Вход / Регистрирай се

Гледай на живо

Хулио Веласкес разкрива очакванията си за двубоя срещу Славия

Аризонска мечта

Аризонска мечта

Колко професионални спортисти могат да се похвалят, че играят за отбора от родния си град? Вероятно няма кой да се наеме с точен брой, но Алан Уилямс е един от тях. 24-годишното крило на Финикс може да бъде характеризиран като баскетболно олицетворение на прословутата “Американска мечта”. А в случая може да я конкретизираме и като “Аризонска”. 203 сантиметра вече са по-често срещани като ръст за леко крило, а понякога и за атакуващ гард, но все още има и здравеняци с тази височина, които се борят за своето под кошовете.

Един от тях е и Алан Уилямс. 118-килограмовият баскетболист не попада в Драфта на НБА, след завършването на колежа изкарва един сезон в Китай, а вече втора година помага с всичко от себе си на Сънс - отбора от родния му град в щата Аризона.

Най-добрият борец в първенството на Китай за сезон 2015/2016 и двукратен борец №1 на колежанското първенство изигра само 10 двубоя, започвайки с 10-дневен договор, а сега вече е в коренно различна ситуация и в последния месец лека-полека се превръща в сериозна част от ротацията на Ърл Уотсън.

Сърцатият играч си извоюва все по-сериозно доверие и макар да е използван дори повече като център, отколкото като тежко крило, той оправдава полученото доверие и стига да продължи в същия дух, клубното ръководство едва ли ще се колебае относно възможностт да му отправи оферта за още един сезон, но вече при заплата $1,2 милиона, каквата е залегнала в една от клаузите на договора му.

Уилямс се превърна в първият играч в историята на Финикс, който постига “дабъл-дабъл” като резерва в пет последователни двубоя. В последните осем мача на своя тим Алан има показатели от 14.5 точки, 10.2 борби, 0.9 асистнеции, 1.1 чадъра и 0.8 отнети топки.

Здравата работа, както и малко късмет водят до това - да намериш своето място под слънцето. Или в случая сред “слънцата”. В своята собствена аризонска мечта. Близо до семейството и до всички твои любими хора.

Родителите на Алан са високо уважавани в общността във Финикс. Майка му е началник на местната полиция, а баща му - съдия в окръг Марикопа.

"Родителите ми са моите герои. Благодарен съм им за всичко, което са правили през годините, за да имаме аз и брат ми всичко необходимо. Не пропускам шанс да им благодаря. Иначе когато растях, не виждах майка си като полицай, а просто като моята мама. Гордея се с това каква жена е, как винаги разграничаваше работата от случващото се вкъщи и ни помогна да се превърнем в личностите, които сме днес", не крие благодарността си новоизгрялата звезда на Финикс.

Джери Уилямс, майката на Алан е първата жена, която заема подобен пост в цялата история на град Финикс и се радва, че е успяла да предаде отговорността и сериозното си отношение на синовете си. По-малкият брат Коди-младши, който носи името на баща им също играе колежански баскетбол. Къде? Там, където го правеше и батко му - в Университета Калифорния Санта Барбара.

“Майка ми работи толкова здраво, за да стигне до мястото, на което е в момента. Изключително горд съм с това, което постига", добавя още крилото на Финикс.

Мама Уилямс също не пести добрите думи по адрес на Алан, но признава, че е най-доволна от това в какъв отговорен мъж се е превърнал първородният й син днес.

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Още от Баскетбол

Виж всички