Найден Найденов: Матей Казийски си остава голямото лице на българския волейбол
Матей Казийски си остава голямото лице на българския волейбол през последните 20 години
В новия епизод на VolleyCast Александър Кепев и Анатоли Гьонов ни срещат с една от най-ярките и автентични фигури в българския волейбол - треньора на Локомотив Авиа и бивш национален селекционер Найден Найденов. Разговорът не е просто спортен - той е личен, дълбок и честен разказ за изборите, знаците, трудните моменти и любовта към играта, която не си отива с годините.
Найденов ни връща в началото - онзи миг, който остава завинаги отпечатан в съзнанието му и определя пътя му:
„Няма да забравя, в „Любен Каравелов“ училището случайно ми попадна една волейболна топка и аз като я хванах и я подадох, и целият изтръпнах, и паднах на земята. Все едно се е случило вчера, разбирате ли ме? И викам, това е някакъв знак.“
Този „знак“ се превръща в дълга и емоционална кариера- първо като състезател, а по-късно и като треньор. В епизода Найденов говори открито за това колко тънка е границата между таланта и реализацията, и защо не всеки добър играч успява:
„Волейболният интелект се вижда от един човек, който разбира от волейбол… Така че самият треньор трябва да има опита, да има усещането, да види в него, че той има волейболен интелект и след това вече нещата стават много по-лесни и за работа.“
Той споделя и за моментите на колебание, когато е бил готов да се откаже от волейбола и да поеме по съвсем различен път. Тогава идва разговорът с неговия брат Людмил Найденов, който променя всичко:
„Виж какво, какво се занимаваш, на тебе волейболът ти е в сърцето, волейболът ти е животът. Не се отказвай.“
Той споделя и за моментите на колебание, когато е бил готов да се откаже от волейбола и да поеме по съвсем различен път. Тогава идва разговорът с неговия брат Людмил Найденов, който променя всичко:
Като треньор Найден Найденов остава верен на принципа, че примерът е най-силният учител. По време на тренировка се стига дори до моменти, в които той самият нахлува на игрището:
„Излез да ти покажа. Дай, удари я оттук, движението на тялото, виж краката.“
В разговора намират място и историите за големи имена от българския волейбол, сред които Тодор Скримов, Цветан Соколов и Матей Казийски. Решенията, взимани „по вътрешно усещане“, понякога се оказват най-верните:
„Тодор Скримов като го извикахме в националния отбор, не го и познавах. Тогава когато той дойде в националния обор, само бяхме чували за него, че е едно момче, което се развива и играе много добре във Франция. Определено мога да кажа, че той имаше своите качества, но някак си през годината не можеше наистина да ги покаже тези качества на 100%. Когато трябваше да решавам, с кого да започна тези Олимпийски игри, вътрешното чувство някак си ми казваше, че трябва да започна с него.“
Особено силна е и връзката му с клуб Локомотив Авиа (Пловдив), която той описва не като работа, а като мисия:
„Искам, дори и утре да не съм тук, да оставим нещо, което да се продължи, да го развием максимално, за да може да продължи да съществува Локомотив като силен клуб и да се радват хората, наистина го желая от сърце…“