ВК ЦСКА приема руския гранд Белогорие (Белгород) в първа среща от 1/16-финалите в турнира за Купата на ЦЕВ. Мачът е на 7 декември от 19:00 ч. в зала „Универсиада”. Седмица преди двубоя CSKAVOLLEY.ОRG се свърза с Николай Николов, който даде специално интервю за нашия сайт.
- Ники, по-специален ли ще е за теб мачът с ЦСКА?
- Разбира се, че ще е по-специален. Първо, завръщам се в България, за да играя срещу български отбор, което няма как да не е до някаква степен неприятно. Защото все пак съм българин и би ми се искало да съм от другата страна, но с оглед на възможностите, които имаме в България, знаем, че на нас ни се налага да работим в чужбина и така се получи, че ще играя срещу ЦСКА. Това е отбор, който много обичам и много ми е помогнал. Но такава ни е работата. Случва се. Трябва да загърбим сантименталните отношения и да си свършим работата на игрището.
- Ти си състезател на ЦСКА от 2009 година. През последните два сезона обаче ти се налага да играеш срещу ЦСКА. Защо се стигна до там и какво ти коства това?
- Аз съм закърмен с ЦСКА, понеже баща ми е бивш военен. Той е цесекар и в кръвта. Аз също винаги съм подкрепял ЦСКА. Винаги съм казвал и никога няма да го скрия - това е отборът, който ме изкара от една доста тежка ситуация преди години. Познавам всички хора там. Изпитвам много добри чувства към всички, които работят в клуба. Надявам се да е взаимно. Но, както казах, искаме или не искаме, това ни е работата. Не за първи път ще се изправя да играя срещу приятели. Ще го направя. Но винаги е по-трудно, когато от другата страна има хора, на които държиш и в чиято компания се чувстваш добре, които са ти помогнали, споделял си щастливи мигове с тях. Трябва да положиш повече усилия, за да играеш в такава ситуация.
- Белогорие е големият фаворит в двубоя. Може ли да има подценяване?
- Абсолютно никой няма как да говори за подценяване в толкова сериозен отбор. Тук всички осъзнават, че класите са различни. Това е реалността, но никой не подценява ЦСКА. Подготвяме се на пълни обороти, понеже след два дни играем Купа на Русия, на която сме домакини и се надяваме на добро представяне. С оглед на тежкия шампионат в Русия, със сигурност треньорското ръководство ще опита да даде възможност на някои от основните състезатели да починат най-вероятно в мача с ЦСКА. Но това не означава, че те няма да пътуват. Със сигурност ще бъдат готови. Но това са мои предположения и неща, които чувам. В крайна сметка треньорът решава и ще прецени. Но, доколкото аз чувам, на Сергей Тетюхин, който въпреки че е на 42 години, се справя феноменално, ще му бъде дадена почивка в този мач.
- Изпревари малко следващия ми въпрос. В пълен състав с всички звезди ли ще пристигне Белогорие в България?
- Да, всички пътуват. Това е, което аз имам като информация, освен ако нещо не се промени в последния момент. Това е с оглед на ситуацията, че играем в София и оттам директно тръгваме за Русия, но не за Белгород, а пътуваме за Нижневартовск, понеже имаме мач от вътрешното първенство. Програмата е доста тежичка и затова, с оглед на ситуацията, треньорът се опитва да даде възможност за почивка на състезателите, които са в по-напреднала възраст или са се натоварили от мачовете досега.
- Питаха ли те вече за ЦСКА?
- Нормално е да ме попитат. Казал съм им, че това е млад отбор, съставен от млади и опитни състезатели. Смятам, че нещата би трябвало да се развият в наша полза, ако подходим отговорно към мача. В никакъв случай не трябва да подценяваме отбора на ЦСКА. Абсолютно всички момчета са със същата нагласа като моята. За мен най-важното е да се получи хубав мач, празник на волейбола, защото не всеки ден такива отбори идват в България. Смятам, че хората ще го оценят. Надявам се залата да се напълни, защото на игрището могат да видят четири олимпийски шампиона, както и настоящи европейски шампиони Сергей Гранкин и Максим Жигалов. Отбор, съставен от много качествени състезатели, с много призови отличия зад гърба си. За всеки един любител на спорта, не само на волейбола, би било удоволствие да види тези легенди, защото за мен Сергей Тетюхин е човек-легенда. Така го наричат и в Русия и той го заслужава.
- Изненада ли те фактът, че ЦСКА ще е домакин в зала „Универсиада”, а не в зала „Арена Армеец”?
- Не, изобщо не ме изненада с оглед на ситуацията, която е в България. Знаете за какви наеми става въпрос. Отделно знаем, че през последните 7-8 години финансовото състояние на ЦСКА не е цветущо. Със сигурност те са се стабилизирали, благодарение на спонсора, който имат, и аз съм много щастлив от тази гледна точка. Защото клуб като ЦСКА заслужава да има стабилност. Но не смятам, че са много клубовете в България, да не кажа, че няма нито един, който може да си позволи да плати такива цифри, които се искат в „Арена Армеец”. Така че няма изненада. Аз даже бях сигурен, че няма да играем там. За съжаление. Защото най-хубавата зала в България се ползва за концерти. А все пак това е спортна зала и предназначението й е за спорта. Това е проблемът. Но нищо не можем да направим.
- Следиш ли това, което се случва в българското първенство?
- Доколкото мога в интернет гледам какво се случва. Успях на няколко пъти да гледам и мачове на живо, имам бегла представа.
- Какво мислиш за настоящия отбор на ЦСКА?
- Представя се добре, като изключим мача с Бургас. Там дали напрежение или нещо друго си изигра ролята, не знам. За момента се справят добре. Шампионатът е доста интересен. Не съм много запознат с отборите, къде какви състезатели има. За мен изненада е Пирин (Разлог). В момента Пирин е лидер в първенството. Нямах представа, че този отбор може да покаже такава игра, защото много отдавна не съм ги наблюдавал. Даже чувам имена, които не познавам. Има много млади момчета, а аз вече не съм в тази графа, а при по-опитните. Изпуснал съм следата. Но е хубаво, че се получава оспорван шампионат. Лидерството се сменя през 1-2 кръга, има заряд. Има чужденци, които вдигат качеството. Гледах мач на Монтана. Руските момчета се справят добре. За любителите на волейбола е хубаво така да си остане, до края да няма само един изявен лидер, както се получаваше в Русия със Зенит. Така се губи тръпката. Дано това, което се случва в България, да не знеш кой кого ще победи, да се запази до края.