Дани Пеев: Феновете в България могат да издържат клуба точно един месец

Даниел Пеев, помощник-треньорът на Витоша (Бистрица), гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.  Той е вкарвал голове на всичките четири столични гранда – ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив. Обличал е екипите на три от софийските колоси, с изключение на “червения”. Пеев е юноша на Локомотив и към края на кариерата си се издига до капитан на “железничарите”. Освен в любимия си клуб, е носил лентата и в Родопа /Смолян/. Стана голмайстор и игра финал за купата на България с отбора на Пирин /Благоевград/. В чужбина опита късмета си в Казахстан и Хърватия. Накрая приключи кариерата си във Витоша /Бистрица/. Още като футболист искаше да се насочи към треньорския занаят и го от началото на годината е в щаба на Асен Букарев, който е начело на “бистришките тигри”.

- Дани, здравей! Добре дошъл в „Код Спорт“! Доколко важен бе за Витоша (Бистрица) двубоят с Царско село?
- Ако трябва да отговоря като пред журналист, бих казал, че е един от многото мачове. Но ако трябва да отговоря искрено като на приятел и човек, когото уважавам, е един от изключително определящите двубои за нас. Наистина за нас беше важно да спечелим този мач. За жалост, по една или друга причина нещата се стекоха така, че в крайна сметка ние загубихме. Хубавото е, че има достатъчно мачове, в които да се опитаме да изпълним целта, а именно Витоша (Бистрица) да остане в Първа лига на България.
- Възможно ли е това? Оптимист ли си Витоша да остане в елитната група?
- Абсолютно съм оптимист, както целият треньорски екип, всички футболисти в клуба, президентът. В крайна сметка, ако е обратното, няма никаква логика да заставаме начело на клуба или някой да ни потърси да бъдем треньори. Няма за какво да идват и такива футболисти, такива изявени имена.
- Кое наложи да се подсилите с толкова опитни футболисти?
- Малкото точки, които имаме. Малкото мачове, които остават, защото до края на първенството имаме 12 срещи, в които трябва да съберем максимален брой точки. Форматът за първи път от три години насам се променя и последният в класирането директно изпада. Именно това наложи да изградим тази стратегия – да привлечем футболисти с много опит, печелили титли и купи в България. Да имат достатъчно самочувствие да играят в такива двубои, да не се страхуват какво би станало, ако загубим.

- Кой е най-големият проблем на българския футбол? Питам те и като човек, който е свързан с най-популярния спорт, и като колега, който анализира мачовете в родния шампионат…
- Имаме ли два-три часа, за да разкажа? (Смее се) Този въпрос е може би най-актуалният в спортните среди и то от една-две години. Личното ми мнение, ако трябва да обобщя с няколко думи е правилникът, който БФС е въвел и е създал за българските клубове. Според мен трябва по-малко чужденци да играят в родните отбори. Трябва да се инвестира много повече в треньорите на децата. Това е една много болна тема за мен, много голям проблем. Разбира се, без да искам да обидя никой, но в момента реалността е такава, че когато става въпрос за треньор на деца, всички президенти или директори на академиите подценяват нещата. Тренира деца и ще получава малко пари. Респективно този човек няма как да е толкова подготвен, няма как да е инвестирал в себе си, да е взел нужните лицензи. И най-важното – няма нужния опит. Едно е когато си играл футбол, особено говорейки за деца. Много по-лесно е да им покажеш едно упражнение и да искат да подражават на теб, когато прочетат каква кариера си имал, гледали са те и са ти се възхищавали. Друго е обаче, когато си човек, който е учил, но никога не е играл. Не може да осъзнаеш вътре със сърцето си как трябва да се изиграе тази ситуация на базата на опита, който си имал през годините. Просто нещата се промениха към по-лошо и много хора решиха, че могат да тренират и да учат деца, което е много голям проблем. Ясно, приемаме, че в мъжкия футбол има 22-ма човека на терена, които нищо не могат. На скамейките има треньори, които нищо не разбират. И има хиляди на трибуните, на които всичко им е ясно. Това е реалността в България. Въпросът е, че за децата трябва да се вземе категорично решение. Трябва да започнат да се влагат средства в треньори, които да научат децата, защото доста куцаме в тази насока. Наистина на никой, който е изградил добра кариера или има амбиции за треньорство, не му се занимава с деца. За жалост там има и други фактори – амбициите на родителите. Бил съм свидетел, чисто от интерес, понеже синът ми е още малък, но съм гледал мачове на детски формации. Честно да ти призная, било ме е срам.
- Колко голяма е разликата между Лудогорец от една страна и Левски и ЦСКА от друга? Не говорим за точките…
- Доста голяма. За жалост, в момента си остава прекалено голяма. Казвам го чисто като неутрален човек, който смята, че за българския футбол трябва да има конкурентни отбори. От четири-пет години и Левски, и ЦСКА изостават драстично от Лудогорец. Сега има и други проблеми, които съпътстват Левски и те неминуемо ще окажат влияние.

