Аарон Винтер: Аякс е най-доброто училище за футбол в целия свят

Аарон Винтер: Аякс е най-доброто училище за футбол в целия свят

Вероятно малцина знаят къде точно се намира държавата Суринам. Но едва ли има футболен фен, който да не може да назове поне няколко световни звезди, родени именно в южноамериканската страна. Сред тях са Рууд Гулит и Франк Рийкард от миналото, Върджил ван Дайк и Джорджиньо Вайналдум от сегашния еврошампион Ливърпул. А предаването „Код Спорт“ по ТВ+ срещна зрителите с още един от най-големите суринамски футболисти, които естествено са защитавали цветовете на Холандия. Това е европейският първенец Арон Винтер. Той е продукт на великата школа на Аякс и е спечелил почти всичко с отбора. Впоследствие направи звездна кариера в Лацио и Интер, за да се върне у дома в Амстердам. Първо като футболист, а след това и като треньор. Днес е асистент в треньорския щаб на националния отбор на Гърция. Винтер бе на зимния мондиал в Ароза, където разговаря с екип на „Код Спорт“.

 

- Здравейте, г-н Винтер! Не ви бяхме виждали няколко години на снежното световно първенство в Ароза. Какво ви накара да се върнете?

- Много ми харесва да играя в швейцарските Алпи. Традицията на този турнир е прекрасна. Превърна се в легендарен. Моята Холандия срещу Швейцария, Германия и световните звезди. И да - играем здраво, както беше преди много години. Но това е на терена. Извън него се виждаме старите приятели. И много теми имаме за обсъждане, много.

- А колко титли спечелихте в Ароза?

- Мисля, че участвам за трети или четвърти път, но за съжаление имам само една титла. И този път ми се изплъзна във финала.

- Сега сте помощник-треньор на националния отбор на Гърция. Случайно или не Ото Рехагел, стигнал до евротитла с елините, е селекционер на Германия тук в Ароза. Ще му поискате ли съвет?

- Няма вариант да не говоря с него на тази тема. Ото направи нещо невероятно с гръцкия отбор през 2004 година. Титлата от европейското първенство е нещо велико за Гърция. Част от славната история на страната. Може би някой от неговите съвети ще бъде безкрайно важен и в моята работа сега.

- Как решихте да отидете точно в Гърция?

- Моят добър приятел Йон вант Шип се съгласи да стане треньор на националния отбор. Покани ме да отида с него заедно с още един треньор. За мен беше интересно предложение и се съгласих да го приема.

- След Ото Рехагел гърците се класираха за всеки голям турнир, но сега изпаднаха в криза. Ще ги вдигнете ли по холандски?

- Трябва да признаете, че нямаха и късмет. Последната квалификационна група за европейското, в която те бяха, беше адски трудна. Резултатите не бяха на желаното ниво и затова там се смениха треньорите. Амбицирани сме да направим нещо значимо с гръцкия тим. Мисля, че в мачовете, откакто сме в Гърция направихме доста хубави неща. И вече на високи обороти подготвяме отбора за предстоящия през есента турнир Лига на нациите.

- Вашата кариера е изпълнена с успехи. Какво е да си продукт на школата на Аякс?

- Няма нищо по-хубаво в живота на един футболист. Казвал съм го и преди - да си част от академията на този клуб е нещо изключително трудно от една страна и огромна привилегия от друга. Това е най-доброто училище за футбол в целия свят. От дете там учиш една философия - топката трябва да е в твоите крака. Малчуганите се обучават да играят истински футбол. Много е хубаво. И до днес се чувствам част от това. Да, до ден днешен в моето ДНК присъства  Аякс и неговата философия за футбола.

- Вие сте родом от Суринам. Как тази малка държава даде на света толкова велики играчи като вас, като Рууд Гулит, като Франк Рийкард?

- Нормално е, защото моята родина Суринам в миналото принадлежеше на Холандия. Вече не е така, самостоятелна е. Тогава бяхме холандци и пътувахме до Европа.

- Какво е специалното на Суринам?

- Най-вече, че има страшно много футболен талант. Вие казахте за миналото, а аз ще ви кажа за настоящето. В Ливърпул играят Джорджиньо Вайналдум и Върджил ван Дайк. В холандското първенство има още много таланти от Суринам. Това е много хубаво.

- С Аякс сте спечелил много трофеи. В Европа взехте Купата на УЕФА и КНК. Каква е магията на този клуб?

- Начинът, по който се играе футбол. Начинът, по който се развиват играчите. Невероятно е да имаш възможността да си футболист в Аякс.

- Стадионът вече се казва "Йохан Кройф Арена". Жив ли е духът на великия Кройф?

- Ако говорите за Аякс, то вие говорите и за Йохан Кройф. Той създаде този футбол в клуба. После го изнесе и в чужбина - в Барселона. Йохан е идол за всички в Аякс. Пример е за всички, които започват да играят футбол в Аякс. Всички деца от ранна възраст печелят от неговата философия.

- Коя е най-ценната ви титла с Аякс?

- Не си спомням нещо лошо от Аякс. Спечелихме много различни титли. Всяка победа, всяка титла е добър спомен. Не искам да ги деля.

- Избраха ви за най-добрия млад футболист в Холандия за 1986 година. Кое беше най-силното ви качество?

- Мисля, че бях завършеният футболист. Можех да играя и като защитник, и като нападател. Като халф обаче бях балансът между първата и последната линия в отбора.

- Какво е да си съотборник на Марко ван Бастен и Франк Рийкард?

- Красота и чест. Но не само на тях двамата. Апропо - като юноша мечтаех да играя редом с тях.

- Вие сте част от холандския национален отбор, спечелил Евро‘88. Ядосан ли сте, че не играхте нито една минута в турнира?

- Като футболист винаги съм желаел да играя. Но винаги съм уважавал избора на треньорите ми. Той имаше огромно доверие в титулярния отбор. Да, не съм играл и минута, дори и секунда. Но за мен е велико, че бях част от този турнир. Говоря за квалификациите, за подготовката и за европейското. Страхотни времена. Научих много неща, които ми помогнаха в бъдеще. Дори и без една минута на еврофиналите.

- Мнозина казват, че голът на Марко ван Бастен срещу Русия във финала е невъзможен. Такъв ли беше?

- Не видяхте ли, че го вкара? Значи е възможен.

- Това е единствената титла на Холандия, а имате доста финали. Смятате ли, че има проклятие върху вашия национален отбор?

- Когато си на финал, всичко е възможно. Може да спечелиш, може и да загубиш. През 1974 и 1978 година е истинско нещастие, че не станахме световни шампиони. Най-накрая през 1988 година спечелихме финал. Това е част от спорта, от футбола. Има само един победител.

- В Ароза направихме интервюта с близнаците Роналд и Франк де Бур. Двамата бяха на мнение, че за малка Холандия успехите на футбола са огромни и без тези титли. Съгласен ли сте с тях?

- Ако погледнете колко много световни звезди Холандия е   произвела през годините, значи сме вършили добра работа.

- Вие вкарахте гол на Бразилия в един от най-големите мачове в историята на световните първенства през 1994 година. Защо не успяхте да ги победите?

- Загубихме с 2:3. През първото полувреме Бразилия беше по-добрият отбор и заслужено водеше с 2:0. След почивката започнахме да си вярваме и че преди нея просто не сме били ние. Демонстрирахме го на терена. Върнахме се и в мача, и в резултата. Изравнихме за 2:2. Накрая отново нямахме шанс, защото съдията даде един фаул, който не беше справедлив. Вратарят не успя да спре топката и така загубихме. Много беше горчиво, защото ние заслужавахме да бъде на финала. Но ... паднахме.

- На същото световно е и най-силното представяне в историята на България. Какво мислите за нашия тим оттогава?

- Когато говорим за България, има един футболист - Христо Стоичков! Обожавах да го гледам в Барселона. Велик играч. Заради него хората идваха на стадиона. България имаше силен тим, но Стоичков беше над всичко.

- Играл ли сте някога срещу него?

- Играл съм с него, а не срещу него.

- Къде?

- В мач на легендите в Южна Африка.

- Какъв е извън терена?

- Страхотно момче.

- Преди три години България победи Холандия и ви попречи да отидете на световно първенство. Какво означава за такъв футболен гранд като вас да падне от нашите национали?

- Може да се случи във футбола. В миналото лесно побеждавахме малките страни. В съвременния футбол това вече е много трудно. Всички са твърде организирани. Но не ме разбирайте погрешно - не казвам, че България е малка държава. Вие сте известна страна, която е дала много на футбола.

- Но в момента не сме на високо ниво.

- И въпреки това спомените остават. Във футбола се случват различни резултати и вие ни победихте. За Холандия е наистина много важно да бъде на всички големи турнири. И това е задължение, когато погледнете нашите звезди и в кои отбори играят. Това изисква винаги да сме сред най-големите.

