Хокеистът Данаил Владовски е най-новият участник в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите и зрителите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Този път правим изключение и ще ви запознаем с историята на 12-годишния Владовски, който обаче редовно играе с по-големите. Състезател е на хокеен клуб Левски-София.
Кръвта вода не става
Изразът “Кръвта вода не става” напълно кореспондира с историята на Данаил Владовски. Баща му е покойният легендарен национален състезател Румен Владовски. Данаил стъпва на пързалката 9-годишен именно под влиянието на баща си.
“Започнах, защото ми харесваше на леда - аз съм едър и останалите нямат шанс”, с ентусиазъм говори за първите си стъпки в хокея тийнейджърът.
Условията в България за хокей на лед определено не са от най-добрите, но въпреки това се намират ентусиасти, които да се занимават с този спорт. Данаил е съгласен, че хокеят на лед не е много развит в България, но го харесва, защото е контактен спорт.
Контузии
Като контактен спорт, логично изниква въпросът дали няма много контузии: “Аз съм на 12 и трябва да играя по-внимателно, но когато играя с по-големите, мога да ги удрям. Не внимавам много, защото трудно се контузвам и съм свикнал.”
Данаил е наследил фигурата на баща си и още на 12 е доста по-едър не само от момчетата на неговата възраст, но и от някои от по-големите. Все пак изпитва леко притеснение, когато излиза срещу батковците на леда, макар това да му се случва доста често: “Изпитвам леко притеснение, но си казвам, че това е придизвикателство и трябва да се справя.”
НХЛ и любим играч
Младият чаровник е фен на НХЛ, а любимият му играч е Сидни Кросби, когото определя като най-добър в лигата.
Нивото на хокея в България и какво го задържа в този спорт?
Данаил е съгласен, че хокеят в България не е на много високо ниво, но признава, че за момента в този спорт го задържа желанието му да се усъвършенства, да става по-добър и по-силен.
Играе като десен гард и трябва да спира крилото - да му взема шайбата и да я подава на някой от съотборниците си, който да продължи атаката.
12-годишният талант споделя, че преди време е тренирал и плуване за около две години, но му е било трудно да съчетава двата спорта и е трябвало да избере един от тях. Спира се на зимния спорт, но е благодарен, че плуването му е помогнало за физическото развитие, което сега му е от полза в хокея.
Училище и тренировки - ръка за ръка
Данаил е само на 12 и тренировките му не са толкова интензивни, както е при по-големите. За момента успешно съчетава спорта и учението. Признава, че дори е възможно в средата на седми клас да спре за известно време тренировките, за да може да учи спокойно за матурите, но след това веднага ще се върне на пързалката.
Не лети в облаците и признава, че тренира хокей основно за здраве, макар да е доста добър за възрастта си. Категоричен е, че иска да се насочи към професия, в която се изкарват много пари. Вече дори има и идея каква да е тя - IT специалист.
“Лесно ми е да работя с компютър, знам всички основни неща и не е толкова трудно”, завършва Данаил.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)