Аризонска мечта

Колко професионални спортисти могат да се похвалят, че играят за отбора от родния си град? Вероятно няма кой да се наеме с точен брой, но Алан Уилямс е един от тях. 24-годишното крило на Финикс може да бъде характеризиран като баскетболно олицетворение на прословутата “Американска мечта”. А в случая може да я конкретизираме и като “Аризонска”. 203 сантиметра вече са по-често срещани като ръст за леко крило, а понякога и за атакуващ гард, но все още има и здравеняци с тази височина, които се борят за своето под кошовете.

Един от тях е и Алан Уилямс. 118-килограмовият баскетболист не попада в Драфта на НБА, след завършването на колежа изкарва един сезон в Китай, а вече втора година помага с всичко от себе си на Сънс - отбора от родния му град в щата Аризона.

Най-добрият борец в първенството на Китай за сезон 2015/2016 и двукратен борец №1 на колежанското първенство изигра само 10 двубоя, започвайки с 10-дневен договор, а сега вече е в коренно различна ситуация и в последния месец лека-полека се превръща в сериозна част от ротацията на Ърл Уотсън.

Сърцатият играч си извоюва все по-сериозно доверие и макар да е използван дори повече като център, отколкото като тежко крило, той оправдава полученото доверие и стига да продължи в същия дух, клубното ръководство едва ли ще се колебае относно възможностт да му отправи оферта за още един сезон, но вече при заплата $1,2 милиона, каквата е залегнала в една от клаузите на договора му.

Уилямс се превърна в първият играч в историята на Финикс, който постига “дабъл-дабъл” като резерва в пет последователни двубоя. В последните осем мача на своя тим Алан има показатели от 14.5 точки, 10.2 борби, 0.9 асистнеции, 1.1 чадъра и 0.8 отнети топки.

Здравата работа, както и малко късмет водят до това - да намериш своето място под слънцето. Или в случая сред “слънцата”. В своята собствена аризонска мечта. Близо до семейството и до всички твои любими хора.

Родителите на Алан са високо уважавани в общността във Финикс. Майка му е началник на местната полиция, а баща му - съдия в окръг Марикопа.

"Родителите ми са моите герои. Благодарен съм им за всичко, което са правили през годините, за да имаме аз и брат ми всичко необходимо. Не пропускам шанс да им благодаря. Иначе когато растях, не виждах майка си като полицай, а просто като моята мама. Гордея се с това каква жена е, как винаги разграничаваше работата от случващото се вкъщи и ни помогна да се превърнем в личностите, които сме днес", не крие благодарността си новоизгрялата звезда на Финикс.

Джери Уилямс, майката на Алан е първата жена, която заема подобен пост в цялата история на град Финикс и се радва, че е успяла да предаде отговорността и сериозното си отношение на синовете си. По-малкият брат Коди-младши, който носи името на баща им също играе колежански баскетбол. Къде? Там, където го правеше и батко му - в Университета Калифорния Санта Барбара.

“Майка ми работи толкова здраво, за да стигне до мястото, на което е в момента. Изключително горд съм с това, което постига", добавя още крилото на Финикс.

Мама Уилямс също не пести добрите думи по адрес на Алан, но признава, че е най-доволна от това в какъв отговорен мъж се е превърнал първородният й син днес.

Следвай ни: