Какво е общото между МЛБ и ЦРУ? Атомната бомба...

През 1944 г. Вернер Хайзенберг изнася своята лекция в Цюрих, без да подозира, че в аудиторията присъства американски шпионин със заповед да го убие, ако представи сведения за прогрес в разработването на атомна бомба. За свой късмет Хайзенберг говори за безобидни неща като матрици на разсейване в квантовата механика. Прочутият германски теоретик, открил съотношението на неопределеност, се концентрира върху същността на концептуалните схващания, а не върху възможностите те бъдат използвани за оръжие. Поне в лекцията си.

Загадъчното е, че шпионинът, който слуша много внимателно речта на Хайзенберг, готов да го застреля при споменаване на бомба, всъщност е бившият играч и треньор от МЛБ Морис "Мо" Берг. Големият въпрос е как един професионален бейзболист се озовава в Швейцария, служейки на Съюзниците при оценката на ядрената програма на Германия...

"Форбс" разказва, че пътешествието на Берг към това съдбоносно събитие започва 10 години по-рано по време на демонстративен мач в Токио. Докато неговите съотборници в гостуващия звезден американски състав, сред които са бейзболни величия като Бейб Рут и Лу Гериг, се наслаждават на дневните атракции и нощния живот на японската столица, Берг се уговоря с домакините (лично, на японски език) да бъде пуснат да разгледа самостоятелно най-високата сграда в града. Той се качва на покрива, вади филмова камера и заснема панорамен изглед към корабостроителниците на Токио. Според някои непотвърдени данни по-късно тези кадри се оказали важна военна информация, позволила на съюзниците да изберат обекти за бомбардировка.


Мо Берг (вдясно) пътува заедно с Лефти О'Дул от Ню Йорк Джайънтс (вляво) и представителя на домакините Сотаро Сузуки с кораб към Токио за демонстративния мач през 1934 г.

Японският съвсем не бил единственият чужд език, който Берг говорел добре. Неговите полиглотски способности били крайно необичайни, особено за играч от Висшата лига по бейзбол – по това време той бил кетчер на Вашингтон Сенатърс, а по-късно станал треньор в Бостън Ред Сокс. Възпитаник на университета Принстън, завършил с отличие, Берг установява, че възприема нови езици с лекота. За сметка на това той никога не е бил кой знае колко добър бейзболист, макар да попада в онази звездна селекция. По-късно един от бившите му съотборници казва, че Мо може да говори 12 езика, но не може да удари крива топка. Самият Берг знае, че никога дори няма да се доближи до уменията на своя приятел Бейб Рут, но поне има с какво друго да се похвали. Или да премълчи.

Берг никога не е бил просветен в науката, но пък е имал необяснима способност да се преструва, че е. Затова в комбинация с перфектен немски (а и много други европейски езици) той можел да се появи на всеки семинар и да изглежда съвсем на място. Неговият талант да се слива със средата щял да се окаже от съществено значение за шпионската му кариера по време на войната.

През януари 1939 г. Нилс Бор разкрива пред общността на физиците откритието за ядреното делене, направено предния месец в лаборатория в Берлин от германските изследователи Ото Хан и Фриц Щрасман. Австрийската теоретична физичка Лизе Майтнер, бивша сътрудничка на лабораторията, която избягала в Стокхолм след нацисткия аншлус на родината й (антисемитските закони на Третия райх я поставили в смъртна опасност заради еврейското й потекло), била запозната с целия процес, понеже самата тя участвала в експериментите. Тя споделила всичко, каквото знаела, със своя племенник Ото Фриш, който пък работел в института на Бор за теоретична физика в Копенхаген. Фриш на свой ред предал новините на Бор, а той самият направил историческото съобщение по време на своя лекционна обиколка в САЩ. И това предизвикало вълна на тревога, че нацистка Германия може да насочи усилията си в разработване на бомби с невиждана мощ.


Вернер Хайзенберг (вляво) и Нилс Бор в Копенхаген през 1934 г.

До септември 1939 г., когато Адолф Хитлер нахлува в Полша и започва Втората световна война, страховете от нацистки ядрен проект нарастват неимоверно, особено защото ключови фигури като Хан продължават своите опити в Берлин. Хайзенберг, чиято територия била фундаменталната квантова физика, решава да остане в Германия, най-вече заради лоялност към своя народ (а не заради режима, срещу който бил принципно против). В средата на 30-те години той дори бил атакуван от кадри на антисемитски научни организации като т. нар. "Германски физици" заради своите международни връзки с мислители като Бор и Алберт Айнщайн. Но до началото на войната Хайзенберг вече си бил изградил репутация на първокласен (и прогермански) физик.

Като уважаван Нобелов лауреат той бил един от водещите учени, които останали в Германия. През 1942 г. Хайзенберг бил назначен на престижна позиция в института "Кайзер Вилхелм" в Берлин, защитил професура в Берлинския университет и се превърнал в лидер на германската ядрена програма.

Съюзниците смятали, че под ръководството на Хан, Хайзенберг и други мозъци нацистите изследват възможността за създаване на ядрено оръжие. В отговор на предполагаемата заплаха се ражда проектът "Манхатън", чието изпълнение започва на различни места в Съединените щати и основно в лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, в завода за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси, и на изследователския терен в Ханфорд, Вашингтон. С помощта на огромен човешки ресурс, ръководен от брилянтен научен екип и финансиран с фантастичните за времето си $2 млрд. (равняващи се на около $25 млрд. днес), в Америка били успешно създадени първите атомни бомби. Междувременно въпросът за германския напредък в посока на подобно оръжие останал мистерия чак до края на войната – когато от подслушани разговори на пленени германски учени в английския лагер Фарм Хол край Кеймбридж става ясно, че напредък почти липсва.


Кетчерът на Бостън Ред Сокс Мо Берг (вдясно) разговаря с Джо Кюъл от Вашингтон Сенатърс по време на мач от МЛБ през 1936 г.

Преди Хитлер да бъде победен, наблюдението на Хайзенберг и ядрения проект на Германия е основен приоритет за разузнаването на Съюзниците, включително за американското Бюро за стратегически операции – предшественика на ЦРУ. В този контекст Самуел Гоудсмит (съоткривател на квантовото въртене) е назначен за ръководител на мисия "Алсос", целяща надзор на германския ядрен прогрес.

Мо Берг, който се отказва от бейзбола през 1939 г. (по ирония на съдбата той изиграва последния си мач в МЛБ на 1 септември – деня на германската инвазия в Полша), копнее да бъде ангажиран във военни действия и е причислен към проекта "Ларсън", част от "Алсос", като така официално става агент на Бюрото за стратегически операции. В своята пробна мисия Берг е изпратен в Италия с две цели – да разговаря с местни учени и най-вече да разбере какво умее. А по-късно, когато "Алсос" научава, че Хайзенберг ще изнася лекция в Цюрих през декември 1944 г., бившият бейзболист е снабден с пистолет и капсула цианид.

Берг бързо се слива с публиката и слуша с интерес Хайзенберг. Какво облекчение, че речта му нямала нищо общо с ядрените оръжия или дори с атомната енергия, а била съсредоточена върху квантови матрици и други физични теми без никаква връзка с ядрените оръжия. Без да предизвика никакво подозрение, Мо Берг си тръгва от лекцията и се прибира в САЩ, където докладва, че не е открил никакво доказателство за германски напредък.



По-късно Берг е предложен за президентския Орден на свободата за героизъм – най-високото държавно отличие на САЩ за цивилни граждани. По неясни причини обаче той отказва честта. Все пак и до днес Мо Берг е единственият играч от МЛБ, чиято бейзболна картичка е изложена в централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния.

След войната Вернер Хайзенберг, който живее още три десетилетия, настоява, че никога не е бил активно ангажиран в създаването на оръжия. Той дори твърди публично, че е щял да саботира подобен процес, ако е разберял, че се работи в такава посока, но все пак неговата невинност остава съмнителна. Просто германските учени под управлението на Хитлер – както самият Хайзенберг, а и други казват, не са имали шанс да получат такова финансиране, че да разработят нещо подобно на проекта "Манхатън". Може да се каже, че докато американците полагат свръхусилия, германците едва успяват да се включат в надпреварата, без подкрепата дори на собственото си правителство. Както се оказва, цялата им работа е предварителна и те никога не се доближават до създаването на бомба.

Да се състезава срещу физици като Робърт Опенхаймер (научния директор на проекта "Манхатън"), Енрико Ферми, Ханс Бете и други за Вернер Хайзенберг е също като отбор с Бейб Рут и Лу Гериг да излезе срещу някого като, да речем... Мо Берг.

Следвай ни: