Ивайло Гоцев: Пловдив заслужава голяма мъжка битка

Ивайло Гоцев е олицетворение на американската мечта. Емигрира в САЩ на 18 години и започва от нулата. Сега е най-успелият българин в импресарския бизнес в спорта. Контактува с митични фигури от тази сфера като Дон Кинг. Има и строителен бизнес. Макар и да е напуснал Пловдив преди повече от три десетилетия, Ивайло Гоцев се чувства сто процента пловдивчанин. Именно любовта му към родния град го кара да приеме предизвикателството и да организира невиждана досега боксова гала под тепетата, връх на която ще бъде мачът на Тервел Пулев за Европейската титла. Голямото шоу е насрочено за 18 май в зала "Колодрума". Публикуваме интервюто, което Гоцев даде за marica.bg:

- Как стигнахте до идеята за боксовата гала в Пловдив, на която Тервел Пулев ще защитава европейската си титла при професионалистите?
- Главният фактор е привързаността ми към Пловдив. Макар да живея далеч от родния си град, аз винаги с удоволствие се връщам. Братя Пулеви също не са безразлични към града, баща им е от Пловдив. Значи аз съм 100 процента пловдивчанин, а те по 50% , което прави 200 процента Пловдив (смее се). Идеята ни е обща, искаме да направим едно грандиозно събитие, за което дълго да се говори не само в България. Този град заслужава една такава голяма мъжка битка.

 

- Това ще бъде първа битка от такъв мащаб в Пловдив. Нямате ли притеснения, че шоуто може да не се получи така, както очаквате и планирате?
- В никакъв случай. Фактът, че ще сме един вид пионери в Пловдив, е допълнителна мотивация. Интуицията ми подсказва, че проектът ще е много успешен. Шоуто ще се предава по цял свят през телевизионния гигант ESPN и други платформи.

- Вие организирахте мача на Кубрат Пулев с Хюи Фюри. Какви са шансовете Кубрат да играе за световната титла и срещу кого?
- С Кубрат се познаваме от 2000 г., когато беше на 18-19 години, и беше въпрос на време да заработим заедно. Аз от дълги години исках да работя с него, тъй като той е боксьор с дух да побеждава. Срещу Фюри беше първият ни съвместен проект. Кубрат в момента е главен претендент за световната титла. Антъни Джошуа няма как да откаже. Той ще има мач с Милър през юни.

Кубрат ще се бие на 23 март в Лос Анджелис. В близките дни ще се разбере кой ще бъде противникът му, тъй като Робърт Хелениус се отказа. Съперниците на Кобрата вече знаят силата му и не искат да рискуват.

- Кога и къде ще е мачът за титлата с Джошуа?
- Почти сигурно този мач ще е тази есен. Градовете, в които може да е, са Лас Вегас в "Т-мобайл Арена" и в митичната зала "Медисън Скуеър Гардън", където Джошуа дебютира.

- Има ли в световен план отлив на интерес към професионалния бокс? Преди 3 - 4 десетилетия шампионите бяха кумири на цели поколения по света. При всичките ми уважения към Джошуа, Кобрата, Поветкин, но те са далеч като харизма от Мохамед Али, Джо Фрейзър, Джордж Формън, Майк Тайсън. Защо настъпи този отлив?
- Защото в бокса винаги са били водещи личностите, харизмата плюс талантът им. Като замине някоя голяма звезда, заминава и част от интереса към бокса. За спада на интереса към бокса в тежката категория, който е емблема на този спорт, донякъде виновни са братята Владимир и Виталий Кличко, техният стил и манипулацията на техните позиции. Те дълго време доминираха в професионалния бокс и налагаха силово своите условия. Искаха боевете им да са само в Германия, защото там само можеха да диктуват правилата, които ги водеха към сигурна победа. Освен това стилът им е безинтересен. 

Братя Кличко бягаха от директния бой, който е зрелищен за феновете. Стилът им е много консервативен, изобилства от клинчове. Да го гледаш 2-3 рунда е ОК, но 12 става скучно. Те имат вина за спада на интереса към бокса именно при тежките. А когато няма ярък шампион при тежките, там се губи и нишката. В последно време обаче боксът е в ренесанс. Вече има много ярки представители, личности като Джошуа, Уайлдър, Тайсън Фюри, Кубрат. Те са характери и извън ринга. Точно тези хора правят бокса. В лека, средна и полутежка категория има звезди като Ломаченко, Канело, Головкин и Усик.  Интересът към този спорт отново е огромен в световен план. Има нови лайвстрийм платформи за разпространяване на боксови срещи. Въпрос на време и България ще се запали отново по този велик спорт.

 

- Имате ли ваш боксов проект в България?
- Да. От Пловдив тръгва голямата ми надежда. Тя е свързана с бившия боксьор Митьо Митев - Мутата, който сега има много успешен клуб. Мутата беше в Америка през 90-те години на миналия век и направи впечатляващ рекорд с 11 победи от 11 мача, и всичките с нокаут. Двубоите му бяха много зрелищни и си спечели доста фенове, но реши да не продължи в САЩ, а да се върне в България. Сега има клуб Юнайтед на Гребната база, който развива отлично. В него има едно момче с голямо бъдеще. Казва се Пенчо Цветков и е 18-годишен. Ученик е в 12. клас в спортното училище "Васил Левски". Висок е 2 метра, яко удря, а е също много техничен. Той ще е  едно страхотно зрелище, ако продължи да се развива, както досега. Очаквам го при професионалистите. Галата през май ще е неговият дебют.

- Имате ли поглед върху българския аматьорски и професионален бокс?
-  При аматьорите има много международни заслуги и медали, особено при юношите и при жените. Има родени нови звезди, които тепърва ще изгряват. Моето послание към колегите от аматьорския и професионалния бокс е: време е да работим заедно. Единни можем да доведем любимия ни спорт до нови постижения. 

- ММА няма ли да убие бокса?
- Абсолютно не. ММА е нов спорт, няма опитна давност. Набраха скорост, тяхната бизнес визия е иновативна и силна. Боксът обаче е спорт с традиции от век и веков. Боксът е класика и много атрактивен. Предимството му е в ясните правила. Единият спорт не може да измести другия. Даже бих казал, че тук се създава полезна конкуренция, която помага на двата спорта. Черпим идеи едни от други. Скоро бях на бизнес среща в главния офис на UFC в Лас Вегас. В самото лоби на сградата е изправена статуя на знаменития шампион по бокс Джо Луис. Какво повече трябва да кажа по този въпрос (смее се).

- Как се запалихте по бокса?
- Всичко започна в началото на 80-те години. Запали ме великият филм "Роки". Между другото този филм е причина много момчета от моето поколение да започнат да се занимават с бокс, дал им е импулс. Така на следващата сутрин, след като гледах филма, си направих коктейл от сурови яйца и влязох в моя филм, свързан с бокса. Bпоследствие стигнах до Лаута, където започнах да тренирам бокс в Локомотив Пловдив при голям специалист и много силна личност в моя живот, покойния Йордан Кълвачев. Това беше една магия, която не ме е оставяла оттогава. Боксът винаги е бил в мен. Когато бях нов имигрант през 1986-а в САЩ, изгря звездата Майк Тайсън, чувството и адреналинът са неописуеми. Да гледаш Майк Тайсън през онези времена беше като каталист в моя живот, останалото е вече история. 

През 1993 година, когато се върнах в България след Олимпиадата в Барселона 92, се свързах с големи наши боксьори.  Познавах Александър Христов, Петър Лесов, Йордан Лесов, малкия Пешо Лесов още от времето, когато бяхме в залата на Лаута. Уникалният Ивайло Маринов се появяваше в залата на Локото за спаринги. Tой бе считаният за фаворит срещу американеца Майкъл Карбахал през 1988-а в Сеул, победи и взе златото.  Изгарях от желание да промотирам български боксьори. Затова подписах с Ивайло, Коко Семерджиев - Тайсъна, Мартин Кръстев, Тончо Тончев, Мутата. Тончо обаче реши да продължи при аматьорите до Олимпиадата през 1996-а в Атланта. През същата Олимпиада аз подписах със златния медалист Василий Жиров и Сергей Ляхович. И двамата станаха шампиони при професионалистите в полутежка и тежка категория.  

Това беше стартът, преди четвърт век. През 94-та имахме гала в София, зала "Универсиада" с участие на американски срещу български боксьори. Получи се много добре, предизвика огромен интерес и беше супер успешен проект.

- Как се насочихте към импресарската дейност в бокса?
- Аз се самонасочих, с лични намерения. Започнах през 1993 г. и работата ме запозна с най-големите в този бизнес - Дон Кинг, Боб Аръм, които са промоторите на Мохамед Али, Лари Холмс, Джордж Форман, Джо Фрейзър, Шугър Рей Ленърд, Марвин Хеглър, Томи Хърнс, Роберто Дюран, Майк Тайсън и тям подобни. Започнах с тях като мениджър, а по-късно и промотър. Много е важно да се учиш от най-добрите във всяка една сфера. Не ми отне дълго време да навляза в този бизнес.

Първият ми шампион беше Стиви Джонстън, след него Хектор Лопес, а след това и олимпийският шампион от 1996 г. Василий Жиров, Сергей Ляхович, Джеймс Тони, Шенън Бригс, Александър Поветкин, Хасим Рахман, Генадий Головкин, с които съм работил, листата на шампионите е дълга...  Сега сме се събрали братя българи - Кубрат, Тервел, Ивайло, има смисъл в нашата връзка, поне на мен така ми се струва. 

- Познавате най-големите в този бизнес, като Дон Кинг, например. Какви са впечатленията ви от него?
- Дон Кинг е митична фигура. Той обладава всяка ситуация на разговори, преговори, ексцентричен, гръмогласен, омайващ. Може да ти бръкне в джоба, без да усетиш. С мен не успя обаче.

- Излезли сте от Пловдив преди 35 години. Как го намирате сега?
- Пловдив си е Пловдив. Велик град и трябва да си се родил и израснал тук, за да го разбереш. Трябва да си играл под тепетата. Все още доста мои приятели са в Пловдив. Това е много магнетично и магично място. Точно сега е моментът да покажем Пловдив като историческа дестинация във времената. Представете си какви битки са се провели във времената. Сега е наш ред да организираме битка по правилата на бокса. 

Супер е, че галата ще се състои по времето, когато градът е културна столица на Европа. Нашият проект ще бъде едно своеобразно допълнение. Ние трябва да покажем на света, че Пловдив е едно богатство, което тепърва ще се открива.

Обиколил съм целия свят. Бил съм по всички считани за най-красиви кътчета. Но мога да заявя, че Пловдив е любимият ми град, и се гордея, че съм роден и израснал тук. Пловдив  е велик град. Днес е културна столица на Европа. Град, който е жив и пълен с възродена енергия. Той говори, привлича ни обратно и ни връща, където и да сме билu, даже и до края на света!

- Как се озовахте в Америка?
- Стана много невероятно. Майка беше учителка в Тунис, а след това в Мароко. Отидохме на екскурзия в Испания от Мароко и там взехме безпроблемно виза за САЩ.  Това се оказа някакъв пробив в системата. На 13 юли кацнахме в Лос Анджелис.

- Постъпката ви в онези времена се наричаше бягство от социалистическата родина. Имаше ли последици за близките ви в България?
- Не. Някакво мрънкане е имало, но през втората половина на 80-те се чувстваше разведряването. Не е имало репресии за роднините ни.

- Нещо повече за личния ви живот - къде живеете в САЩ, имате ли семейство?
- Бизнесът ми е такъв, че съм гражданин на света. Първоначално се установихме в Лос Анджелис, там се роди и първата ми дъщеря. След 6 години се роди и втората в Хавай, където беше строителният ми бизнес. След това се преместих обратно на Западния бряг, имах строителна фирма, в Аризона. Скотсдейл. От 4 години домът ми е в Лас Вегас. Имам две дъщери - Мишел и Анжелика. Те са с много добро образование и се развиват успешно в живота. Със съпругата ми Мария сме ученическа любов. Пазим си черно-бяла снимка от първи клас от училище "Алеко Константинов". Успях да уредя да дойде в САЩ през 1988 година. Тогава лично се обадих на посланика на САЩ, помолих се, омаях го. Оженихме се през 1989 година, тогава се роди Мишел.

- Говорят ли български дъщерите ви, идвали ли са в България?

- Разбира се. И двете се чувстват българки. Идвали са тук и са очаровани от България и Пловдив

Следвай ни: