Родриго - отплащащата се обсесия на Чаби Алонсо
Има футболисти, които блестят, когато мачът се отвори, и други, които се появяват именно когато всичко се затвори. Родриго принадлежи към втората група – играчите, способни да намерят пролука светлина, когато съперникът се прибере дълбоко, натрупа хора в центъра и превърне всяко притежание на топката в упражнение по търпение. В тези неудобни ситуации, в които талантът има нужда от нещо повече от скорост, бразилецът се превърна в една от големите обсесии на Чаби Алонсо.
Имаше момент, в който Родриго престана да се усмихва. На „Бернабеу“, където обикновено талантът е достатъчен, за да оцелееш, бразилецът премина от решаваща фигура към почти невидим. Цифрите не го подкрепяха, усещанията също, а всеки мач сякаш добавяше нова тухла към раница, която вече тежеше прекалено. Въпреки това Чаби избра нетипичен път за клуб, живеещ под постоянната необходимост да печели.
Не ставаше дума само за това да се възстанови Родриго в психологически или статистически план, а да бъде изграден като структурен елемент от играта. Когато Реал Мадрид зацикли, когато топката се движи без дълбочина и атаката стане предсказуема, Чаби винаги търси едно и също – да стигне до Родриго.
„Той има много добър усет с топката и дава продължение на играта. Комбинира се добре както между линиите, така и в тесни пространства. Трябва да стигаме до него, искаме да сме по-постоянни в това“, обясни треньорът, ясно показвайки, че тази настойчивост не е случайна.
Родриго чете играта с различна скорост. Получава топката там, където други не се предлагат, обръща се в минимални пространства и свързва пасове, които позволяват на отбора да продължи напред, когато изглежда, че изход няма. Тази способност е особено ценна срещу съперници, които се затварят. В мачове срещу нисък блок, където класическите крила остават приковани към тъчлинията, а наказателното поле е пълно с хора, Родриго действа като свързващо звено. Той не винаги пробива с дрибъл, но го прави чрез къси комбинации, бързи двойни подавания и чисти решения, които поддържат атаката жива.
Чаби цени и неговата универсалност. „Родриго може да играе и в трите коридора – десен, централен и ляв, в зависимост от нуждите ни“, посочи той. Тази гъвкавост обяснява защо бразилецът се появява в различни роли в рамките на един и същи мач. Може да започне отдясно, да се движи навътре като връзка или да поеме водеща роля отляво, ако контекстът го изисква. Той не е фиксирано крило, а адаптивен футболист.
Настоящият момент също му помага. „В добра форма е и много се радвам за него. Заслужава го“, добави Чаби. Зад тези думи стоят месеци на подкрепа, когато представянето не беше очевидно, а напрежението нарастваше. Днес, с увереност и постоянство, Родриго отново се чувства важен и отборът го усеща.
В Реал Мадрид, който все още търси постоянство в атака, бразилецът се превърна в ключов елемент за смисъла на играта. Не винаги той е този, който завършва, но често е този, който позволява всичко да продължи. Затова Чаби настоява, затова го търси и затова иска топката да минава повече през неговите крака.
Срещу Севиля за моменти се появи най-добрата версия на „белия“ №11. Родриго беше най-активният играч в атаката на мадридчани и този, който нанесе най-много щети на андалусийците. От неговите крака тръгна голът за 1:0 с прецизна асистенция към Джуд Белингам, която показа ясно мисълта му в последната третина.
Мачът остави и показателен образ. След смяната на Винисиус и последвалите освирквания от трибуните на „Бернабеу“, Родриго окончателно овладя лявото крило. Чаби го остави на терена, даде му лидерска роля и го постави там, където се чувства най-комфортно. Отговорът беше незабавен. За по-малко от три минути Родриго създаде акция, която реши двубоя – нахлу в наказателното поле и извоюва явна дузпа, довела до крайното 2:0.
Коментар на Йоел дел Рио за “Марка”