- Мачът в София беше първи за Матайс де Лихт. И той беше сменен на почивката...

- Матайс беше на 17 години, твърде млад. В този мач всички хвърлиха вината върху него. Не мога да се съглася с това. Вината за загубата е на целия отбор. Другите трябваше да му помогнат, той беше толкова млад. Това беше дебютът му. Целият ни национален отбор минаваше през много лош период. Едни не играеха добре, други бяха контузени. Накрая да обвиниш Матайс, е вид престъпление. Той е изключителен футболист.

- С Де Лихт в състава си Аякс беше толкова близо до финала в Шампионската лига миналия сезон...

- Да, знам, знам ...

- Аякс впечатли целия свят. Какъв беше проблемът в последните пет минути на полуфинала срещу Тотнъм? Ще се съгласите ли с мнението, че холандските тимове не знаят как да се защитават?

- Проблемът не бяха последните пет минути, а цялото второто полувреме срещу Тотнъм. Водихме с 2:0 и в един момент ни липсваше малко спорно щастие. Бързо получихме два гола и се създаде усещането, че губим контрола на мача. Това не беше добре за Аякс. Още съм разочарован от този момент, защото трябваше да сме на финала. Когато водиш с 2:0, нямаш право да изпускаш мача от ръцете си.

- Да се върнем на вашата кариера. Защо решихте от Аякс да отидете в Лацио?

- Защото това е голям клуб. Тогава Серия А беше най-силното първенство в света.

- А след това отидохте в Интер, с който победихте Лацио във финала на Купата на УЕФА с 3:0.

- Точно затова отидох в Интер. Имах чувството, че с "нерадзурите" мога да печеля трофеи. Аз съм човек, който живее за това.

- И какво е да биете точно бившия ви клуб Лацио?

- Малко странно беше. Но бях много щастлив. Въпреки това не мога да забравя моите хубави години в Лацио.

- Може ли да сравните дербитата, в които сте играл: Аякс - Фейенорд, Лацио - Рома, Интер - Милан?

- Прекрасни мачове. Без значение кое от изброените. Всичките!

- Колко победи имате?

- Повечето пъти печелех.

- Сега Интер ще играе срещу Лудогорец в Лига Европа. Мислите ли, че българският отбор има някакъв шанс срещу толкова силния тим на Антонио Конте?

- Истината е, че Интер по принцип играе трудно в Лига Европа. Но мисля, че в този дуел точно няма да има проблем. Интер е по-опитният, по-добре организираният отбор. Не мисля, че може да стане друго.

- Голямата цел на Интер изглежда е титлата в Серия А. Възможна ли е мисията срещу Ювентус?

- Възможна е, но ... накрая Юве ще спечели. Надявам се, че Интер ще е шампионът, но по-вероятно ще е Юве.

- По ваше време името Роналдо означаваше Феномена. Днес е Кристиано. Може ли да сравните двамата съименници?

- И двамата са уникални футболисти. За мен обаче бразилецът Роналдо е едно стъпало отгоре. Имаше обаче нещастието често да е контузен. Щеше да спечели доста повече, ако не бяха тези травми.

- В края на интервюто бихте ли ни разказали какво е чувството да се върнеш в Аякс? Направихте го през 1999 година.

- Чудесен период. Тогава имах семеен проблем. Това ме накара отново да заиграя в Аякс.

- В академията на отбора започнахте и треньорската си кариера. Колко от днешните звезди стартираха при вас?

- Много са.

- Бихте ли ни казали някои имена?

- Не, не. Само това, че са много е достатъчно. Не е важно как се казват. За мен е важна привилегията, че съм работил с тях. Никога не съм се хвалил сам и не искам да го правя пред вас. Аякс има много таланти. А треньорите, които сме били там, сме се опитвали да им помогнем да станат още по-добри.

- Холандските треньори са дали много на футбола - Ринус Микелс, Йохан Кройф, Луис ван Гаал...

- И тримата са велики. И Франк Рийкард беше голям треньор. Сега Роналд Куман също е световна класа.

- Защо Рийкард изчезна от футбола?

- Не знам. Виждаме се често, но той иска да се занимава с друго.

- Вие какво бихте правили извън футбола?

- Нищо. Животът ми е футбол. След много успехи като играч, сега искам да спечеля също толкова и като треньор.

Още от Футбол свят

Виж всички