Фаустино Асприля пред Стоичков: Кристиано няма достатъчната подкрепа, за да ликува с титлата на планетата!

Kолумбийската легенда Фаустино Асприля се срещна с Христо Стоичков и екипа на „Унивижън“, а Камата по традиция подари този разговор на зрителите на „Код Спорт“ по ТВ+. Преди години двамата играха заедно в италианския Парма. С този тим Асприля триумфира два пъти с Купата на УЕФА и по веднъж с Купата на националните купи и Суперкупата на Европа. Асприля опита и от магията на английската Висша лига с екипа на Нюкасъл, когато „свраките“ на Кевин Кигън най-силно се противопоставяха на доминанта Манчестър Юнайтед, предвождан от сър Алекс Фъргюсън. А с националния отбор на Колумбия участва на финалите на две световни първенства.

- Фаустино Асприля, благодаря, че се съгласи да ни приемеш тук в твоя дом за това интервю. За мен това е първото ми посещение в Колумбия, в град Баранкиля и е наистина голямо удоволствие да бъдем заедно с теб.

- Удоволствието е изцяло за мен, Христо! Радвам се, че си тук в Колумбия, за да видиш страната ми и всички да разберат, че тя е спокойна, красива и нищо лошо не се случва тук. Хората преди 20-ина години мислеха, че сме място, което не може да бъде посетено и е опасно. Затова радостта да бъдеш тук с нас е двойно по-голяма.

- Нека да поговорим за националния отбор на Колумбия. Какво мислиш за тима?

- Смятам, че имаме силен отбор. Преди година в Русия изиграхме едно добро световно първенство. Оставихме отлични впечатления с изявите си и може да съжаляваме, че отпаднахме на осминафиналите срещу Англия. Сигурен съм, че и ти споделяш моето мнение. Може би всички очакваха по-силно представяне на Копа Америка през тази година. Отпадането ни от Чили не се прие добре в родината ми, защото всички очакваха съставът ни да се класира поне до полуфинал. Но във футбола нищо не е сигурно и когато не успееш да се концентрираш, губиш. Така стана и с Колумбия. Въпреки това продължавам да твърдя, че имаме качествени играчи, които и за в бъдеще ще ни носят радост! Видяхме, че продължаваме да зависим от представянето на силните ни футболисти като Хамес, Куадрадо, Фалкао… Когато те са в добра форма, нещата се получават.

-  Съгласен съм с теб. Мисля, че с връщането на Фалкао на терена, тимът бе още по-ефективен в нападение. Нека не забравяме също, че на шампионата на планета в Бразилия Хамес Родригес стана голмайстор.

-  Да, така е. Това са основни фигури, които се доказаха не само в националния ни отбор, но и в клубовете, където играят. Всички бяха много приятно изненадани от головете на Хамес на световното в Бразилия. Реализираните попадения бяха трамплин за кариерата му. За съжаление в Русия не бе толкова ефективен пред гола, но въпреки това доказа, че е важен за играта на тима. Виж, Христо неговата игра не е била на голмайстор в нито един от отборите в кариерата му. И това е факт. Фалкао е нещо съвсем различно. Хищник в наказателното поле. Ако бъде изпуснат за секунда, той вече е отбелязал гол и е в прегръдките на съотборниците си. Фалкао е футболист за големите мачове, защото има опит, има самочувствие, а бранителите срещу него имат респект! За мен той е обединяваща фигура…

- Колумбия е много борбен отбор. Знаем го от историята. Още от времето, когато играеше и ти. По онова време в състава беше и Карлос Валдерама. Един наистина огромен дух на победители. Продължава ли той да съществува в днешния отбор на Колумбия?

- Мисля, че да, защото това не може да изчезне. Всеки колумбиец го носи в кръвта си. Нашето поколение доказа на всички останали, че наистина можем да постигаме големи успехи и да триумфираме срещу всеки съперник. Показахме качествени игри на световните първенства тогава и сега момчетата искат да вървят по пътеката, утъпкана от нас. Имат все по-голяма вяра в собствените си сили и го показват в целия свят. Днес колумбийци играят в едни от най-силните отбори в света.

-  Как ще коментираш битката между отборите от Южна Америка - Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай с лидерите в Европа?

- На последното световно първенство в Русия се видя, че европейците имат преимущество. Франция триумфира с титлата след успех над Хърватия. Южноамериканските отбори Уругвай и Бразилия отпаднаха на четвъртфиналите и това не се прие добре в целия континент. Отборите от Стария континент играха по-дисциплинирано, тактически бяха по-добре подготвени от съперниците им. И това даде отражение. Въпреки това, както ти споменах имаше добри мачове от страна на Колумбия и Уругвай. Според мен съставите на Аржентина и Бразилия бяха разочарованието на последното световно първенство. Видя какви критики имаше от страна на медиите по техен адрес.

- Спомена, че Колумбия е много силен отбор, но много зависи от Хамес Родригес. Виждаш ли някакво развитие при него?

- Да, разбира се! Самият факт, че ти ми задаваш този въпрос, означава, че и на теб ти е направил впечатление. Ти най-добре знаеш, че всички отбори зависят от звездите си. Когато тези футболисти са наистина много добри, тогава обикновено се получава така, че тимовете им развиват зависимост и не могат без тях. Колумбия е пример с Хамес и Фалкао, но можем да кажем същото и за Меси в Аржентина. Когато Луис Суарес не играе за Уругвай, отборът им не е същият. Перуанците нямат толкова изявена звезда и наистина са силни повече като отбор. В другите тимове обаче, когато има наистина силни единици, е нормално да се чувства липсата им. От всички отбори в Южна Америка, като че ли най-малко зависими са бразилците от Неймар. Там обаче има още много други звезди. Това отличава играчите с характер от останалите. Отсъствието им се забелязва веднага.

- Тино, ти познаваш добре един колумбийски стратег, който стана треньор на Мексико – професор Осорио. Какво мислиш за него?

-  Професорът наистина подхожда научно към футбола. Гледа мачове през цялата година. Той живее с футбола и за футбола. Треньор, който обича много нападателната игра. Мексико имаше нужда от това при участието си на големи форуми, защото досега им липсваше до известна степен уважение от страна на съперниците и да всяват респект. Винаги бяха леко затворени, докато той ги хвърля смело напред. Важното е, че вече не се страхуват и играят със самочувствие. Те са изключително опасни, когато играят на контраатака. Много са бързи и бранителите трудно разгадават пасовете им. Професорът напипа тези особености и видяхме, че до голяма степен ги приложи в Русия. Например, като треньор на Атлетико Насионал, той никога не приложи такава тактика. Мисля, че той успя да научи играчите в отбора на Мексико да следват неговите указания и да излизат за победа във всеки мач. Той е изключителен стратег и наистина прекрасен човек. Предполагам, че и ти си се убедил в това.

- Гуардадо, Хименес, Чичарито, Лосано, Ерера… Много играчи, които днес са в европейски отбори. Силни единици. Как виждаш този отбор?

- Мексиканците играят красив футбол. Обичат да поемат рискове. Тичат много. Винаги се представят добре на световните първенства. Понякога не им достига единствено увереност. Те нямат историята на великите сили, но винаги могат да поднесат изненада. Историята го показва. Все още им липсва последната стъпка – да ликуват със световната титла, но сам виждаш каква е конкуренцията – жестока. Аз смятам, че те вървят по правилен път и много скоро ще ги видим в битка за медалите на шампионати на планетата.

- А когато се събудиш сутрин и отвориш очи, кой е отборът, за който се сещаш? Кой е съставът, който според теб играе най-добрия футбол?

- Христо, да ти призная, когато се събудя, първо пия кафе и след това мисля за футбол. През годините най-много съм харесвал Бразилия. Те винаги имат нещо уникално в състава си. Излишно е да споменавам колко велики играчи са били част от петкратния световен шампион. Когато има голям форум, те винаги са фаворити. На шампионата в Бразилия бяха унизени от Германия, но коя велика държава не е преживявала тежък момент. Сегашният отбор на Бразилия играе наистина много добре. Тимът, който имат в момента успя да направи нещо, което отдавна не беше ставало. Съперниците им излизат срещу тях със страх. Това беше една забравена традиция след толкова много неуспехи и дори някои тежки загуби.  Имаше периоди, в които си отиваха безславно от световни първенства, а на Копа Америка не успяваха да минат и през първия кръг. Този респект към тях беше изгубен за известно време. Сега той е отново тук след силните им игри. Има още едно важно нещо. Преди повече разчитаха на нападението си, а днес са тим, на който е много трудно да вкараш гол. А в атаката си имат играчи, които наистина накланят везните в тяхна полза и могат да решат всеки мач във всеки един момент.

- Има много играчи, за които първенството на планетата през 2022 г. ще е последно. Например Кристиано Роналдо, Меси... А тези двама футболисти наистина ли са толкова добри колкото всички си мислят? Какво е твоето мнение?

-  Мисля, че да. Те го доказват постоянно. Чупят рекорд след рекорд. А да се задържиш повече от 10 години на върха на световния футбол е наистина много сложно. Освен това играят в отбори, които на сезон имат повече от 70 мача. На световното обаче е по-различно. Там имаш само 6-7 мача и за да успееш, трябва да имаш зад себе си силен отбор, който да ти помага. При Меси нещата не са розови… Не мисля, че съотборниците му могат да му помогнат. Проблемите при „гаучосите“ са в защита! Не виждам силни единици там. Проблеми, които не се решават с години. И накрая какво се получава – Меси е виновен, че Аржентина не е световен шампион. Това е абсурдно! Един играч не е достатъчен. Същото е и с Кристиано Роналдо. И той няма достатъчната подкрепа, за да ликува с титлата на планетата!

-  Тино, много благодаря за това, че ни посрещна тук, в твоя дом – град Баранкиля. Наистина си прекарваме чудесно тук.

-  Трябва да идваш по-често на гости! Хайде да тръгваме, че някъде ни чакат поне 10 красиви жени. (Смеят се).

- Преди това обаче да ми отговориш -  световното първенство ли е най-хубавото събитие, което си изживял като играч?

- Мнението ми е, че да. Всички футболисти мечтаем за това още от люлката. Още от деца искаме да станем професионални футболисти и един ден да облечем фланелката на родината и с нея да играем на световно първенство. Това е най-голямата радост, която може да изпита един футболист.

- И последен въпрос - какво прави толкова специални световните първенства? Защото са социален празник или защото са едни от най-оспорваните състезания?

- Мнението ми е, че само на мондиал човек може да играе срещу най-добрите играчи от най-големите футболни сили в света. Това е прекрасна възможност, за да може да види реалното си ниво и да бъде част от света на най-добрите, които винаги печелят титлата.

Следвай ни: