Милен Георгиев: В Левски имаха прекалено голямо доверие на Делио Роси

Бившият футболист и настоящ агент Милен Георгиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Роден е в Елхово, но от тригодишен живее в Бургас. Юноша е на чудото през 90-те години в родния ни шампионат - Нефтохимик. С екипа на бургаския клуб записва 10 години в професионалния футбол, като дебютира в мъжкия тим на 16 години. Автор е на първия гол за „шейховете“ в „А“ група. С Нефтохимик Георгиев печели два пъти купата на страната и веднъж е втори в първенството на България. Шампион е на Китай с отбора на Гуоан. В чужбина играе още за Паниониос (Гърция), Динамо (Санкт Петербург) и Лиерс (Белгия). Има и два мача за националния ни отбор. След приключването на състезателната си кариера се захваща със строителство. Мечтае да има хотел край морето, но впоследствие разбира, че това не е силата му и се насочва към мениджърството. Благодарение на свой бивш съотборник – хърватин бързо навлиза в материята. Без много шум се налага като един от водещите футболни агенти у нас.

 

- Здравей, Милене! Какво лято се очертава за българския футбол?

- Не съм много голям специалист, но от това, което видях в първите кръгове, нещата са по-скоро добре.

- Как си обясняваш тогава кризата в Левски и кои са грешките на „синьото“ ръководство? Нормално ли е отбор като Левски да отпадне от състав от Лихтенщайн?

- За всички е ясно, че това изобщо не е нормално. Мисля, че там проблемите са по-дълбоки. Не съм наясно, не съм вътре в кухнята, но нашата държава е малка и се чуват доста неща. Една от големите грешки вече я няма. Даде се прекалено голям кредит на доверие на треньора. А това е парадокс в нашия футбол – лансираме чужденци за сметка на наши собствени кадри. Но другият момент е кои са нашите кадри, за да успеят? Парадоксално е състоянието на футбола ни. Левски по-скоро има проблеми със селекцията. Изказвам се като агент, но нямам нищо общо с футболистите. Моята практика е такава, че не вкарвам чужденци в България. Може да помогна на някой, да се обадя, но нямаме такива играчи в българското първенство. Затова като един страничен наблюдател на футбола, бих казал, че Левски има проблем със селекцията и видимо отстъпва на другите водещи отбори.

- Каква е разликата между Лудогорец и останалите клубове в елита? Коя е причината за доминацията на тима от Разград?

- Логично ли бе за теб Лудогорец и Димитър Димитров-Херо да се разделят по този начин? За медиите е по взаимно съгласие, но за хората от кухнята на футбола раздорът не мина толкова миролюбиво…

- Правилно ли действа ЦСКА като продаде най-добрия си играч Фернандо Каранга? Не са ли прекалено много чужденците във водещите ни отбори?

- Конкретно за Каранга – мисля, че по-скоро бяха принудени да го продадат. Виждаме всички индикации, а и това, което се чува е, че той е правил достатъчно проблеми на ръководството, за да бъде продаден. Това е рискът с играчите от Латинска Америка – липсата на дисциплина. В момента, в който станат водещи футболисти, има проблем с личността им. Не че от ЦСКА толкова са искали да го продадат,  но са избрали по-малкото зло. Познавам Мауридес – в негово лице намериха изключително добър нападател. Сигурен съм, че ще се представи не по-зле от Каранга. А въпросът с чужденците в нашето първенство е изключително болезнена тема, особено за мен. Постоянно коментирам с мои близки от бранша и от футбола. Преди няколко дни Локомотив (Пловдив) излезе със седем или осем чужденци. Абстрахираме се от това, че Лудогорец е водещ отбор с десет чужденци в стартовия състав в 90% от мачовете си. За да догонят нивото на футболистите на Лудогорец, Левски и ЦСКА се опитват да компенсират липсата на български кадри с купуването на нови чужденци. И в един момент гледаме Лудогорец срещу ЦСКА с четирима българи на терена. Левски срещу Вадуц беше само с Горанов и Митрев, губим идентичност. Лично аз се радвам на успехите на Лудогорец и съм много горд, когато комуникирам с колеги и когато предлагам футболист от този тим – отборът от България, който се представя най-добре в последните години. Но както може би е добро, така е и непожелано зло за българския футбол, защото за да ги настигнат, другите отбори компенсират с още чужденци. Малките отбори също не могат да се преборят и цялото първенство пак се обезсмисля, а след това идват да ни бият тимове като Вадуц. Това е парадоксът в цялата картинка. Един съвет – пускайте българи и ако трябва изпадайте. Не е толкова страшно нито в „Б“, нито във „В“ група. Налагайте млади футболисти и правете бизнес. Можем да заимстваме от балканските страни. Пътят ни е тотално сбъркан и целият проблем не е в БФС, в нас самите и във футболните ни ръководители. Не мисля, че футболът в България е печеливш. В такъв случай – защо трябва да се дават пари? Това е едно безсмислие.

- Какво се промени в родния футбол от времето, когато ти беше на терена?

- Освен навлизането на толкова много чужденци, което между другото ни отвежда към случващото се с националния отбор. Имахме страхотен и силен национален отбор, защото имахме футболисти – млади и стари, които играеха и се налагаха. А в момента много по-малко българи играят и това веднага се отразява. Разликата е, че имаше много качествени футболисти. Мартин Камбуров продължава да бележи, да блести и да е на високо ниво, Ванчо Траянов доскоро играеше, Жоро Илиев в Черно море – просто няма кой да ги измести, а това е пагубно за нашия футбол. Нека да играят още три-четири години, но нека някой да ги бута, за да бъдат изместени. Това е целта на всичко. Но това говори за качеството преди, те са остатък от това време.

- Защо изчезна емблематичният отбор от 90-те години Нефтохимик?

- Причините са много. Нефтохимик загуби идентичност още през 2005-2008 г. Много преди това Събев беше влязъл във владение на отбора. В самото начало г-н Порточанов беше директор, по-нататък имаше неразбории и той се оттегли. Тогава се продължи една политика, за която времето показа, че е голяма грешка.

- Мислил ли си някога, че Бургас ще остане без отбор в „А“ група?

- Честно казано с всички неща, които се случиха в последните години, достатъчно много е бъркано в раната. Приел съм го по този начин. Имах задължение към моя отбор, заради това, че ме е създал като футболист, личност и човек. След Черноморец купихме нематериалните активи на Нефтохимик от г-н Събев. Човекът имаше достатъчното добро разбиране и направихме една сделка на стойност 1 лев. Тоест той ни подари купи и медали. Между другото и до ден-днешен този договор не е потърсен от нито едно следващо ръководство, но това е отделна тема на разговор.

- Заговорихме за Нефтохимик – какво си спомняш от началото на кариерата ти? На 16 години дебютираш в мъжкия отбор на „нафтата“ – как гледаха на теб старите в отбора?

- Мнозина твърдят, че успехите на отбора до голяма степен се дължаха на Христо Порточанов. Споделяш ли това мнение? Имал ли си в годините конфликт със силния човек в Нефтохимик, а по това време и в БФС?

- Безспорен факт е това, което отбелязваш. Силните години бяха свързани с Порточанов. Той направи много, но България е такава държава, че нямаме един обичан човек от цялата нация. За съжаление сме такива хора. Но не трябва да се отрича историята, а тя е такава – г-н Порточанов създаде Нефтохимик, построи стадиона, при него отборът играеше добър футбол, но не той тренираше футболистите. Основните неща бяха стройна организация и желязна дисциплина. В този ред на мисли може би проблемите бяха оттам. Но аз никога не съм имал конфликт с него, той ги решаваше с орязване на всичко друго, което идва по трасето. Тогава много малко хора дръзваха да имат конфликт с г-н Порточанов.

- Тогава за Нефтохимик не беше проблем да побеждава и ЦСКА, и Левски – на какво се дължеше това и не съжаляваш ли, че все пак с този отбор не можа да станеш шампион на България?

- Ще направя един прост аналог с представянето на България на САЩ’94. Нефтохимик имаше едно изключително поколение, всеки един беше достатъчно силен футболист. Дори аз не се чувствах достатъчно силен, за да съм част от този тим, но фактите са други. Цялата симбиоза от дисциплина, добри футболисти, треньор допринесе за някакви успехи. Но и българите не можахме да станем първи на световното също с качествен отбор, треньор, организация. Понякога може би съдбата си играе игрички. Не казвам, че е било поради подмолни причини. Просто трябва да си толкова силен, че да правиш разликата, както в момента е Лудогорец.

- Игра в Китай, когато тази страна откриваше футбола. Разкажи ни за престоя ти в най-голямата държава в света. Какъв беше футболът тогава?

- Като излетях със самолета, информацията беше толкова малко, че очаквах да видя покриви от старите кунг-фу филми. Като кацнах видях, че имат ток… (смее се) Имат хубави сгради, по-напред са от нас. През 2002 г. вървяха квалификации за световното първенство в Корея и Япония, а Китай се класира за този шампионат. Така че само по себе си нивото на футбола в този момент е било по-високо, отколкото е сега, защото оттогава Китай дори не е бил близо до класиране на световно първенство. Футболът беше добър, имаха добри чужденци.

- Как реши да сложиш край на кариерата си?

- Край на кариерата е много силно казано. Аз все още не съм го сложил. Играя в отбора на Равда в четвърта група и съм основен голмайстор, колкото и нескромно да звучи. Краят на кариерата идва от само себе си – много контузии, много болки, които не ти позволяват да водиш нормален тренировъчен процес. Когато футболът е на по-високо ниво, скоростта е по-висока и травмите са още повече. В един момент си даваш сметка, че няма смисъл да продължаваш. А и заплащането не е адекватно на усилията.

- Защо реши да станеш футболен агент и някой помогна ли ти?

- Как приемаш това, че Хърватия игра финал на световното в Русия, а 20 години преди това бяха трети на мондиала във Франция. Ние играхме за трето място през 1994 г. и оттогава ни няма на картата…

- Факт е, че четири години след нашия успех, те успяха, а ние не сме дори близо до направеното от тях. Това означава, че сме тръгнали в грешна посока в развитието си. Водихме много дълги разговори. Не бих искал да обидя нашите футболисти, но няма материал, малцина са играчите, с които можем да работим. Но искам да вмъкна, че има много добър потенциал в децата, които се развиват в момента. Започна да се работи изключително много в детските школи и съм убеден, че това е пътят. Представлявам няколко млади футболисти в България, но искам да им взема кондиционен треньор, психолог, диетолог и още трима-петима асистенти, които да работят само с тях. При хърватите на 15-16 години играчите имат екип около себе си, за да разберат, че са важни, че са проект и трябва да се спазва режим. Всеки успех си има цена. Мисля, че това е основната разлика между нас и тях. Сърбите също бяха на световното и ние трябва да сверяваме часовниците си по тях. Водихме много разговори, защото трябва да се случи нещо и той каза, че ще ни дойде времето. Трябва да си разберем грешките и от само себе си нещата ще се случат. Но само по себе си да отпаднем от Вадуц… Малко е странно, но трябва да си направим изводите. Всеки допуска грешки, но трябва да станеш по-силен и да продължиш. Почваме да се вайкаме, но не мислим как да се измъкнем от това нещо.

- Кой беше първият ти трансфер?

- Венци Христов от Черноморец в Берое. Мисля, че проектът беше успешен. Венци стигна до националния отбор. После вече какво се случи – не искам да говоря, но тогава не го представлявах.

- Знам, че имаш добри контакти в Китай – какво пречи да имаме повече треньори и футболисти в тази страна? Видяхме какво постигна Ясен Петров…

- Има ли феърплей между футболните агенти?

- С абсолютно всички колеги се опитвам да работя. С кой сме успявали, с кой не сме успявали, но може би причината е, че работим на международно ниво. Не се бъркаме в България и това допринася да няма конфликти. Това е мръсна професия, но ние се опитваме да работим по правилата и по божиите заповеди.

- Влече ли те политиката? Хората вече се отвратиха от политиците – не смяташ ли, че и ти можеше да се озовеш в такава ситуация, когато участва в местните избори?

- Преди много години пробвах да се занимавам. Тогава вярвах в чистотата на това, което ще постигна за децата, за спорта, за нашия град. Постигнах го на последващ етап – направихме спортен център, децата тренират, работниците извън футбола също играят. Постигнал съм това, което съм казал, независимо дали съм в политиката или не съм. Политиката е аналогична на бизнеса. Политиците не защитават интересите на хората, а го правят на бизнес, за да правят пари на гърба на хората. Без някой да се обижда и да ми се сърди, но реалностите в България си ги познаваме. Пожелателно е политиците да мислят и за хората.

- За какъв трансфер мечтаеш?

- Мечтая за голям трансфер. Но не знам дали е мечта, защото аз работя за него постоянно и вярвам, че ще успея. Разминавам се няколко пъти за голям трансфер. А трансферите обичат тишината. Избягвам да давам интервюта, а и не желая да го правя. Близо съм и дай Боже да се случат нещата. Знам, че съм в правилна посока.

 

Следвай ни: