)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
Великият Лой Бол: Време е да се вдигне мрежата във волейбола - стана ниска за играчите
Големият разпределител Лой Бол стана олимпийски шампион със САЩ в Пекин 2008, след което се отказа от националния отбор след близо 400 мача с фланелката на "янките", но продължи да играе на клубно ниво до 2012 година, когато реши да прекрати кариерата си като играч на руския Урал (Уфа). През изминалите дни 48-годишният вече Лой Бол, който вече ръководи собствен клуб в САЩ Team Pineapple, даде обширно интервю за WorldOfVolley.com, в което сподели и за любимите си моменти като играч, и за нещата, за които съжалява.
"Моите три любими момента ли? Първият е спечелването на Шампионската лига със Зенит (Казан), имам 4 втори места. Вторият е спечелването на бронза на Световното първенство през 1995 година, след като загубихме на полуфиналите от Нидерландия в пет гейма. Това беше първото ми международно състезание. И според мен Световното първенство е най-трудния и тежък волейболен турнир в света. И третият е златния медал от Пекин 2008. Не само защото това беше края на кариерата ми за националния отбор на САЩ, но и защото жена ми, родителите ми и 7-годишният ми син бяха там, за да ме прегърнат и да плачат с мен след финала. А съжалявам за две неща. Първо за моето представяне в Атланта 1996. Отборът тогава беше достатъчно добър, за да бъде на подиума, но бях твърде незрял в онзи момент и лошата ми игра повлия. Второто е за пенсионирането ми. Все още играех много добре, имах още една година договор с Урал (Уфа) в Русия, но реших, че е достатъчно. Реших, че е време да спра и просто да бъда със семейството си. Можех да играя поне още 2 сезона и го исках, но...", признава Лой Бол в интервюто.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)