Стара Загора - войнишката любов на Христо Стоичков (снимки)

Стара Загора е оставила траен отпечатък в Христо Сточиков. Именно там той отбива войнишката си служба, а приятелите му от тези години все още си спомнят за него с усмивка.

На 19 години Камата облича екипа на ЦСКА, след като е защитавал цветовете на "Юрий Гагарин" и Хеброс. Талантът му не може да се скрие – Ицо бързо се превръща в любимец на "червените". Чепатият му характер обаче има същото свойство – появява се често и на неподходящи места. Така през 1985 г. Стоичков е един от основните участници в сбиването на финала за Купата на България между ЦСКА и Левски.

Костадин Янчев фаулира грубо Емил Спасов, той го хваща за гушата и тогава необузданият Стоичков се намесва. Заформя се меле на терена, което продължава и в тунела.

Очевидци твърдят, че Камата е един от футболистите, посегнали на служителите на реда, а като последица той, заедно с Наско Сираков, Боби Михайлов и Емил Велев, получават наказания да не играят до живот.

Дни след мача Стоичков влиза в казармата – по дънки, с червена жилетка и предварително обръсната глава. Всички в поделението в Стара Загора знаят кой ще служи при тях. На 18 октомври 1985 г. бъдещата футболна легенда полага клетва като свързочник – линейчик във взвод за управление на артилерийски дивизион. Пратен е в поделение 26110 в града, което се намира до бирената фабрика и срещу комплекс "Загорка" в парка.

Футболната му слава му носи известни привилегии.

"Назначих го за старши на новобранците. Викахме му "капитана на отбора". Беше изпълнителен, роден лидер", разказва преди време о.р. майор Атанас Ангелов.

"Първите дни след наказанието и особено, когато влезнах в казармата в Стара Загора, друго нямаше какво да се прави, освен 5:30 часа сутринта да ставаш. Аз бях малко артелчик, така че там си режех каквото си поискам. В мен беше ножът. Въобще не съм се жалил за нищо", спомня си самият Стоичков.

Камата бързо се ориентира в новата среда и създава множество приятелства. Очаквано той попада и в армейския отбор на Стара Загора. Командирите му разчитат, че заради еднаквите прически на войниците, никой няма да го познае и Стоичков играе, въпреки забраната.

Той поддържа форма и с отбори от долните дивизии, като Опан или Бяло поле.

"Докато противниците му се усетят, той вече е вкарал 2-3 гола", спомнят си негови командири.

Престоят на Стоичков в поделението в Стара Загора обаче продължава само 10 месеца. Заради предстоящото участие на българският национален отбор на световното първенство в Мексико, участниците в побоя са реабилитирани, а скоро Ицо отново облича фланелката на ЦСКА.

Градът на липите обаче остава в сърцето му и заради едно обещание. Пред библиотекаря Стоичков категорично заявява: "Един ден ще стана номер 1 в света и ще играя в Барселона".

32 години след заръката си, той ще се завърне като победител! Компания ще му правят бившите му съотборници в каталунския тим, които са доказателство, че когато Камата иска нещо, то се случва.