Най-добрата българска джудистка при жените в момента Ивелина Илиева се размина с бронзов медал в категория до 57 килограма на Световното първенство в Токио през миналия месец. Българката направи много силно състезание, но загуби в решителната среща за бронза. В “Гостът на Sportal.bg” Илиева говори за емоциите си след планетарния форум, за уроците, които е научила, за рождения си ден на японска земя, за Олимпийските игри в Токио догодина и за живота си след джудото.
“Това състезание беше една генерална репетиция за нас преди Олимпийските игри в Токио. Те ще се провеждат в същата зала, видяхме каква е обстановката там. Сега съм в олимпийските квоти, но мисля, че ми трябват още точки, за да задържа позицията си”, каза Илиева в студиото на
Sportal.bg
.
Хасковлийката, която е получила травма още в първата си среща в Токио, смята, че съперничките й в категорията не я превъзхождат: “Мисля, че съм по-силна от тези момичета, но на предишни състезания допусках грешки - на такова ниво една малка грешка ти отнема победата. Специално с Нора (б.а. третата в световната ранглиста Нора Гякова) през юли играхме четвъртфинал на Гран При в Будапеща и тогава загубих от нея, точно поради моя грешка. Мисля, че сега те разчитаха отново на тези грешки и мислеха, че ще ме победят. Този път обаче бях безкомпромисна срещу Нора и успях да победя.
Отдавна знам, че съм готова за тези постижения, но допусках грешки, психически също не бях готова. Не мисля, че миналата година съм била физически по-слаба или по-зле подготвена. Просто малките грешки, които допусках преди, ми костваха победата.”
Илиева сподели и каква е била реакцията на треньора й Свилен Скерлев след петото място: “Доволен беше, макар че след загубата в срещата за третото място и двамата не можехме да говорим, беше ни тежко. След осминафиналната ми среща с южнокорейката, когато бях безкомпромисна на захват, се обърнах към него и видях в лицето му, че и той беше изненадан какво съм направила.”
Носителката на сребърен медал от европейско първенство при жените говори и за собствените си емоции след изпуснатия бронзов медал: “Надделя горчилката, след срещата не можех да говоря. Бях толкова близо до медала, който щеше да е наистина голям успех за мен и за джудото в България. Изведнъж си тръгнах с нищо, със 700 точки и с няколко научени урока. Не е малко, но с медал щеше да е много по-добре.”
Илиева, която в момента е 14-а в олимпийската ранглиста, смята, че още един медал от Гран При или турнир от Големия шлем ще й гарантира квотата за Токио.
Тя сподели също така, че след Игрите в Япония възнамерява да прекрати състезателната си кариера: “След Токио ще бъда на 29 години и не искам вече да бъда професионален спортист. Искам да имам семейство, да имам деца и искам да работя с малки деца като треньор по джудо.”
“Още в залата си казах, че сега излизам със сълзи от разочарование, но догодина искам да изляза от залата със сълзи от радост и с медал от Олимпиадата”, завърши Илиева.