Какво каза Кубрат Пулев на героя Краси Георгиев след 36-часовото му бягане на пътека

Ултрамаратонецът Краси Георгиев демонстрира невероятна воля и дух, записвайки историческо постижение. 42-годишният софиянец завърши успешно първото в света 36-часово бягане на пътека (246 километра в столичен мол). Събитието беше с благотворителна цел и бяха събрани повече от 16 хиляди лева, които ще бъдат използвани за тренировъчни спортни лагери на деца, преборили рака, както и покриване на разходи за участието им на голямото международното състезание "Игри за победители" 2018 в Москва. Единственият българин, завършил най-тежкото състезание в света - "Бадуотър", провеждащо се в Долината на смъртта в САЩ, не показа и за миг колебание по време на 36-часовото си предизвикателство. Героят даде интервю пред БЛИЦ, правейки любопитни разкрития за изпитанието, което мина с отличен:

- Краси, поздравления още веднъж! Осъзнаваш ли какво направи всъщност?- Никой не осъзнаваше какво може да направим, а видяхте какво стана. Всичко избухна, получи се нещо велико. Защото в крайна сметка тази луда идея се превърна в национално нещо. Не се страхувам да го кажа, защото се видя от всички. Наистина си беше нещо велико.
- Как всъщност се роди тази "луда идея"?- Докато тичах на пътеката в един фитнес. Исках да разбера колко часа мога да го правя. Максималното ми тичане на пътека преди "36 часа" беше 8 часа. Реших да свържа тази луда идея с децата. Те са героите, като знам през какво са преминали. Преборват рака, след което участват на състезания, имат си своя Олимпиада, и печелят медали за България. Това ме трогна. Много благотворителности има, но е важно да излезеш от кутията и да погледнеш благотворителността от друг ъгъл. И точно това направихме. Аз не исках да се чува "дайте ми, за да им дадем", а исках да водя хората с пример, с нещо, което мога да правя - тичането. И видяхте колко много хора ме последваха.

- Защо не беше 12 или 24 часа, а чак 36?
- Сториха ми се малко. Е, замислих се за 24 часа, но си казах "защо пък да не са 36 часа!?".

- Какви бяха първоначалните ви очаквания, колко пари смятахте, че ще съберете за децата с каузата?
- Надявахме се около 5000 лева. Надскочихме очакванията. А сега вече се надяваме да надхвърлят 20 хиляди. Получи се перфектно и много се радвам.

- Кубрат Пулев и Боян Петров бяха сред хората, които те подкрепиха...
- С Боян се познаваме от години. Хубаво е, че и Кубрат дойде. Не го познавам момчето.

- Пулев ти стисна ръката, какво ти каза?
- Каза ми, че съм истински българин и ме поздрави за това, което правя. Да чуя това от него е доста мотивиращо.

- Реши ли коя ще е следващата ти щура идея?
- Отново "Бадуотър". Също така имам проект за състезание в Китай. Надявам се и на Спартатлона да участвам.

- Засягаш ли се от подмятанията, че си луд, тъй като със сигурност си чувал и подобни мнения? Защо си го причиняваш, обичаш да живееш с болката ли?
- Истината е, че обичам да ми е интересно и да не скучая. Това е моят начин - да тренирам, да помагам, да мотивирам. Това е важното.

- Изненада ли те огромното внимание, на което се радваше по време на 36-часовото бягане? Попадна в централните емисии и на националните телевизии.
- Изненада ме. Очаквах да се чуе, но не чак толкова. Грабнахме всички телевизии, получи се супер. Всички хора разбраха какво се случва. Повече от три часа имаше камери край мен. Освен това 36-те часа имаха онлайн излъчване.

- Кои бяха най-трудните моменти?
- Имах проблем със стомаха и коляното. Това беше най-голямата трудност.

- Объркахте храната ли?
- Не. Просто се получи така, че там където бягах, имаше течение. Може би малко съм поизтинах, но се оправихме. В 4 часа през нощта отидоха да ми търсят чай, да пия за стомаха. Всичко мина добре и това е най-важното. Димитрина Сивкова (б.р. - физиотерапевтът, който през цялото време беше до Краси) ми върза коляното, когато се наложи, също и глезена.

- Въздухът в мола как ти се стори, нямаше ли да е по-лесно на открито, да бягаш сред природата? На моменти усещаше ли, че се вдига прах и го вдишваш?
- Прах и в пустинята има, свикнал съм. Въздухът в мола не беше мръсен, просто беше по-трудно, по-топло.

- Би ли "си го причинил" и на открито - 36 часа бягане?
- Ако е на открито, ще е друг смисълът. Това събитие беше точно за тук и точно сега. Иначе никога не бих го повторил.

- Намрази ли бягането на пътека?
- О, не. След няколко дни пак ще тичам.



- Наистина ли спа само 22 минути през 36-те часа?
- Сън е силно казано, бяха две дрямки - едната 15 минути, другата 8. Бяха наистина много тежки 36 часа. 246 километра не е малко, звучи доста... (б.р. - за сравнение: миналата година на "Бадуотър" Краси пробяга 216 километра в Долината на смъртта.)

- Колко време ти беше нужно да се възстановиш след тежкото изпитание?
- Финалът беше в 22 часа в събота, легнах малко след полунощ и в 7 часа се пробудих. Още в неделя бях отново в Борисовата градина.

- Тренира в неделя?
- Бързо ходене - по-точно казано. Навъртях около 5 километра в неделя.

- Какви са "пораженията" по краката?
- Супер са, само един мазол имам. Нищо ми няма!

- Имаше ли момент, в който ти писна да си на пътеката и ти се искаше да се откажеш?
- О, не. Нагласата ми беше, че ще успея. Знаех, че ще го направя. Изобщо не съм си помислял за отказване. Ако го бях направил, щях да се мразя до края на живота си.

- Приемаше ли магнезий?
- Диди (б.р. - Сивкова) се занимаваше с това. Не знам какво точно ми даваше. Имам й пълно доверие. Пих магнезий, витамини, всеки час приемах таблетки сол. Пих доста вода и други течности.

- Обезболяващи?
- Не, не съм взимал. Каквито храни и течности ми даваха, всичко поемах. Много съм благодарен и на треньорката Наталия Величкова, която се погрижи за храната, беше супер. Страшно вкусни бяха и специалните палачинки, приготвени от Илиян Лазаров.  

- Постоянно беше надъхван от хората край теб, това те зареждаше нали?
- Самото присъствие на толкова хора ме вдигаше много. Диди, Ина (б.р. - Венелина Величкова), Наталия, децата... Благодарен съм на всички!

- Някои от малките герои, на които помагаш, дойдоха и тичаха на втората пътека до теб...
- Да, това беше супер. За тях го правим, каузата е най-важна.

- Искаш ли да кажеш нещо на хората и по-специално на малките герои, на които предстои Олимпиада в Москва след месеци?
- Те са герои с главно "Г". Искам да кажа на хората да правят нещо и да помагат. Всеки може, не трябва да си богат, не трябва да си известен. Можем да помагаме, стига да искаме.

- Чувстваш ли се обединител на нацията?
- Дали съм обединител - ще видим. Но със сигурност помогнах по някакъв начин. Хареса ми как всички даваха. Видя се, че можем да помагаме. Аз не съм герой. Правя това, което обичам - да бягам.

- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Да бъде успешна и краката да ме слушат.

Най-важните цифри от "36 часа":
- 16 095,13 лв. и 200 рубли са даренията до момента (по банковата сметка постъпленията продължават);
- 10 338,13 лв. са събрани в кутията и 5751 лв. по банка;
- 246 км приблизително е пробягал Краси;
- 7,5 км/ч. - средна скорост; - 23 минути сън;
- 3 почивки по 13-15 мин и 5 по 3-5 мин. за стречинг;
- по-малко от 1 час общо време за почивка и масажи;
- над 200 души са бягали на втората пътека; 
- 78,9 км са изминали хората от клуб Begach през нощта;
- над 20 тениски и 10 хавлии е изпотил Краси;
- 2 чифта маратонки висок клас е съсипал;
- 36 ЧАСА БЯГАНЕ за децата с онкохематологични заболявания!!!

За дарения по банков път и подкрепа за кампанията:
Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“
IBAN: BG13FINV91501014721936
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка АД
Основание за плащане: "36 часа"

автор: Пламен Славов

Следвай ни: