Няма място за сантименти!

Няма място за сантименти!
Неприятно е, но обективността изисква да признаем, че изминалият вече сезон в Първа лига не бе на добро ниво дори и за българските стандарти. Беше напрегнат и интригуващ, тъй като до последния кръг битката за титлата беше жива. Лудогорец и ЦСКА-София водеха ожесточена борба, а Левски до последно преследваше второто място, с което щеше да избегне баража за Лига Европа.
В крайна сметка като че ли трите ни водещи отбора през този сезон заеха местата, които заслужават. Макар че в тима на Лудогорец се забелязва отстъпление, “орлите” заслужено грабнаха осмата си поредна титла. Споровете ги оставяме за феновете. Статистиката показва, че в директните двубои Лудогорец е с по-добри показатели от “червените”.
Оспорваният шампионат не означава, че качеството на футбола е било високо. През следващия сезон ще е добре всички отбори да вземат мерки. В това число и Лудогорец, независимо че е шампион. Нищо добро не чака разградчани, при положение че повторят грешките. През последните 2-3 години критериите към селекционната политика са занижени.
Спадът във формата на основни играчи е видим дори и за лаиците. Няма смисъл да увъртаме, защото никой не печели от това. Просто част от играчите на “орлите” като Драгош Григоре и Адриан Попа нямат нужните качества и не отговарят на високите амбиции на клуба. Яцек Горалски и Сисиньо пък остават голяма загадка. 
Има и такива, които са дали много на Лудогорец, но са и взели доста. Видно е, че “зелените” имат крещяща нужда от обновяване на състава. В този си вид отборът няма бъдеще. Уважението на управата на Лудогорец към ключови през последните години играчи е похвално. Това обаче не означава, че трябва да ги бетонира и да играят до пенсия в Разград. Все пак футболът е до време.
Държа да бъда правилно разбран и затова дебело подчертавам, че нямам предвид Лудогорец да се раздели с всичките си опитни футболисти. Това няма как да се случи и не е правилно. Нужна е точна преценка кои от тях ще могат да свършат работа през следващия сезон. И разбира се, кои няма да са от полза, защото има и такива. В този си вид отборът издиша в редица компоненти, включително и физически.

 

В последно време прави впечатление, че селекцията на Лудогорец е насочена в посока да се сменят едни резерви с други. Освобождават се играчи, които не са успели да се наложат, и на тяхно място се взимат такива, които отново търкат пейката. Изключение правят Антон Недялков и Пламен Илиев. Въпросът е търсят ли се футболисти, които имат качества за титуляри в Лудогорец, или ръководството смята, че наличните играчи може да държат високо ниво още известно време. Или пък просто сърце не им дава за сериозни промени, предвид постигнатите успехи.

Едно е ясно - сантиментите в този случай няма да доведат до нищо добро. В съвременния футбол единствената мисъл, която трябва да води един отбор, е всеки ден да се подобрява и развива. Направи ли крачка встрани - изпада, защото конкуренцията в Европа е жестока. И връщенето на голямата сцена става много трудно.
Може би допреди няколко месеца шефовете и треньорите са вярвали във възможностите на повечето футболисти, но предвид представянето през последните месеци са ревизирали мнението си. Доказателство за това са привличането на Мавис Чибота и Дан Битон, който е близо до финализиране на договор с разградчани. На фона на състоянието на тима две попълнения са твърде недостатъчни.

Футболните заложби и способности са на първо място, но освен състезатели с добри спортно-технически качества, Лудогорец има нужда и от футболисти, които са гладни за победи. Такива, които се борят със зъби и нокти за постигане на високи резултати, а не да приемат успеха за даденост. Да излизат мотивирани във всеки един двубой, а не както през последната година. Всички уж горят от желание да играят и имат претенции винаги да са на игралното поле, а когато излязат на терена, гледат да минат по-лекичко. Ама не пускат кокала, важното е да са на терена, случайно някой друг да не се прояви.

Един наблюдава отстрани как негов съотборник се бори за топката и чака да я вземе, за да му я подаде. Друг пък вместо да се хвърли самоотвержено, се пази от топката при удар, случайно да не го заболи. Има и такива, които вместо да направят по една или две крачки повече в защита, разчитат, че противникът няма класа и поради тази причина ще им се размине. Да не говорим пък за физическото състояние на някои от състезателите. Трети беснее и рита бутилки. Стигна се дотам, че Козмин Моци се наведе, за да не го удари топката при гола на ЦСКА-София. 

Може би за тях са си прави. Все пак вече са на достолепна футболна възраст, а освен това всичко са постигнали.

Подобно скатаване и отношение не е от полза за Лудогорец. Именно поради тази причина усилията на “орлите” трябва да са насочени изцяло в изграждане на ново основно ядро от футболисти, което да носи тежестта през следващите 3-4 години. Това няма как да се случи, ако се махат резерви и на тяхно място се взимат други такива.
На този етап българският шампион не е способен да намери заместници на Козмин Моци, Марселиньо, Светослав Дяков, Клаудиу Кешерю и Вандерсон, което не е лека задача. Времето ще покаже дали шампионите ще успеят. В момента е ясно, че със стройната организация, осигурените условия и мащабните инвестиции, клубът изпреварва в развитието си отбора, който напоследък лъкатуши.   

 

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти