)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Дейвид Гилик е двукратен европейски шампион на 400 метра в зала от първенствата в Мадрид през 2005 г. и Бирмингам през 2007 г. Ирландецът има на сметката си и бронзово отличие с щафетата на 4 по 400 м от планетарния форум в зала в Будапеща през 2004 г. През 2014 г. той прекрати кариерата си след серия от контузии.
На Световното първенство по лека атлетика в Лондон по-рано този месец 34-годишният Гилик беше в ролята на телевизионен журналист. Бившият атлет даде специално интервю пред пратеника на Sportal.bg в английската столица Рая Иванова, в което говори за края на кариерата си, за новите предизвикателства, какво е да бягаш 400 м, ще има ли нов световен рекорд на една обиколка скоро и др.
- Дейвид, вие сте двукратен европейски шампион на 400 метра в зала, какво си спомняте от кариерата си?
- Да печелиш медали е страхотно. 2007 година в Бирмингам беше невероятно - на подиума, със златния медал, слушаш националния химн - това са неща, за които си мечтал. Аз обаче винаги съм искал да бъда състезател от световна класа - като големите нации от рода на САЩ, Ямайка и др.
Голямата ми цел беше да сляза под 44 секунди на 400 м. Те успях да го направя, но завърших шести на Световното първенство в Берлин през 2009 г. Като се звърна назад към кариерата си моят пик беше на световната сцена - бях във финала, така че спокойно мога да кажа, че бях сред най-добрите атлети в света.
- Имахте много контузии в последните години и завършихте кариерата си през 2014-а година. Как е сега от другата страна на пистата - като журналист?
- Различно е. В края на кариерата си бях тъжен, разочарован. Имах контузия, завърнах се, имах втора контузия, пак се завърнах и след третата контузия си казах, че е време да завърша кариерата си.
Беше ми тежко, когато спрях със спорта, пистата все още ми липсва. Но да бъдеш от другата страна и да гледаш е трудно, исках да бъда обратно на пистата. Миналата година започнах работа в телевията и наистина се наслаждавам на това, което правя. Пак съм близо до атлетиката. Аз представях родината си на олимпийски игри и съм щастлив от този факт. Когато съм вкъщи, продължавам да гледам атлетика по телевизията и истински се наслаждавам.
- Участвахте на състезанието за медии на Световното първенство в Лондон, където се бягаше 800 метра. Какво беше за вас усещането да бягате два пъти повече - по-трудно ли ви беше от 400 м?
- Бях нервен, защото никога не бях бягал 800 метра. За мен това е като маратон. Когато застанах на пистата, си казах: "ок, пробвай да бягаш всяко 200 м за 30 сек". Когато минах първата обиколка и съдията каза, че остава още една, започнах да си мисля за спиране, но си казах, че просто трябва да продължа. Имах затруднения с гърлото и гърдите. На 600 м все още си повтарях, че просто трябва да продължа. Изпитах различен вид болка - в гърлото.
На 400 м болката е в краката и в главата ти - тя просто пулсира. Все пак се наслаждавах на състезанието. За мен беше предизвикателство. Исках да бягам под 2 минути, но не ми се получи.
- С какво друго се занимавате в момента освен с журналистиката?
- Преди 4 години спечелих кулинарното предаване “Мастър шеф” в Ирландия и това отвори много врати пред мен, така че в момента работя с някои фирми в този бранш (здравословно хранене, диети). Правя и двете неща успоредно, опитвам се да разпределям добре времето си, защото остарявам и трябва да изкарвам пари. Също така имам и малко момченце вкъщи.
- Имате ли сега повече време за семейството си, отколкото по време на активната си кариера?
- Всъщност се опитвам да имам повече време за семейството си, но трябва да плащам сметките и да изкарвам пари отнякъде. Работя за себе си и трябва да използвам всяка възможност, която се отвори пред мен. Понякога работя вечер, понякога прец уикендите. Трудно е, но трябва да се работи. Понеделник е моят свободен ден и се опитвам да го прекарвам със сина си. Но наистина съм доста зает.
- Посещавал ли сте някога България и познавате ли някои от нашите атлети?
- Никога не съм се състезавал в България, не съм идвал във вашата страна. Имате ли тук състезател на 400 м?
- Не.
- А колко голям е вашият отбор тук?
- Осем души.
- Подобно на ситуацията при нас, ние имаме 11 атлети. Но ние винаги се опитваме да развиваме спорта и да го популяризираме в медиите. Това е голяма битка, защото при нас най-популярният спорт е галски футбол.
- Какво е мнението ви за финала на 400 метра в Лондон?
- Жалко е, че нямаше битка между Маквала и Уейд ван Нийкерк. Нийкерк със сигурност щеше да спечели, но Маквала щеше да го натисне и да се получи по-силен резултат. Все пак бягането беше бързо - имаше слизане под 44 сек.
- А какво мислите за световния рекорд - ще може ли ван Нийкерк да свали рекорда под 43 сек в следващите години?
- Мисля, че може да го стори още следващата година. Според мен е способен на бягане под 43 сек. Той има скорост, а също и много добра техника. Когато е уморен, не спира, а просто продължава да движи ръцете и върви напред. Това е много важно в последните 50 метра, ако искаш да си бърз. Той определено е много талантлив, но мисля, че тази година му беше малко по-трудно, защото състезанието беше в Лондон, където не е много топло. Смятам, че ако състезанието беше в по-топла страна, той щеше да бяга много по-бързо.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)