Изповедта на Мариян Огнянов

През 2006 г. Мариян Огнянов вкара гол на Челси с екипа на Левски в Шампионската лига. Животът му се преобърна. Грешката беше, че не го осъзна. Забърка се в скандали. Сега е различен. Животът му удари шамари и го направи по-силен. Не е останал помен от онова момче, което се замеси в сбиване и седна зад волана, употребил алкохол. Мисли само за футбол и за семейството си. Съжалява за всичко, попречило на кариерата му. Пред списание „Спринт”, халфът, който скоро се раздели с Черно море,  за първи път толкова откровено разказа за трудностите и драмите, които е изживял.

- Как голът срещу Челси промени живота ви?

- Станах известен и започнаха да ме разпознават. Повечето хора свързват моето име с този гол. Той промени живота ми, на 18 години не бях готов за славата.

- Негативно ли ви се отрази славата?

- Да, вече над 11 години след гола мога да кажа, че славата ми се отрази негативно. Хората си казват - този вкара гол на Челси, а не може да вкара на Славия. Очакванията към мен станаха много по-големи и натежават. Голът беше плод на късмет. Никога не съм казвал, че е майсторски. Просто късмет в точния момент. Дори не знаех, че ще попадна в групата за този мач.

- Включихте се от пейката...

- Два часа преди мача научих, че ще съм в групата, защото поначало бяхме 19 футболисти. Всичко беше поредица от късметлийски събития.

- Колко е важен шансът във футбола?

- Да попаднеш на точното място, в точния момент, в точния отбор. Късметът играе много важна роля. Има и труд, и лишения. Футболът е доста изтискваща професия.

- В този ред на мисли, чувствате ли се късметлия?

- Не. Моят живот е тежък. Преминал съм през доста трудности. Имам хубави моменти, но лошите са повече. Те ме направиха по-силен и ме научиха да се справям с живота.

- Разкажете ни вашата история...

- На 12 години преминах в Левски. Бях сам, далеч от близките ми. Изживях огромен стрес. Чувствах се много зле. Отне ми повече от година, докато свикна. Всяка седмица се прибирах до Лом. Бях самотен в големия град. Не познавах абсолютно никого. Нямах почти никаква подкрепа. Не мога да кажа, че сме били най-бедното семейство, но пък с разходите, които имах в София, парите започнаха да не стигат. Живеех в общежитие. Треньорът Петър Петров се оказа много важен човек в моя живот. Понякога парите не ми стигаха да изкарам седмицата. Той ми помагаше с пари, с телефон и с подкрепа. Родителите ми се разделиха през 1998 г. От 19 години майка ми е с психично заболяване. Не можем да общуваме нормално. Не мога да й споделям нищо, както и тя на мен. Откакто се разболя, за нея животът е спрял. Когато имам възможност, се прибирам в Лом, за да я видя. Настанена е в старчески дом, а е на 48 години. Баща ми е правил всички опити да бъде излекувана, но не се получи.

- Всичко това се отрази най-вероятно и на играта ви...

- Да. Трябваше да започна да вземам решения за живота сам. После разбрах, че те не са били правилните. Наложи се да стана мъж на 13 години. Натрупваха се малки грешки извън футбола, които се отразиха на кариерата ми. Бях първосигнален и не можех да си затварям устата. На 16 години вкарах два гола за Левски. Бях горд. На 18 вкарах на Челси. Не успях да се наложа в отбора, заради всички неща, които ми се случваха извън футбола. Тогава трудно можеше да се наложиш. Беше един от най-успешните отбори в историята на Левски.

- Сред големите скандали беше едно сбиване в Лом....

- Много пъти съм си задавал въпроса как съм бил толкова глупав, за да допусна тези неща да се случат. Тогава не преценявах добре ситуациите. Не си казвах „Недей, не трябва да отиваш там”. Исках да помогна на приятели, но моето име вече беше известно. Не го осъзнавах. Ако знаех каква е опасността, нямаше да го направя. Сега много ме е яд. За съжаление направих всичко възможно името ми да бъде опетнено, благодарение и на моя град Лом, където доста ме „уважават”.

- Последва катастрофа с 2,55 промила алкохол. Какво ви накара да седнете зад волана пиян?

- Това беше един от най-тежките ми периоди. Може би най-тежкият. След заболяването на майка ми и раздялата на родителите ми, това си остава един от най-трудните моменти (б. а. - очите му се насълзяват). Бях много депресиран. Трудно преживявах положението на майка ми. Липсваше ми моралната подкрепа. Ако не се беше случило това с нея, всичко щеше да е по-различно. Като си спомня за онзи случай и ми е доста неприятно. Нелеп инцидент. Глупава постъпка. Никога повече няма да седна зад волана пил. Абсурд. Всички неща, през които съм преминал и които съм си причинил, мисля, че си ги изкупвам. Вярвам, че всичко се връща.

- Поддържате ли контакт с баща си?

- Отношенията ни се развалиха покрай съпругата ми Цветелина. С нея се познаваме от 15 години и оттогава сме заедно. Той не беше съгласен. Каза ми, че ще се увлека по нея, ще мисля само за нея и ще оставя футбола. Аз пък бях влюбен. Прецених, че това е човекът за мен. На 17 години започнахме да живеем заедно в София. Оттам тръгнаха различията с баща ми. Сега сме в нелоши отношения. Поех риск, но нещата се получиха. Исках да покажа на него и на всички в Лом, че и ще успея във футбола, и ще бъда с нея.

- Сега можете да помагате на сина си да бяга от лоши решения.

- Това е голямата ми цел – да му дам всичко, което аз съм нямал. Най-вече моралната подкрепа. Искам синът ми да знае, че винаги ще съм близо до него. На мен това ми липсваше. Не обвинявам родителите ми. Обстоятелствата са били такива.

- С кого споделяте всичко?

- Жена ми е най-близкият ми човек. Споделям и с брат ми. Той работи и живее в Германия. Той ми е най-добрия приятел.

- Синът ви Даниел също тренира футбол. Запален ли е да стане футболист като баща си?

- Да, много е запален. Започна, когато бяхме в Пловдив. Където съм аз, там играе и той. Гледа големите отбори, но българският футбол не го вълнува много. Следи моите мачове и е доста критичен.

- Какво ви казва?

- Аз съм му обяснявал, че няма как да ме сравнява с тези, които гледа по телевизията. Прави ми забележки, че не съм вкарал гол. Казва „Не подаде както трябва” или „Голът ти не беше нищо особено” (смее се).

- Тръгнал сте от отбора Ромители в Лом. Има ли други момчета, които пробиха във футбола?

- Не, в „А” и „Б” група няма.

- Така ли смятахте, че ще се развие кариерата ви?

- Със сигурност можеше да бъде и по-успешна.

- Мечтаете ли отново да сте в националния отбор?

- Това никога не е била голямата ми цел. Има такива футболисти, които умират да стигнат до националния отбор. За мен не е така.

- На кой треньор сте най-благодарен?

- Петър Петров беше изключително важен за мен докато ме вземат в мъжете в Левски. След това се появи Станимир Стоилов. Знаеше за грешките, които допусках, но двамата с г-н Наско Сираков стояха зад гърба ми, за което съм им благодарен. Виждаха в мен потенциал и не искаха да се откажат толкова лесно. Стоилов е най-добрият треньор. Той е учебник по футбол.

- Къде показахте най-добрия си футбол?

- Имах силен период  в Ботев (Пловдив) под ръководството на Стоилов. Играхме запомнящи се мачове в Лига Европа.

- Къде сте се чувствал най-обичан като футболист?

- Имал съм хубави моменти в Ботев, в Левски, както и в Черно море.  

- Кои играчи в България харесвате?

- Георги Илиев и Светослав Дяков, защото те държат постоянно ниво. В ЦСКА също има добри играчи. Сега липсват футболисти като Христо Йовов, Димитър Телкийски и Иван Цветков. От тях съм научил много. Подценяват се българите и това е отчайващо. Много се кланяме на чужденците. Винаги съм бил „за” чужденците, но ако са класни. Навсякъде трябва те да са с класи над местните, а тук дори са с класи под нас и ние ги правим звезди.

- Какво ви прави щастлив във футбола?

- Хубавата игра. Ако трябва да съм честен, понякога, ако сме играли добре изпитвам удоволствие дори при загуби.

- Обичате красивата и технична игра. Има ли я още в България?

- Определено обичам тази игра. Фен съм на Барселона и от този отбор съм научил много. В България най-хубавия футбол от години играе Лудогорец. Лошото там, че нямат много българи в състава. Куцат ни школите. Не се работи правилно. Не виждам как в близките години ще се класираме на голям форум. Трябва да се обърне сериозно внимание на юношите. Убеден съм, че голяма част от играчите на 18-19 години не знаят основни неща, а на тази възраст те трябва да са завършени футболисти.

- С кого ви е било най-приятно да играете?

- С Йовов, Владимир Гаджев,Телкийски, Иван Цветков, Георги Илиев. С хората, с които се разбирам на футболен език, винаги ми е приятно да играя.

- Трудно допускате хора до себе си, толкова много ли са ви наранявали през годините?

- С времето съм преценил, че искам да опозная някого, за да го допусна до себе си. Патил съм от хора, които искат да са близо до мен заради облаги.

- Доволен ли сте от живота си до момента?

- Горд съм от това, което съм постигнал. Малко хора биха стигнали до тук, ако се сблъскат с трудностите, през които съм преминал. Преди да отида в Нефтохимик също имах много тежък период. Това беше грешно решение.

- Защо?

- Имах цялото време на света, за да преценя къде да играя. Имах две оферти от Кипър, отказах ги и взех грешното решение. Предположих, че в Бургас ще се чувстваме добре. Случиха ми се неприятни лични неща. Съпругата ми направи спонтанен аборт в ранна бременност, а три дни след това ми откраднаха джипа.

- Спомняте ли си за какво похарчихте първите си пари от футбол?

- Бяха 50 лева. Взех ги на около 16 години и купих почерпка. С първите по-големи пари си купих телефон и яке на жена ми.

- Коя мечта ви сбъдна приход от футбола?

- През 2010-2011 г. с Левски направихме пробив в Лига Европа. Заделих пари и си купих апартамент в Лом.

- Как глезите сина си Даниел?

- С прегръдки. Опитвам се да не го разглезвам с пари. Винаги му казвам, че парите не са основното нещо в живота и трябва да е доволен от това, което има. Животът ми може да се раздели на две части – преди и след раждането на сина ми.

- Как се променихте?

- Станах много по-отговорен. Премислям нещата повече.

- С какво се занимава съпругата ви?

- С отглеждането на детето. Това е много важно. Моята професия е много изтискваща и на нея и се налага през по-голяма част от времето да се справя сама. Нейните родители са в чужбина.

- Какво винаги сте искал да промените в себе си?

- По-скоро има качества, които мисля, че ми липсват. Понякога това е амбиция.

- А какво харесвате в себе си?

- Лоялен съм. Никога няма да предам някого. Може да се разчита на мен.

- Как прекарвате свободното си време?

- Със семейството ми. Когато имаме време гледаме да се разхождаме, да ходим на кино.

- Вярвате ли в себе си?

- Вярвам! Нещата, през които съм преминал, ми дават увереността, че мога да се справя с всичко.

- Вярвате ли в съдбата?

- Вярвам, че човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. Смятам, че ако съдбата или Господ е решил нещо да се случи, то се случва.

- Какво искате да ви се случи?

- Близките ми хора да са живи и здрави. Да се пазим от проблемите.

Мая Димитрова - сп. "СПРИНТ"

Следвай ни: