Нова вълна родни треньори напира от Европа - българин селектира най-големите таланти на Австрия

Александър Гицов е от вълната на най-младите български специалисти, които са решили да тръгнат по пътя на треньорството с европейска и модерна школовка. Едва навършил 30 години Гицов вече има сериозен опит и познания в професията си. Като треньор на деца започва кариерата си в малкият австрийски клуб Пост ШФ (Виена), след което продължава развитието си във втородивизионния ШФ Хорн. С възпитаниците си той става шампион на провинцията при U15 през 2015 г. Добрата му работа го издига до позиция на помощник треньор в тима от Долна Австрия през сезон 2016/17.

Желанието за непрекъснато задълбочаване на познанията и навлизане във все по-голяма дълбочина в постоянно променящите се тенденции и разбирания за тренировъчния процес и играта като цяло го води на множество специализации в големи европейски клубове като Манчестър Сити, Аугсбург и Еспаньол. Отделно от това завършва специалност “Използване на видео и статистически анализи във футбола” в германски университет и специализира към водещата фирма в областта Prozone (по настоящем STATS). В момента пък е ръководител на отдел към Австрийския футболен съюз, като с длъжността си е отговорен за подбора на най-талантливите деца в своята област.



Какво представлява работа ти към Австрийската федерация?

Работя към център на Австрийската Футболна Федерация за областта Долна Австрия (немск. Niederöstrerreich). От 17 години Австрийската Футболна Федерация работи с проекта на така наречените Центрове за футболно обучение ЛАЦ (LAZ - Landesverbands Ausbildungs Zentren). Тези центрове са разпределени на регионален принцип и имат за цел да селектират най-талантливите деца на възраст между 10-14 години от клубовете в региона, които да тренират заедно между 2 и 4 пъти в седмицата. През останалото време те са на разположение на клубовете си за тренировките и мачовете. Центровете служат като подготвително стъпало за академиите, които в Австрия поддържат отбори за възрастовите групи U15 – U18. В нашата област има 5 такива центъра и моята функция е мениджър на един от тях. Като такъв съм отговорен за подготовката и провеждането на тренировъчният процес въз основа на годишният план подготвен от федерацията, селектирането на отборите – подготвителен, който включва деца между 10 и 12 години и основен – деца между 12 и 14 години и ръководенето на тренировъчните занимания заедно с треньорския екип – при нас той е съставен от 21 човека и включва мен, 3 асистенти, 9 помощник-треньори, 3 треньори на вратарите, 3 треньори по атлетическата подготовка, 2 физиотерапевти и 1 треньор по индивидуална тактическа подготовка.

Какви са предимствата на тази система в юношеския футбол?

Преди всичко това са единната концепция и конкуренцията. Аз съм на мнение че във всяка структура конкуренцията поражда качество. В нашия случай в Австрия е изключително развит полупрофесионалният и аматьорски футбол. Така в нашия регион има около 40-50 клуба, които поддържат детско-юношески отбори и участват в съответните шампионати. Така в дадена възрастова група обикновено се случва да има едно дете, което в момента е значително по-подготвено от останалите деца. Тренирайки само с тях в един момент то несъзнателно губи мотивация, тъй като не вижда предизвикателство пред себе си. Обикновено за децата предизвикателството са самите те и това, че някой друг може да прави нещо по-добре от тях. Така нашата задача е да селектираме тези таланти, гледайки на живо между 5 и 10 мача всеки уикенд, посещавайки детско-юношески турнири и контактувайки непрекъснато с клубовете и да създадем за тях среда с повишена конкуренция поставяйки ги с таланти от другите отбори в една група.

Ние селектираме първоначално около 60 деца от две възрастови групи, които тренират в 3 подготвителни центъра по два пъти в седмицата– 20 във всеки един от тях. След 2 години от 60те селектираме 20, които продължават в така наречената основна група. Останалите се връщат по клубовете си. Тези 20 деца тренират по 4 пъти в седмицата с мен и част от останалите треньори. Тяхното обучение продължава още две години. След неговият край те продължават развитието си в академиите, които в Австрия са 12.

По отношение на концепцията, то тя е централно определена от Австрийската Футболна Федерация. Разликата е само в модела на игра и в профилирането на играчите като изисквания по постове. Тези детайли се съгласуват и определят със спортният директор на областният център. Така се създава единна методология на работа, която да съответства на изискванията на академиите и съответните юношески национални отбори. С последните сме в постоянен контакт като те са отговорници за центровете и извършват мониторинга върху тяхната работа.

Завръщаш се от посещение на базата на Еспаньол, заедно с още няколко български треньори, какви са впечатленията ви от видяното?

В организационно отношение разлика няма, дори смея да твърдя че академиите в Австрия превъзхождат от към инфраструктура. Разликата идва в ясно изградената и опростена структура за това в каква фаза по какъв начин трябва да е периодизиран тренировъчният процес. Но определено най-голямата разлика идва от детайлите в този процес. Както в Еспаньол, така и в Барселона, където имахме възможност да наблюдаваме тренировка на отбора им до 14 години, се обръщаше изключително внимание върху позиционирането на тялото спрямо игровата страна и подготвянето на пространството за получаване на подаване и по нататъшното отиграване на топката. Като цяло беше една много полезна седмица за всички нас, за което съм благодарен на Космо Футбол за перфектната организация.

Какви са тенденциите в тренировъчния процес в Европа?

Моите наблюдения са най-вече върху процесите в Германия и Австрия, където в организационен план се търси по-голяма комплексност, в тактически - по-голяма гъвкавост, а тренировъчните процеси са по-скоро индивидуално и групово насочени. Какво имам предвид с това… До сега разглеждахме футбола като организационна структура изградена от 4 фази – владение на топката, преход след загуба на владението, игра срещу топката или по друг начин казано игра във фаза защита и преход след спечелването на владението. Досега тенденцията и това, което ние разглеждаме като моменти в нашата работа е към обособяването само на две фази – владение на топката, което само по себе си изисква отборна организация, осигуряваща достъп до зоната, в която евентуално тя може да бъде загубена. Тоест изисква и фазата на преход при загуба на владението. И втората фаза – игра във фаза защита, при която обикновено отборът е така подреден и изпълнява такива функции, че да спечели владението при определени обстоятелства и да организира контраатака. Тоест автоматично се изисква и фазата на преход след спечелване владението на топката.

Когато говорим за тактическа гъвкавост, то тя е свързвана със загубата значението на игровите схеми. Те могат да са видят може би за около 10 минути по време на мач. Точно заради това ние работим с линии, зони и сектори. И в зависимост от зоната и сектора, в който се намира топката имаме определен брой играчи в линиите. Така например ние играем както във фаза защита, така и във фаза атака с 4 линии, съответно 4 зони и при Футбол 9 с 16 сектора. Нашето изискване е при владението на топката в средните 2 зони (втора и трета) да има задължително 4 играчи, без значение дали това са двама от защитниците, отишли една линия по-високо или двама офанзивни полузащитници върнали се една зона по-назад. По отношение на индивидуалната и групова подготовка, то аз смятам че тук има огромен потенциал за развитие и доусъвършенстване като това важи не само за детско-юношеският, но и за мъжкият футбол. Така например от 4 тренировки в седмицата ние имаме една отборна, една групова и 2 индивидуални. В груповото занимание целта е да се работи за отделна линия или за работата на група играчи в определена зона от терена като тя е главно позиционно насочена.



В индивидуалното занимание, което по същността си също е позиционно насочено се работи само върху определен сектор и върху действие, което се случва в този сектор – например движение на офанзивният халф без топка, създаване на пространство и вкарване на топката в пространството между защитата и халфовата линия. Като тук треньорските указания са насочени само към играча, който участва в това действие – в моят пример офанзивният халф. Целта е да може да му се даде максимално точна и детайлна информация по отношение позицията на тялото при поемане на топката, сигналите за освобождаване от противниковият състезател и т.н.

В какво отношение България изостава от Европа по отношение на ДЮШ? Защо?

Аз нямам наблюдения в детайли за работата на ДЮШ в България в последните години, като информацията ми е главно от разговорите ми с колеги, които работят в България. Но смятам, че е видимо изоставането във физическата подготовка, инфраструктурата и липсата на единна дългосрочна концепция. За мен първите две са константни величини, които обаче не зависят толкова от школите, колкото са по-скоро държавен въпрос. Физическата подготовка е проблем, заложен най-вече в училищата и не толкова в школите. И тук визирам на първо място часовете, които са включени в годишната програма и след това качеството на учебният процес. Така например тук децата още от най-ранна възраст имат между 6 и 8 часа физическо възпитание на седмица, които са разделени в различни дисциплини – атлетическа, гимнастическа подготовка и т.н.. Отделно спортните училища са на изключително високо ниво и един играч освен чисто футболните тренировки, които получава в клуб, център или академия, участва в училищните отбори по волейбол, хандбал, баскетбол, плуване и други. Тоест на първо място едно австрийско дете, както е в примера, между 8 и 12 годишна възраст стига първо до по-голям брой часове чисто спортна подготовка и след това една многостранна физическа подготовка, която развива неговият двигателен апарат. Това е нещо, което няма как да бъде компенсирано в школите с 3 до 4 тренировки на седмица. От тук се получава и голямата разлика по отношение на физическата подготовка.

По отношение на инфраструктурата то там проблемите са заложени според мен не толкова на най-високо ниво, а по скоро в по-малките и аматьорските клубове. За пример само във Виена има 48 клуба, които развиват детско-юношески футбол отделно от топ тимовете като Рапид и Аустрия. Всеки един от тези, клубове разполага с минимум един естествен и един изкуствен терен с осветление. Отделно от това през зимните месеци е на разположение на всеки от тях зала в съответния квартал, в която в повечето случай се провеждат тренировки по футзал, който е застъпен в концепцията за развитие на таланти. Тези тренировки от своят страна помагат изключително много за техническото и индивидуалното тактическо развитие. Така развивайки аматьорските клубове, федерацията, центровете за развитие и академиите имат много по-голям избор при селектирането на таланти. Тоест на първо място се набляга на количеството и след това от един определен етап (на повечето места U12) започва един постепенен селекционен процес и се набляга на качеството.



Темата дългосрочна концепция е много обширна, но според мен трябва да съществува първо един централен модел за това кога, как и какво трябва да залегне в спорно-техническото обучение на съответните възрастови групи, какви са изискванията на съответните позиции и каква трябва да бъде атлетическата подготовка в съответните фази на обучение. В тази връзка за мен всеки един от отборите в Елитните групи трябва да има по един треньор за атлетическата подготовка в трите фази на развитие 7-11, 12-14, 15-18 години, които да осигурят подготовка имайки предвид спецификите, които споменах по-горе. Отделно от това най-опитните треньори трябва да бъдат отговорни за възрастовите групи от U8 до U12, просто защото това е основният етап във футболното образование. Всичко след това е просто надграждане. Но ако липсва качествено основно обучение се започва един непрекъснат процес на компенсиране, наваксване и забавяне при развитието, което в крайна сметка рефлектира върху качеството на крайният, който в нашата действителност са големи липси по отношение на тактическото обучение. Имайки подобна концепция клубовете също трябва да създадат своя собствена такава, базирана на нея, но и индивидуализирана по отношение модела на игра и спецификата на тренировъчния процес. По този начин се създава най-важното за всяка школа – собствена идентичност и се предотвратява нещо, което се получава в момента, а именно – всеки треньор сам да определя това за своят отбор. Така се получава една липса на последователност, при която играчите преминават всяка година през напълно различен тренировъчен процес, модел на игра, тактически указания, физическа подготовка и т.н.

Но според мен една от основните области, в която има големи липси и съответно потенциал за развитите в България е използването на дигитални технологии в ежедневния работен процес. Естествено това е отново въпрос, който опира до финансиране, но тенденцията в Европа е към насочена към все по-голямо използване на видео анализи и статистически данни в ежедневният работен процес. Първо информацията, която се получава е ключова за изготвянето на игрови план за дадена футболна среща и след това улеснява треньорите при техните индивидуални разговори с играчите. Както вече споменах по-горе, това което виждаме е много по лесно за възприемане, усвояване и възпроизвеждане в игрова ситуация.



Какви са наблюденията ти върху българските отбори по отношение на тренировките и какво трябва да се промени, за да има повече успех?

Както вече казах нямам наблюдения в детайли и няма как да кажа какво трябва да се промени, за повече успехи. Но тенденцията в европейския футбол е за по комплексен тренировъчен процес, който да е максимално доближен до мачовата действителност. Целта е да се избяга от изолираните упражнения тип пас комплекс, при които няма противник от типа А подава на B, който подава на C и т.н. И ако те например са добри за развиване и подобряване на първото докосване, не носят никаква информация на играча, която той може да използва в игрова ситуация, не развиват мисленето и неговата креативност и най-вече нямат никакъв тактически елемент.

Много важен момент е да се разбере, че особено децата са в състояние да повторят движения и действия в игрова ситуация, които вече са били преживени в тренировъчният процес. Тоест няма как да повторя упражнения или модел за игра в атака при който няма противник в игрова ситуация, при която съм подложен на пространствен, времеви и човешки (под формата на противников състезател) натиск. Този тип упражнения могат да бъдат заместени от игрови форми, например под формата на квадрати или така нареченото рондо, които съчетават в себе си много индивидуални и групови тактически елементи, но в същото време и много технически елементи, които обаче този път трябва да бъдат изпълнени под натиск. Тези игрови форми трябва още в ранните етапи на обучение, след началното профилиране на играчите (определяне на техните позиции) да бъдат позиционни.

Според мен основните затруднения, които младите футболисти в България имат са свързани с тяхната индивидуална тактическа подготовка, най-вече във фаза атака. Техните затруднения идват преди всичко в движението им без топка при собственото си позициониране или при ситуации, в които трябва да създадат пространство за трети играч. Това е и нещото, което в повечето случай се оказва ключов фактор, когато дойде момента за преминаване в мъжкия футбол. В тази връзка смятам, че съотношението игра в атака към игра в защита в юношеският футбол трябва да е 90:10 в етапа 7-11 години, 70:30, в този от 12 до 14 години и 60:40 в този от 15 до 18 години. Като от особено значение особено в първата фаза е да се наблегне игра през отделните линии, а не на директното и в повечето случаи по-сигурното подаване направо в последната третина. Важно е да се работи върху самочувствието на играчите първоначално да играят ситуации 1 на 1, а в по-късен етап и способността да създават 2:1 ситуации. Последният момент смятам, че е същността на играта в атака.

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe