Робер Пирес е един от най-ювелирните френски футболисти в историята. Част от златния отбор на "петлите", триумфирал на Мондиал 1998 и Евро 2000. Двукратен шампион на Англия с Арсенал, Футболист №1 на турнира за Купата на конфедерациите през 2001 година, Кавалер на ордена на Легиона на честта. Легенда и рожба на Метц, превърнал се в идол за феновете на Арсенал. Впоследствие и за публиката на Виляреал. В 537 мача вкара 127 гола. Неслучайно и Краля Пеле го избра между стоте най-велики футболисти в историята.
Пирес коментира въпроси свързани с най-интригуващото първенство - Ла Лига, в интервю, излъчено в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Кое е различното за Барса и Реал, колко трудна е адаптацията за Азар и Гризман и докъде може да стигне Виляреал през настоящата кампания? Отговорите дава бившият играч на "жълтата подводница" Робер Пирес.
- Г-н Пирес, какво мислите за началото на сезона в Ла Лига?
- Мисля, че стартът на Ла Лига е доста интригуващ. На върха отново се заформя битка между Барселона и двата мадридски гранда Реал и Атлетико, а всички знаем какво е съперничеството между тези тимове. Естествено, има и изненада в лицето на Гранада, което ме прави щастлив. Това означава, че с всеки изминал сезон Ла Лига става все по-оспорвано първенство. Свикнали сме, когато говорим за испанския шампионат да го асоциираме само с Мадрид или Барселона, но ето, че сега все повече отбори и все повече играчи могат да достигнат това високо ниво, на което са грандовете. По-скромните отбори се намесват в битката в челото, а защо не и в битката за титлата.
- Отборът на сърцето ви обаче е Виляреал. Как оценявате представянето на "жълтата подводница"?
- Щастлив съм, че след слабия минал сезон, сега отборът изглежда различно. Като изключим тежката загуба от Барселона, мисля, че тимът има огромен потенциал. Пълен е с млади играчи, а опитните дават необходимия баланс. Много съм щастлив за Санти Касорла. Всички в Испания знаят какво може той. Той е страхотен играч и още по-голям човек. С опита, който притежава и лидерските си качества, помага изключително много за израстването на младите футболисти в отбора. Мисля, че основната цел пред тима би трябвало да бъде класиране за Европа. Естествено, всички мечтаят за Шампионската лига, но по-реалистичната цел със сигурност изглежда участие в Лига Европа. От това, което виждам, считам, че тази цел е напълно постижима. Отборът е млад, има футболисти с необходимия опит, практикуват бърз и атакуващ футбол и се надявам отново да видим тима в Европа.
- Споменахте за Санти Касорла. Какво мислите за него?
- Абсолютният маестро в състава. Когато стане дума за Виляреал, всеки асоциира тима с името на Касорла. Но освен него, силно впечатление ми прави и централният бранител Пау Торес. Много солиден защитник, който не се бои да влезе в битка за всяка топка. Чете играта отлично за възрастта си. Освен това е сигурен при изнасянето на топката и може да играе еднакво добре и с двата крака. Сигурен съм, че има огромно бъдеще пред себе си.
- А каква е вашата оценка за представянето на Реал (Мадрид)?
- В клуб като Реал очакванията винаги са огромни. Там победата е задължителна във всеки един мач. Нека определим старта им като добър. Със сигурност не е най-добрият възможен. Познавам добре този клуб и изискванията в него. Наясно съм под какво напрежение е Зинедин Зидан във всеки един мач, но той обича това. Така се мотивира допълнително. Освен това клубът похарчи и доста средства за селекция. Убеден съм, че изборът за привличането на Азар бе много добър. Без съмнение той е един от най-добрите играчи в света. Знам колко много е критикуван от специалисти и медии, но е изключително трудно да се адаптираш. Повярвайте ми! Изпадал съм в подобни ситуации. Попадаш в нов отбор, с нови съотборници, в ново първенство и то не кое да е, а Ла Лига. Само защото той е Еден Азар, не означава автоматично, че ще се адаптира лесно и бързо. В клуб като Реал (Мадрид) винаги е по-трудно от обикновено. Но в тима има и вече утвърдени имена и лидери. Като Карим Бензема. За мен, той е един от най-добрите нападатели в света. Вече 10 години е част от "кралския клуб" и продължава да държи това високо ниво.
- А какво е мнението ви за Барселона?
- За Барселона е още по-сложно. Такова е моето усещане. Лятото и подготовката им бе трудна. Постоянно имаше спекулации за трансфера на Неймар, Коутиньо напусна, южноамериканските играчи се присъединиха по-късно заради участието им на Копа Америка. Естествено визирам най-вече Меси. Може би заради тази преумора, той получи контузия. Тази травма бе разочароваща не само за феновете на Барселона, но и за всички ценители на футбола като цяло. Така че трудният им старт на сезона до голяма степен бе очакван. Но лично аз нямам никакви съмнения, че Барселона отново ще е основният претендент за титлата. Подобно на Реал и те похарчиха немалко пари през лятото. Взеха футболист като Антоан Гризман. Радвам се, че сега ще може да гледаме Антоан да играе с фланелката на Барса, защото със своите качества, той заслужава да носи екипа на един от грандовете на световния футбол. Бих казал, че при него ситуацията е същата като при Азар. Естествено, Гризман също си дава сметка в какъв клуб отива и макар за разлика от Азар вече да има опит в Ла Лига, едно е да играеш за Атлетико, съвсем друго е да носиш екипа на Барселона. Там нещата са от друга величина. Въпреки всичко, мисля, че Гризман ще се впише успешно в стила на Барса.
- А какво остава за Атлетико след напускането на Гризман?
- Гледах внимателно тима на Атлетико. Въпреки многото напускащи, Симеоне успя отново да изгради един боеспособен състав. Има един обединяващ фактор между трите гранда: похарчиха много пари за един играч от световна класа. За Реал това бе Азар, за Барса – Гризман, а при Атлетико – това е Жоао Феликс. Феликс е невероятен за възрастта си. Имам усещането, че през този сезон с този състав Атлетико може да бъде реален претендент за титлата. Естествено, в основата на всичко е Диего Симеоне. Един невероятен треньор, който е толкова ексцентричен, но всичко това е заради огромната му любов и отдаденост на футбола. И като добавим към уменията на Симеоне ресурса, с който разполага, то Атлетико определено може да поднесе изненадата.