"От скрина": Чалъмите на Шумахер

"През 1974 година получих разкъсване на кръстни връзки, когато Волфганг Франк се подхлъзна и ме удари в крака. Тогава почивах два дни, източиха ми половин литър кръв от коляното и в събота отново бях на вратата. Лекарите ми казаха, че един ден ще имам голям проблем". Това разказва легендарният вратар на ФРГ Харалд Антон "Тони" Шумахер. Тази съвсем не е единствената му сериозна контузия - счупен пръст, шест счупени ребра в Дортмунд, строшен нос в Хага и др. Вероятно повечето от вас са чели емблематичната му автобиография "Начален сигнал". Книгата започва с епизод от пътуването на западногерманските национали към "Естадио Ацтека" за финалния мач с Аржентина през 1986 година. Разбира се, в автобуса на Бундестима е и Шумахер, потънал в собствените си мисли с уокмен на уши и музиката на Петер Мафай.

"Моята най-голяма тайна като вратар е автогенната тренировка, която в средата на 70-те години учих в осем двучасови сеанси при една жена - доктор Шреклинг. Преди всеки мач сядах една-две минути и се концентрирах. Това ми помагаше много", спомня си по-късно Тони. Както е известно, ФРГ губи финала в Мексико с 2:3, а след мача вратарят сам се обявява за виновник за изпуснатата световна титла. Селекционерът Франц Бекенбауер не е съвсем съгласен: "Вярно е, че това едва ли бе най-добрият ден на нашия вратар, но ние нямаме право да стоварваме всичко на негов гръб. Критичният момент настъпи при изравняването, но точно тогава момчетата намалиха натиска".

След време Шумахер признава, че именно двубоят с Аржентина е този, който би искал да може да изиграе още веднъж: "Само да можеше! Убеден съм, че този път бихме спечелили ние". Кайзера отново има малко по-различна гледна точка: "Ако сега ни предстоеше още веднъж да играем онзи финален мач, смятам, че не бих променил нищо в тактически план". Интересно е, че в началото на световното отношенията между вратаря и старши треньора са сериозно обтегнати - валят взаимни критики, а пресата в Западна Германия пише за т.нар. "Кьолнска мафия" в националния тим. За капак в груповата фаза Шумахер контузва съотборника си Матиас Хергет в двустранна игра, а след това става лют скандал между него и резервния вратар Ули Щайн. Като споменахме "Кьолнската мафия", да кажем, че Тони Шумахер има паметни случки със своя приятел Пиер Литбарски. "За него мога да разказвам много. Той знаеше всички трикове за изява на терена. Често държеше в ръцете си заровете и ги подхвърляше до среднощ. Затова съм предпочитал да си лягам във ваната, докато към 2:30 часа Лити изръмжи: "Да! Най-после успях".

Говорейки за мексиканския мундиал, няма как да не отчетем странния факт, че стражът на Бундестима печели "Сребърната топка" на "Адидас" за най-добър на финалите (подгласник е на Диего Марадона), но на вратата на идеалния отбор е поставен белгиецът Жан-Мари Пфаф. Над този куриоз се чуди и Николай Колев във филма "Мексико'86". Мичмана обръща внимание, че Пфаф е вратарят, допуснал най-много голове на турнира - цели 15.

Харалд Шумахер записва само още два мача за "Маншафта" след световното. През 1987-а на пазара излиза книгата му "Начален сигнал" и всичко се променя необратимо. Стражът повече не е викнат под рамката на ФРГ, а любимият му Кьолн също му показва изхода. След 15 години на вратата, Шумахер е изпъден и никога вече не пази за "козлите". Той пристига в Кьолн в началото на 70-те и до "Начален сигнал" се превръща в идол за феновете. По-късно Тони споделя, че когато в края на 1976 година по екраните тръгва хитът "Роки", вижда себе си в героя на Силвестър Сталоун: "Казах си, че аз съм футболният Роки. С много воля трябваше да се измъкна от тинята. Това е любимият ми филм".

Легендата на германския футбол определя като най-тежък момента след излизането на скандалната книга, когато е "анатемосан". Тогава разбрах кои са истинските ми приятели, твърди той. В "Начален сигнал" публиката вижда един неизвестен до този момент Шумахер, който споделя лични терзания и болки, а освен това вдига завесата пред някои проблеми - допинг в Бундестима, сплетни, грешки в подготовката и други измамни истини за футбола във ФРГ. Между другото любопитно е защо у нас издателство "Народна младеж" слага на корицата на прочутата книга чешкия вратар Иво Виктор, но както и да е.

Иначе Шумахер определя сам себе си като "особняк". Глобен е от ръководството на Кьолн с шест хиляди марки, когато в началото на 80-те години изригва по адрес на холандската знаменитост Ринус Микелс, който води "козлите" по това време. "Нямам нищо против него като човек, но от футбол не разбира", казва Шумахер по адрес на бащата на "Тоталния футбол". Естествено, после отказва да плати глобата. "На мач срещу Вердер бях уловил вече топката, която изстреляха от 20 метра. Изведнъж обаче топката се изплъзна от ръцете ми и влезе във вратата. Веднага след това изтичах до крайния играч от стената и го потупах по рамото, за да подскажа, че грешката е негова. Това помогна - след срещата никой не ме обвини в несръчност", разказва за тарикатлъците си Харалд.

Сигурно всеки е чувал за случая "Батистон" и зверския удар по главата на французина през 1982 година, за който дори не е отсъден фаул. Нещата стават още по-тежки, когато Шумахер казва пред журналисти, че е готов да плати новите зъби в устата на френския защитник. Наречен е "чудовище" и как ли не още, а когато преди Евро'84 ФРГ гостува на "петлите" в Страсбург Юп Дервал предлага на вратаря да си даде почивка и да не излиза на терена. Шумахер обаче не би бил Шумахер - играе 90 минути и понася всички освирквания и ругатни.

Може би не знаете, но четири години по-рано вратарят пази със счупена ръка на финала на европейското първенство в Рим. "Фрактурата се получи в заключителната тренировка, когато някой стъпи на ръката ми. Но кой би се отказал от финал? Обадих се на моя лекар в Кьолн, който долетя в Италия и ми направи един здрав коктейл от обезболяващи", казва Харалд. "Маншафта" печели европейската купа, а две години след това се разминава със световната. Загубата с 1:3 от Италия през 1982-а обаче не е приета така болезнено от Шумахер, както тази от Аржентина след четири години. Всъщност той доста по-рядко говори за поражението от "адзурите". Апропо в книгата "Говорим за футбол" Мишел Платини е категоричен, че французите са щели да победят италианците на финала. Кой знае.

Драмата в Севиля не е само Батистон, безумните продължения, шестте гола и дузпите. Тя е много повече. Това е футболна класика в най-съвършен вид! Същевременно Тони Шумахер е известен и като един от най-добрите дузпаджии, не само на своето време. Каква е рецептата му? Даваме думата на легендата: "Вратарят трябва да поеме дълбоко дъх и да реагира. Моят трик бе воденето на бележки. В един малък жълт бележник си записвах кой с крак, как и къде стреля. Дали изпълнителят е техничар, или шутира силно. Още като резервен вратар съм записвал всичко. На световното в Мексико бях записал на ръкавицата си кой мексиканец къде стреля. Това го знаят малко хора. Освен това помощник треньорът Хорст Кьопел ми подсказваше дали ще бие някой техник, или пък играч със силен удар. Ако ръката на Кьопел беше вдигната - това означаваше силен шут. От мястото си, преди свирката за изпълнение на дузпата, вземах винаги под око стрелците: когато поставят топката на бялата точка, след вдигане на главата те много често хвърлят поглед към ъгъла, в който ще стрелят". Един легендарен вратар, разминал се на два пъти със световната титла и рискувал всичко, за да разкаже своята истина.

"Да бъдеш К.О., а да казваш О.К. Това е тайната на успеха"
Харалд Антон Шумахер

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook