)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Талантливият полузащитник на Витоша (Бистрица) Лъчезар Котев е едно от големите открития тази година. 20-годишният халф се завърна в Бистрица в началото на 2018-а след кратък наем във втородивизионния Оборище (Панагюрище) и въпреки крехката си възраст, бързо си извоюва титулярно място в селекцията на Костадин Ангелов. Повече от половин година по-късно, Котев продължава да бъде неизменна част от стартовата единайсеторка и при новия старши треньор Росен Кирилов.
Лъчо започва кариерата си в любимия Левски, като на „Герена“ прекарва цели девет години. Впоследствие преминава в столичната школа „ДИТ“, а малко по-късно дебютира в мъжкия футбол с фланелката на Септември (София), с който е част от Югозападната Трета лига. През лятото на 2016-а Котев се оказва ненужен в първия отбор на септемврийци и след кратки проби в Бистрица е одобрен от тогавашния наставник Костадин Ангелов.
Част е от състава на „тигрите“, записал най-големия успех в историята на клуба – промоцията за Първа лига, както и от този, извоювал си по крайно драматичен начин оставането в майсторската ни група. Зад гърба си юношата на Левски вече има 22 мача сред най-добрите у нас, а страхотното му представяне със зелената фланелка логично му донесе и най-голямото признание до момента – първа повиквателна за младежкия национален отбор на България. Дни преди да стане част за първи път от състава на „трикольорите“, Лъчо говори пред официалния сайт на Витоша (Бистрица).
- Лъчо, честита първа повиквателна за националния отбор на България!
- Благодаря!
- Изненада ли те и зарадва ли се?
- Разбира се. За всеки е голям престиж и удоволствие да носи фланелката на България. За мен това чувство е непознато, тъй като досега не съм бил част от юношеските гарнитури на страната. Радвам се, че трудът ми на терена е бил оценен от г-н Здравков. Още по-хубавото е, че не съм сам, а заедно с Наско Милев. Честно казано, в скоро време очаквам и други момчета от нашия отбор да бъдат повикани.
- Миналата година по това време бе част от състава на Оборище (Панагюрище) във Втора лига, а сега си титуляр във Витоша (Бистрица) с 22 мача зад гърба си...
- Лично мое бе желанието да отида в Панагюрище, тъй като на моята възраст най-важното е да играя редовно. Във Витоша това миналото лято нямаше как да се случи. Това бе много сполучлив ход за мен. Беше ми много трудно, тъй като сутрин бях на лекции в университета, а следобед пътувах до Панагюрище за тренировка. Вечер просто се прибирах и си лягах да почивам. Всичко обаче си струваше и сега, когато погледна назад и се сетя за тези тежки няколко месеца, се радвам какво съм постигнал.
&format=webp)
- Ти си част от едно поколение футболисти и на Левски, и на Септември, в което има доста момчета, които успяха да пробият в мъжкия футбол. Кое според теб е най-важното, за да пробиеш при мъжете?
- Да, така е. В момента има доста момчета от набор 98, които играят мъжки футбол, и причината за това си е почти изцяло в нас самите. Преходът от юношеския към мъжкия футбол е наистина труден и без желание и характер няма как да го осъществиш.
- Споменахме Левски и Септември. Цели девет от детските ти години преминават на „Герена“. Защо в крайна сметка сега си далеч от „синия“ клуб?
- В Левски прекарах девет години, изпълнени с пъстри емоции. Успях да „попия“ ценна информация от всичките ми треньори през това време, но в крайна сметка така се стекоха обстоятелствата, че напуснах школата на „сините“. Все пак една от моите детски мечти е да играя със синия екип, така че ще съм изключително щастлив, ако един ден това се случи.
- Кой е човекът, който ти е оказал най-силно влияние през годините?
- Определено най-много са ми помагали моите родители, на които съм безкрайно благодарен, че са били и продължават да бъдат до мен в трудните моменти.
- Имаш опит във „В“ група със Септември, имаш сезон и половина във Втора лига, а вече и 22 мача в елита. Колко голяма е разликата между трите групи? Какво мислиш за нивото на елита?
- Разликата между трите групи е осезаема и това се видя в дебютния сезон на Витоша в елита. Докато във „В“ група и Втора лига е сравнително едно и също ниво, Първа е доста напред – дори чисто организационно, без да гледаме разликата в чисто футболните достойнства. Нивото на елита като цяло не е задоволително за привържениците и за това говори липсата на хора по трибуните. Аз обаче съм на мнение, че футболът ни върви в правилната посока и елитната ни група се доближава до някои от приличните първенства на Стария континент.
- Защо Витоша толкова дълго време чака първата си победа?
- Проблемът миналия сезон може би бе чисто психологически. Нужно ни бе време, за да си повярваме, че сме отбор, способен да печели в Първа лига.
- Кое бе в основата на толкова драматичното ни оцеляване миналия сезон?
- В основата на оцеляването бе това, че всички повярвахме в крайния успех и заиграхме като едно цяло.
- Ти бе човекът от нашия отбор, който последен игра с топката, преди Стефан Христов да я вкара във вратата на Локомотив и прати мача в продължение. Какво изпита при пропуска в първия момент и последвалия гол?
- В първия момент, когато видях топката да лети към мен, единствената ми мисъл бе да уцеля вратата, защото, ако пратех топката в аут, това щеше да означава край на мача. Стрелях точно, но вратарят спаси. За наше щастие обаче, Стефан бе на точното място и отбеляза. В този момент нямаше абсолютно никакво значение кой е вкарал. Важното бе, че останахме в елита.
- Какво си казахте с момчетата, преди да започнат 11-метровите наказателни удари?
- Преди да започнат дузпите, аз лично бях сигурен, че ще спечелим. Просто в очите на момчетата от Локомотив се виждаше разочарование. Те веднъж вече бяха загубили мача с този гол в последната минута.
- Могат ли да се опишат с думи секундите, след като Стефан вкара победната дузпа?
- Това е един от моментите, заради които си струва да играеш футбол. За мен лично обаче по-емоционален бе мигът, в който Стефчо изравни за 2:2.
&format=webp)
- Какво е по-различното сега в сравнение с миналата година?
- Придобихме повече самочувствие и започнахме да вярваме по-силно в нашите възможности. Смятам, че това е в основата на доброто ни представяне от началото на сезона.
- Къде очакваш да завърши Витоша?
- Целта пред отбора е да играе хубав футбол, а пред клуба като цяло да се развива. Мисля, че 6-7 място изглежда напълно реално.
- Какви са твоите лични амбиции на терена?
- Моите амбиции са да се развивам и да израствам с всяка една тренировка и всеки един двубой. Иска ми се един ден да заиграя в някои от силните европейски отбори.
- От много рано си решил да заложиш и на образованието си. Защо и как реши да запишеш в НСА?
- Възпитан съм от моето семейство, че образованието е нещо важно и ценно за всеки един държащ на себе си човек. Точно заради това, веднага след като завърших училище, записах в НСА. Специалността ми е „спортен коментатор“. Това е нещо, което ме влече, и ще се радвам, ако след време имам възможност да го практикувам.
- Лъче, благодаря ти много и успех!
- Благодаря и аз!
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)