Даниел Димов пред Sportal.bg: за раздялата с Левски, босовете на Черно море и живота в Турция

12 яну 2017 | 10:06
13031
0

През лятото на 2014-а година юношата на Черно море Даниел Димов сложи край на своята “синя” приказка. Сърцатият футболист реши да направи рязък завой в своята кариера и замина за Израел, където подписа с местния Макаби (Петах Тиква).

Одисеята му в Обетованата земя трая точно една година, след което дефанзивният полузащитник се насочи към южната ни съседка Турция. Там Димов сложи фланелката на втородивизионния Денизлиспор и заигра редом до други двама бивши левскари - Цветан Генков и Илиян Йорданов.

През това лято стигналият до националния отбор при селекционера Лотар Матеус полузащитник смени клубната си принадлежност, но остана в Турция. Как се чувства в настоящия си отбор Манисаспор, напрегнат ли е животът в страната предвид поредицата от терористични актове, защо се раздели със “сините” и мисли ли скоро да се завърне в България, Димов говори специално за Sportal.bg.

- Даниеле, здравей! За много години! Вече трети сезон караш зад граница, как се чувстваш?

- Здравей, за много години! Добре се чувствам. Играя редовно, спокоен съм. Нещата се получават. По принцип съм със семейството си в Турция, но в момента, заради обстановката, то е обратно в България, а аз съм сам тук. Бяхме няколко дни на лагер в Анталия и сега сме обратно в Маниса, готвим се за мачовете през новата година. Иначе хората тук са гостоприемни, учтиви, карат ме да се чувствам добре. За турския казват, че е труден език, но с изненада установих, че наистина имаме много общи думи, и това ми помогна много и да го науча по-бързо, и да се адаптирам по-лесно и по-добре.

- През лятото смени един отбор от турската 1.Лига с друг – Денизлиспор с Манисаспор. Защо се стигна до този ход и доволен ли си от избора си, като се има предвид, че в момента бившият ти клуб върви по-добре в първенството (б.а.: Денизли е 9-и, а Маниса - 16-и)?

- Договорът ми изтече. Принципно шефовете искаха да го подновят, но настъпиха промени - смени се цялото ръководство и не се знаеше какво ще се случи. През това време дойде предложението от Маниса и подписах. От Денизли отново ме потърсиха, този път вече новите шефове, с желание да подновя договора си, но аз вече бях поел ангажимент към настоящия си клуб.

- Договорът ти, ако не греша, е за 1+1 година. Вероятно, ако Маниса не успее да запази мястото си в групата, ще напуснеш. Мислиш ли вече за това какво ще се случи с теб през лятото и разговарял ли си с някого от ръководството?

- Да, така е, но дори и да искам, ако изпаднем, втората година няма да се активира по простата причина, че правилата в Турция са такива, че в трета дивизия чужденци нямат право да играят. Така че при всички положения ще си тръгна, ако не се спасим, защото договорът ми се анулира. Ще се борим, няма как, няма да е лесно. Просто тук ситуацията е малко по-сложна - много клубове са натрупали задължения при старите си босове и сега постоянно се отнемат точки. Малко е неясно какво точно се случва. Това от своя страна действа демотивиращо на нас, футболистите. Излизаш, играеш, печели три точки с много труд и пот на терена и някой ти ги взима за нещо, за което не си виновен. Такъв бе случаят с Денизлиспор миналата година, такъв е и сега с Манисаспор. Като цяло обаче вярвам, че основно от нас зависи дали ще се спасим. Ако се представяме добре, ако печелим срещите си, колкото и точки да ни отнемат, ще се спасим. Това, между другото, е основният проблем на клубовете от второто ниво на турския футбол - задълженията. Сменят се често собствениците, идват нови с фойерверки, с огромни обещания, обявяват големи цели и след това нищо - само задължения и проблеми. Клубовете сериозно си патят, отнемат се точки, налагат се глоби, забраняват се трансфери и е настина трудно. По принцип желанието на ръководството е да остана. Шефовете са доволни от мен, вървят ми нещата, играя редовно, имам и два гола. В един момент дори искаха и капитан да ме направят, но това няма как да стане, като се има предвид, че съм само от няколко месеца в състава и един от малкото чужденци. Аз самият не бързам, ще изчакам и ще видя какво ще се случи. Всичко зависи от това как ще се представи Маниса през пролетта, както и от обстановката в страната. За мен е важно семейството ми да е с мен и да се чувства спокойно. За един футболист навън е от изключително значение, когато съпругата и децата му са с него.

- Организационно как стоят нещата в Турция?

- Има няколко отбора в нашата група, които са на нивото на грандовете Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ. Но иначе като цяло във втора лига няма отбор без тренировъчна база и без терени. Всичко е напълно уредено. Но тук федерацията действа с твърда ръка и има ясна визия как да развива футбола. Дори отскоро се е въвело правило, според което годишно се заделят 8-10 млн. лири за футболистите, които не са си взели заплатите. След това тя ги събира от клубовете, като им спира приходи, премии и пр. Това е много добре за нас, защото ни дава нужното спокойствие. В противен случай я платят, я не. Отделно в момента федерацията отпуска пари на всеки по-голям град да си построи собствен стадион. Има специален проект, по който се движи и развива. Сега 4-5 отбора от нашата група играят на чисто нови съоръжения, а ние у нас толкова години вече един национален стадион не може да построим. Но Турция е на много високо ниво, икономически е много силна страна и база за сравнение с България няма. Когато ме поканиха в Маниса, ми казаха, че отивам в малък град. Когато пристигнах, разбрах, че става въпрос за население от 400 хил. души и 200 компании за керамика и техника. В Денизли бе същото - близо милионен град с 250 компании предимно за текстил.

- Ти сам спомена обстановката в страната. Притеснява ли те тя и усеща ли се напрежение сред футболистите, особено сред чужденците? Ти все пак имаш опит, тъй като първият ти отбор в чужбина – Макаби (Петах Тиква), бе от не по-малко неспокойна страна – Израел.

- В Израел също имаше напрежение, когато бях там. Тук сега също. Не мога да кажа, че хората се страхуват или има някаква паника, но определено се усеща леко напрежение. Просто твърде много неща се насъбраха напоследък и това си оказва влияние. Иначе смених Израел с Турция заради това, че договорът ми с Макаби изтече. Тогава Цветан Генков, който също прекара известно време в Левски, ми съдейства да си уредя трансфер при него в Денизлиспор.

- Да те върна малко назад. За три години и половина ти се превърна в основен футболист на Левски. Защо се стигна до раздялата ти със „сините“ и имаше ли вариант да останеш?

- Да, напоследък не са много играчите, които се задържат толкова дълго време на “Герена” (б.а.: Димов има 90 мача и 9 гола със синята фланелка във всички турнири). В интерес на истината Левски ми предложи нов договор за срок от две години, който бе и с подобрени параметри. Аз самият обаче исках да опитам късмета си навън. Вече бях на 25 и усещах, че е настъпил мигът. Гонзо ме взе на “Герена”, Гонзо ми предложи нов договор. С него сме в перфектни взаимоотношения, просто аз реших да поема по друг път.

- Кое кара един футболист да си тръгне от „Герена“ и да приеме оферта на отбор от Израел? Единствено финансов ли е стимулът?

- Странно е, да. Преди години, като малко дете, гоних топките на “Тича” и с треперещи ръце съм ги подавал на футболистите на Левски. За мен Левски е най-големият отбор в България. Футболът обаче е до време. Даваш всичко от себе си във всяка една тренировка и всеки един мач, играеш на максимума от възможностите си, но в един момент, като видиш, че не може да се стигне до трансфер, до продажба, взимаш нещата в свои ръце. Финансовите измерения у нас, като изключим Лудогорец, разбира се, са несравними с тези в чужбина.

- Следиш ли какво се случва в бившите ти отбори Черно море и Левски? Какво е мнението ти за представянето им и за първенството ни като цяло?

- Следя, разбира се, как да не следя? Имам “Булсатком”, гледам мачове постоянно. На 100% не съм запознат с регламента на Първа лига, но то май и някои от треньорите също не са (смее се). Нашето първенство е интересно дотам, че да се види кой ще играе в Европа и кой ще изпадне. Ако ще още пет или десет плейофа да направят, Лудогорец няма кой да го мръдне от първото място. Може би, ако онзи сезон, в който бяхме толкова близо до титлата и купата, се бе развил по различен начин, нещата щяха да са съвсем други сега. Тогава, при Иво Тонев, отборът бе в много добро състояние от всяка една гледна точка. Играехме силно, движихме се добре в първенството. Ако бяхме взели златните медали в края, можеше и да не се стигне до тази хегемония на Лудогорец. В Разград развиват клуба, докато виждаш какво се случи на “Герена” впоследствие - смениха се много ръководители и треньори, върна се Сираков, тръгна си, изредиха се толкова специалисти начело на отбора и пак нищо.

Другият ми бивш клуб - Черно море, всяка година е константа в първенството и се развива бавно, малко по малко. Собствениците са прекрасни хора. Аз съм от дете на “Тича” и такова отношение, каквото съм срещал там, никъде другаде не съм виждал. Не се шуми излишно, не се правят гръмки изказвания пред медиите. Работи се здраво, а думата е мъжка. Виждате колко добри за родните стандарти футболисти се задържат дълго време във Варна и играят с удоволствие за Морето.

- Трудно ли е навън?

- Няма как да е лесно. Друго място, друг език. Особено когато излизаш за първи път, е много трудно. Но пък така изграждаш характер, израстваш не само като футболист, но и като личност. Всичко обаче зависи и от човека до известна степен, и от мястото, отбора, в който отива.

- Преди години бе повикан за два двубоя на националния отбор от тогавашния селекционер Лотар Матеус? Очакваш ли, че в един момент Петър Хубчев може да те забележи?

- Радвам се, че напоследък започнаха да викат и момчета от втора дивизия на Турция. Кой знае, може и моят ред да дойде в един момент.

- Зимният трансферен прозорец не е толкова вълнуващ, колкото летния, но все пак имало ли е интерес към теб и същетвувала ли е възможност да смениш отбора?

- По принцип има интерес от няколко клуба, но засега съм в Маниса, ще видим. Основната ми цел е да си спечеля трансфер в Суперлигата. Мисля, че е възможно. Запитвания от България не е имало, но и моето желание е да продължа кариерата си в чужбина. В разцвета на силите ми съм, след няколко дни ще навършва 28 години, така че ми е рано за завръщане у дома.

- Даниеле, благодаря ти много за разговора! Пожелавам ти успех!

- Благодаря много и аз!