Стоян Самунев: Всички отбори, в които съм играл, остават в сърцето ми

Стоян Самунев: Всички отбори, в които съм играл, остават в сърцето ми

Центърът на Нефтохимик 2010 (Бургас) Стоян Самунев сложи край на кариерата си след 25 години на терена. Волейболистът завърши пътя си в спорта с шампионската титла, а във витрината му има още редица отличия с бургаския тим, както и с ЦСКА. 

Днес Стоян има повод за празнуване, като навършва 37 години. Рожденикът говори пред BGvolleyball.com за волейбола, спомените, трофеите и още нещо... Какво по-точно - прочетете в следващите редове: 

Приключи кариерата си след 25 години на терена. Каква е равносметката за тази "ера" в живота ти?


25 незабравими години, изпълнени с много радости, с незабравими моменти. Както на радост, така и на разочарование!

Шампион с Нефтохимик и бивш национал прекрати кариерата си
Шампион с Нефтохимик и бивш национал прекрати кариерата си


Какво е чувството, след като вече знаеш, че ще си далеч от "дългия квадрат"?


Чувствам се добре, все още липсата му е неосезаема. Може би това ще се случи на един по-следващ етап в обозримото бъдеще.


Дългообмисляно ли бе решението да спреш с волейбола?


Всеки един професионален състезател обмисля това решение дълго време. Просто чака подходящия момент това да се случи. За себе си лично мога да кажа, че го реших в началото на тази състезателна година.


Каза, че си мечтаел да завършиш пътя си във волейбола с шампионска титла и го постигна. Но има ли нещо, което ти липсва в професионален план?


Да, така е. Мисля, че всичко си е на мястото. Нещо, което не зависи от теб самия, не може да бъде отчетено като липса!


Кой е най-яркият ти спомен от този четвърт век?

Това е първата незабравима спечелена шампионска титла с Нефтохимик. Незабравимият полуфинал на ЦЕВ с отбора на ЦСКА, на който наистина много малко не ни достигна да играем финал. Загубеният полуфинал на световното първенство в Техеран срещу Полша. Незабравимите прекрасни моменти със съотборници. Така сладките тежко извоювани победи.

Има ли нещо "скрито" зад победите, което ние, журналистите, не знаем, както и феновете?


Да, винаги има и нещо скрито, но то ще си остане такова.

 
Играл си редом до различни състезатели през годините. С колко от тях успя да създадеш приятелства?


Мисля, че с болшинството от състезателите запазихме много добри отношения. С доста волейболисти поддържам контакти. Както по-големи от мен, така и с по-млади състезатели. Волейболът е едно голямо семейство!

А какво научи за себе си за този период?

Да си упорит е добро качество!


Кой отбор за теб остава най-близо до сърцето ти?


Този въпрос е все едно да питате един родител: кое от децата си обичаш повече! (усмихва се) Всичките отбори остават в сърцето ми. Живял съм за тяхната кауза, горял съм в игрището да защитавам цветовете им!


Най-ценният трофей, който си вдигнал?


Не мога да кажа кой точно е най-ценният, защото за всеки един от тях е „платена” различна цена.


Урокът от треньор, който ще помниш винаги?


Ако не даваш 110% от себе си, няма как да побеждаваш. Винаги трябва да даваш всичко от себе си, дори и малко отгоре!


Какво ще посъветваш младите волейболисти, който тепърва започват да градят себе си като състезатели?


Да се научат на уважение, както към себе си, така и към другите състезатели. Защото волейболът не е индивидуален спорт и трябва да разчиташ на хората до теб в игрището.


Ще се върнеш ли в спорта под някаква форма скоро?

 
Наистина не знам, нека първо да отмине тази гадост. След това ще времето ще покаже!

Навършваш 37 години днес. Какво си пожелаваш за празника?


По принцип човек си пожелава това, което няма. Но аз ще си пожелая здраве и всички да заживеем в един по-добър свят! И да мога да отпразнувам още три пъти по толкова!

Още от Волейбол

Виж всички