на Леонардо Жардим, ала докато играчите доминират колонките със слухове в пресата, клубът се придържа към разумния подход, който му позволи да обърне пасива от 31 точки от предходната кампания спрямо Пари Сен Жермен и да вземе титлата в Лига 1. Това е шаблон, който съперниците в Европа няма да сбъркат да възприемат, макар малцина от тях да имат нужното търпение да го изчакат да се отплати.
Триумфите на Монако този сезон не бяха постигнати по първоначалния замисъл на Дмитрий Риболовлев, когато той купи клуба преди почти шест години. През 2013 г. руският милиардер вложи 110 млн. паунда за покупките на Радамел Фалкао от Атлетико Мадрид и на Жоао Моутиньо и Хамес Родригес от Порто. Изглеждаше, че успехът на домашната сцена е близо, когато тимът завърши 2-ри в Лига 1 и загуби само четири мача в целия сезон. Ала после изведнъж спирачката изсвистя…
Писа се, че разводът на Риболовлев е най-скъпият в историята. Докато той се влачеше из съдилищата, Монако трябваше на намери друг начин да действа при пресъхването на финансовия кладенец на своя благодетел. Вероятно вземайки си бележка от трансферната политика на Порто, комуто плати 60 млн. паунда за Моутиньо и Хамес, клубът от княжеството се съсредоточи върху подобна тактика – купуването на млади, до голяма степен недоказани таланти на приемлива цена, които впоследствие може да продаде на значителна печалба, ако осъществят потенциала си.
Ето къде бяха налети основите за забележителния сезон 2016/17. През лятото на 2014 г. Бернардо Силва дойде от Бенфика – първо под наем, както стори и Фабиньо от Рио Аве. Бакайоко бе купен за 8 млн. евро от Рен, а заплатата на Фалкао бе отписана от счетоводните книжа, докато Хамес бе продаден на Реал Мадрид за 80 млн. евро, след като блесна на световните финали в Бразилия. Монако завърши на 3-о място и си спечели място в плейофа за ШЛ. Свиването на харчовете не се оказа с онези опустошителни последствия, от които мнозина се страхуваха.
Това бе достатъчно да окуражи клуба да остане на същия път. През сезон 2015/16, с вече обвързани за постоянно Силва и Фабиньо, бяха разкрити на голямата сцена Льомар и Жемерсон – един от невъзпетите герои на защитата по пътя към титлата тази година. Отново бе направена голяма печалба с продажбите на Лайвин Курзава, Яник Ферейра Караско и Жофри Кондогбия, но тази на Антони Марсиал за 50 млн. евро носеше най-ярко белега на новата ера на финансов прагматизъм. Само две години след измъкването на последния от школата на Лион срещу 5 млн. евро той бе продаден срещу една от най-големите процентни печалби в историята. Това може и да е в конфликт с футболната романтика, ала впечатлява силно в съвременната ера на това ниво на футбола.
Въпреки поредното разбиване на състава, Монако пак завърши 3-ти, а през март 2016 г. спечели с 0:2 гостуването си срещу празнуващия своята четвърта поредна шампионска корона в Лига 1 ПСЖ, предлагайки надежда за по-голяма конкуренция идния сезон.
Възходът на клуба от княжеството се оказа по-силен в сравнение с очакванията на почти всички. Освен че взе Менди от Олимпик Марсилия, Монако допълни колекцията си от чудни младоци с хора с опит и лидерски качества. Фалкао бе върнат обратно, капитанът Камил Глик бе добавен като фундаментално парче от пъзела с трансфер от Торино, а Валер Жермен се прибра след впечатляващ престой под наем в Ница. Триото се оказа с огромно влияние, докато Жардим смеси ноу-хау с младежка дързост в поход към титлата и място на полуфиналите на ШЛ.
Макар сега да рискува да изгуби звездите си, португалският треньор, който подписа нов договор по-рано този месец, възприе напълно виждането на клуба. Това лято той ще трябва пак да започва почти от нулата. Напускането на Силва ще бъде последвано от доста други, от които това на Мбапе би било най-болезненото, ала Монако вече започна процеса на ремонт.
Жорди Мбула – 18-годишно крило от Барселона, бе купено за 2,5 млн. паунда, а дадените 20 млн. паунда за халфа Юри Тилеманс от Андерлехт още отсега изглеждат отлично вложение. Суалихо Мейте и Жорди Гаспар изглеждат по-непознати като имена, но човек не може да не се зачуди дали Лион след време няма да проклина раздялата с последния по същия начин, по който днес се бори с угризенията от загубата на Марсиал.
Със завръщането на офанзивните халфове Рони Лопес и Алан Сен-Максимен след преотстъпвания съответно в Лил и Бастия, съставът на Жардим отново е натъпкан с млади таланти. И докато се готви за новия сезон, Монако ще припомни на себе си, че и преди се е справял с подобни проблеми: трима от игралите при решаващата победа с 3:1 над Манчестър Сити в четвъртфинала на ШЛ не бяха в клуба предходния сезон, а трима други бяха с 13 или по-малко изиграни мача също тогава.
Този одухотворен подход към загубата на ключови играчи и интегрирането на техните заместници ще послужи за добро на клуба, докато той се бори за защита на титлата си и за завръщане в крайните етапи на ШЛ. Един от най-великите отбори на Монако в историята може и да бъде разпокъсан парче по парче това лято, ала в княжеството нямат време за самосъжаление. Защото, ако клубът се придържа към своя план, който се оказа в последните 12 месеца по-плодоносен от финансовия разгул на ПСЖ, има всички шансове отново да обърка сметките на грандовете и в предстоящия сезон.
Мат Стейнджър, The Set Pieces