- Според теб „сините“ ще се спасят ли от фалит?
- Дай боже, да се спасят. Прави ми добро впечатление, че за първи път, ако разбира се е реалност това, феновете наистина се опитват да направят нещо добро за клуба, визирайки закупуването на абонаментни карти. Излязоха информации, че първата вноска към НАП е платена. Дай боже, това да е една стъпка към това наистина да се покаже, че в България клубовете могат да се издържат от своите фенове. Без да искам да обидя никой, но за жалост от много години насам реалността е такава, че феновете са доказали, че не могат да управляват един клуб. Тук не е Барселона, не е Реал (Мадрид) – клубове, които могат да се самоиздържат от привържениците си. Фенове в България могат да издържат клуба точно един месец. Особено клуб от ранга на Левски за мен е немислимо и не е логично феновете да го издържат.
- Играл си в три от четирите софийски клуба – Локомотив, Левски и Славия. Виж каква е ситуацията – „железничарите“ са в „Б“ група, за „сините“ вече стана въпрос, само съставът от Овча купел не изпитва проблеми. Коя е причината да се получи този срив в Локомотив, чийто юноша си?
- Имаш предвид, че само Славия не съм фалирал до момента? (Смее се). За Локомотив ми е много болно и то по ред причини. Това е моят роден клуб. Стигна се дотам, че станаха собственици на клуба хора, които наричаха футболното игрище – „площадка“… Беше жалко да видим Локомотив в такова състояние. За радост, все пак след това се намери човек като Иван Василев, който дава пари. Стремят се, каквото им е по силите да правят. Пооправиха базата. Разбира се, на всички ни се иска клубът да е в Първа лига на България, но трябва да се гледа реално. Не е толкова лесно, изисква много финанси, много организация, а и малко късмет. Колкото до Левски – неприятно е всичко това, което става. Точно когато всеки реши, че вече всичко е наред със „сините“, когато имаше организация, имаше президент, който не се изявяваше в медиите, което е показателно за мен. Човек като него, като Гриша Ганчев – това са президенти! Които не дават интервюта, не се намесват в работата на треньорите, не ги интересува. Те дават финансите, сигурността на клуба. Същото е и с нашия президент във Витоша! Дай боже, Левски да се оправи от тази ситуация. В крайна сметка Левски е много голям клуб и честно да ти призная, дори да се наложи да фалира, не виждам какво ги притеснява и какво толкова ще стане.

- Ще изчезне историята на клуба.
- Не може да изчезне. Цял живот някой живее с тази история, цял живот някой е бил на този стадион и пак ще се върне там. Това е същото като с ЦСКА. Не може да изчезне, няма как да изчезне. Когато си бил на стадиона и си преживял тези работи – станал си шампион или си победил в Европа някой, това никой не може да ти го вземе. Ще ти вземат един документ, един лист. И какво ще стане? Нищо. Колкото до Славия, играх и там. Спечелил съм медали и с Левски, и със Славия.
- Предполагам, че брат ти Георги Пеев те е завел на ст. „Локомотив“ или не беше така?
- Не, брат ми ме водеше на едно игрище до блока ни. Ритахме с приятели и все беше недоволен от мен, все аз му бях виновен. Така че се чудих дали да ходя да играя футбол с него или не по простата причина, че ако загубим, без значение колко добре съм играл, аз съм виновният. Не бяха добре нещата вкъщи за мен. Сам се записах. Единственото нещо, което успях да придобия от футбола благодарение на брат ми е, че неговият треньор водеше и друга възраст – на най-малките. Аз бях една година по-малък от най-малките, но все пак му се помолих да потренирам един-два дни и ако ме хареса, да ме вземе. Родителите ми изобщо не знаеха къде се намирам и че съм отишъл на стадиона. В крайна сметка той ме взе и така започна всичко. Иван Коцев се казва треньорът. До ден-днешен съм му благодарен, че ми даде шанс да усетя какво е футболът.

- Съжаляваш ли, че с брат ти не сте били заедно в един отбор, като изключим ветераните на „бистришките тигри“?
- Да, много хора казват, че за нищо не съжаляват в живота си. Напротив – аз съжалявам за доста неща. Това е едно от нещата, за които един ден като си отида, още ще ми тежи. Винаги съм искал да играя с него. Най-вече и заради родителите ни да се почувстват горди. Няколко пъти имах и повиквателни за националния отбор, още докато играех в България. Но по една или друга причина, в последния момент те отпадаха. Така не успяхме и в националния отбор да се съберем. След това играхме контрола Славия срещу Амкар в Турция. Тогава ме хареса спортният директор на Амкар и искаше много да ме привлекат. Клубовете се разбраха, отидох в Австрия при Амкар, но в крайна сметка нещата не станаха. Но там изиграхме няколко мача заедно. Ще ми остане хубав спомен. Честно казано, за това нещо много съжалявам.
- Къде се чувстваше най-добре? В кой отбор?
- Във всички. За мен най-важното, гледайки от призмата на това, че вече съм се отказал от футбола и е минало време, навсякъде където съм бил, мога да се върна на всеки един стадион чисто като фен и всеки един ще ми отвори вратата. Спечелих медали, играх финали, играх мачове, които останаха в историята. Това ще ми остане за цял живот и това е моята гордост. 20 години играх професионален футбол, спечелил съм и пари, и други неща. Но сега мога да се прибера вкъщи, да хвана двегодишния ми син и да му разказвам много. След време аз ще си замина, но той ще разказва на сина му, живот и здраве: „Дядо ти направи това, вкарал е там гол…“

- Чувал ли си да те сравняват с брат ти?
- Постоянно.
- Как ти въздействаше това?
- Много добре. Аз сам се сравнявах с него. Винаги исках да го догоня, да стана по-добър. Честно казано, така и не можах да го стигна. Много хора ни сравняват. Един казва, че брат ми е бил по-добър. Друг казва, че аз съм бил по-добър от него. Тук обаче фактите говорят. Няма как аз да съм бил по-добър от него, при положение, че той изкара пет години в Динамо (Киев) и десет години в Амкар. Все още е най-голямата легенда в историята на Амкар и един от най-големите в историята на руския футбол. За жалост, в България това така и не бе оценено. Това е едно от нещата, за които ми е болно. Брат ми беше избиран всяка година за най-добър в Амкар и няколко пъти беше в Идеалния отбор на Висшата лига на Русия, при положение, че един Хълк от Зенит например тогава струваше 50 млн. долара преди този невероятен бум на трансферите. В същата година Амкар игра финал за купата и завърши четвърти. Брат ми беше вкарал много голове и направил много асистенции. Избраха го за най-добър външен десен полузащитник. И в крайна сметка той не беше в 30-те футболисти на България, което е жалко. Казвам го, защото и двамата вече сме се отказали от футбола и нямаме никакви претенции. Просто е болно, жалко и обидно. Когато играеш на такова ниво, не си замесен в никакви скандали, никой не може да каже, че там те е видял пиян, че тук си се сбил… И изведнъж бяха номинирани хора от „Б“ група на България. А футболист, който е 15-20 години в чужбина и е на топ ниво, изобщо го нямаше в класацията…

- Двамата имате много силна връзка – никога ли не сте имали конфликт?
- Честно да ти призная, хората се изумяват като ни гледат отстрани и доста често ни го споделят. Не сме близнаци, но характерите ни са подобни. Разбира се, той е доста по-избухлив от мен, а аз по-спокоен и обран. За всичките години може би сме се карали по-сериозно един или два пъти. Много е хубаво чувството да имаш брат и то такъв! Няма нищо общо с това кой какъв е бил, къде е играл. Човек, на който винаги мога да разчитам. Горд съм, че именно той е мой брат. Бил е пример за мен, за децата ми. Дай боже, и за други деца да е бил пример. Изключително ни е силна връзката. Честно да ти призная, това ме прави много щастлив.
- Защо се насочи към треньорството? Смяташ ли, че можеш да се разочароваш?
- Аз се разочаровах вече! Но се насочих най-вече заради брат ми и жена ми. Те бяха хората, които постоянно ми повтаряха, че трябва да продължа, има какво да предам на футболистите, знам как да се държа и как да им обясня. Честно казано, бях се насочил към съвсем други работи. Имаме си наш бизнес и изобщо не исках да се занимавам.

- Но и журналистиката загуби…
- Да, наистина! (Смее се) Тя може би най-много загуби. Но когато президентът на Витоша поиска среща… Първо сме много добри приятели и хора като него са рядкост в момента. Толкова чист и искрен в своите отношения. Хора на много високо ниво, които обаче ти показват много уважение. Човек, който знае какво е да си президент на футболен отбор. Никога не ти се бърка в работата, никога не ти дава акъл, не ти дава дори съвети. Оставя те да работиш, което е най-хубавото. Ако ние не успеем, значи сме се провалили. Но не ни е провалил някой друг. Може би никъде другаде нямаше да стана треньор. Имахме други предложения с Букарев, бяхме си решили, че ще сме екип. Аз страшно много държа на него и на всички в нашия екип. Най-хубавото е, че в момента имаме екип, а не треньор дали Букарев, дали аз. Екип от изключително опитни, ерудирани хора. Букарев толкова много години е във футбола, видял е толкова много. Човек, от който можеш да научиш много. Ясен Екимов, Валентин Захариев, Ники Христозов са все хора, които дори чисто човешки между нас отношенията са на такова ниво, че… При нас го няма това единият да говори против другия. Единият да казва: „Да, той направи грешка, аз исках друго. Той не разбира.“ Което го има масово в клубовете в България и за мен е много жалко, защото така няма как да вървят нещата.

Следвай ни: